XVI. РАЗДЕЛ ЗА ПОВЕЛЯТА ДА СЕ СПАЗВА ПРОРОЧЕСКАТА СУННА[1] И НЕЙНАТА КУЛТУРА

XVI. РАЗДЕЛ ЗА ПОВЕЛЯТА ДА СЕ СПАЗВА ПРОРОЧЕСКАТА СУННА[1] И НЕЙНАТА КУЛТУРА



قال اللَّه تعالى: ﴿ وما آتاكم الرسول فخذوه، وما نهاكم عنه فانتهوا ﴾

Аллах Всевишния е казал: „И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го!“ (59: 7)



قال تعالى: ﴿ وما ينطق عن الهوى، إن هو إلا وحي يوحى ﴾

И е казал Всевишния: „...и не говори той от себе си. Това е само откровение, което [му] се разкрива“ (53: 3 – 4).



قال تعالى: ﴿ قل إن كنتم تحبون اللَّه فاتبعوني يحببكم اللَّه، ويغفر لكم ذنوبكم ﴾

И е казал още: „Кажи: „Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви“ (3: 31).



قال تعالى: ﴿ لقد كان لكم في رَسُول اللَّهِ أسوة حسنة لمن كان يرجو اللَّه واليوم الآخر﴾

И е казал: „Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас – за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах“. (33: 21)



قال تعالى: ﴿ فلا وربك لا يؤمنون حتى يحكموك فيما شجر بينهم، ثم لا يجدوا في أنفسهم حرجاً مما

قضيت، ويسلموا تسليماً﴾

И е казал: „Но не – кълна се в твоя Господ!, – те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил, и напълно се подчиняват“ (4: 65).



قال تعالى: ﴿ فإن تنازعتم في شيء فردوه إلى اللَّه والرسول إن كنتم تؤمنون بالله واليوم الآخر ﴾

И е казал: „И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах и към Пратеника, ако вярвате в Аллах и в Сетния ден!...“ (4: 59) Учените са казали, че смисълът на това коранично знамение е да се обръщаме към Корана и традицията (сунна) на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари.



قال تعالى: ﴿ من يطع الرسول فقد أطاع اللَّه ﴾

И е казал Аллах Всевишния: „Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах“ (4: 80).



قال تعالى: ﴿ وإنك لتهدي إلى صراط مستقيم ﴾

И е казал още: „Ти насочваш към правия път – пътя на Аллах...“ (42: 52 –53).



قال تعالى: ﴿ فليحذر الذين يخالفون عن أمره أن تصيبهم فتنة أو يصيبهم عذاب أليم ﴾

И е казал също: „...И да се боят онези, които нарушават негово нареждане, да не ги сполети изпитание или да не ги сполети болезнено мъчение!“ (24: 63)



قال تعالى : ﴿ واذكرن ما يتلى في بيوتكن من آيات اللَّه والحكمة﴾ والآيات في الباب كثيرة

И е казал: „И помнете онова, което се чете в домовете ви от знаменията на Аллах и от мъдростта!...“ (33:34) Кораничните знамения на тази тема са многобройни.

Що се отнася до хадисите, те са:



160- فالأَوَّلُ : عنْ أَبِي هُرَيْرَةَ رضي اللَّه عنه عن النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : «دَعُونِي ما تَرَكتُكُمْ: إِنَّما أَهْلَكَ من كَانَ قبْلكُم كَثْرةُ سُؤَالِهمْ ، وَاخْتِلافُهُمْ عَلَى أَنْبيائِهمْ، فَإِذا نَهَيْتُكُمْ عنْ شَيْءٍ فاجْتَنِبُوهُ ، وَإِذا أَمَرْتُكُمْ بأَمْرٍ فَأْتُوا مِنْهُ ما اسْتَطَعْتُمْ » متفقٌ عليه .

160. Първият: „От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Оставете онова, което съм премълчал! Предходниците ви бяха погубени, защото много разпитваха и имаха различия с пророците си. Ако нещо съм ви възбранил, отбягвайте го, и ако съм ви дал повеля, изпълнявайте я, колкото ви е възможно!“ (всепризнат хадис)



161- الثَّاني : عَنْ أَبِي نَجِيحٍ الْعِرْباضِ بْنِ سَارِيَة رضي اللَّه عنه قال : وَعَظَنَا رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مَوْعِظَةً بليغةً وَجِلَتْ مِنْهَا الْقُلُوبُ وَذَرَفَتْ مِنْهَا الْعُيُون ، فقُلْنَا : يا رَسولَ اللَّه كَأَنَهَا موْعِظَةُ مُوَدِّعٍ فَأَوْصِنَا . قال : « أُوصِيكُمْ بِتَقْوى اللَّه، وَالسَّمْعِ وَالطَّاعَةِ وإِنْ تَأَمَّر عَلَيْكُمْ عَبْدٌ حبشيٌ ، وَأَنَّهُ مَنْ يَعِشْ مِنْكُمْ فَسَيرى اخْتِلافاً كثِيرا . فَعَلَيْكُمْ بسُنَّتي وَسُنَّةِ الْخُلُفَاءِ الرَّاشِدِينَ الْمَهْدِيِّينَ ، عضُّوا عَلَيْهَا بالنَّواجِذِ ، وإِيَّاكُمْ ومُحْدثَاتِ الأُمُورِ فَإِنَّ كُلَّ بِدْعَةٍ ضلالَةٌ » رواه أبو داود ، والترمذِي وقال حديث حسن صحيح .

161. Вторият: „От Абу Наджих ал-Ирбад, син на Сария, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отправи към нас трогателна проповед, от която сърцата се преизпълниха с боязън и очите се насълзиха. Казахме: „Пратенико на Аллах, това е сякаш прощална проповед. Дай ни завет!“ Той каза: „Давам ви завет да сте богобоязливи пред Аллах, да слушате и да се покорявате, дори и абисински роб да ви е повелител. Който от вас живее [дълго], той ще види много различия, затова трябва да спазвате моята традиция и традицията на напътените праведни наместници халифи. Твърдо се придържайте към нея! И се пазете от нововъведенията! Всяко нововъведение е заблуда“ (Разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).



162- الثَّالِثُ : عَنْ أَبِي هريرة رضي اللَّه عنه أَن رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قالَ : كُلُّ أُمَّتِي يدْخُلُونَ الْجنَّةَ إِلاَّ مَنْ أَبِي » . قِيلَ وَمَنْ يَأَبى يا رسول اللَّه ؟ قالَ : « منْ أَطَاعَنِي دَخَلَ الجنَّةَ ، ومنْ عصَانِي فَقَدْ أَبِي » رواه البخاري .

162. Третият: „От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Цялата ми общност ще влезе в Рая освен който откаже“. Попитали: „А кой отказва, Пратенико на Аллах?“ Отговорил: „Който ми се подчини, той ще влезе в Рая, а който не ме послуша, той отказва“ (разказан от ал-Бухари).



163- الرَّابعُ : عن أَبِي مسلمٍ ، وقيلَ : أَبِي إِيَاسٍ سلَمةَ بْنِ عَمْرو بن الأَكْوَعِ رضي اللَّه عنه ، أَنَّ رَجُلاً أَكَلَ عِنْدَ رسولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بِشِمَالِهِ فقالَ : « كُلْ بِيمِينكَ » قَالَ : لا أَسْتَطِيعُ . قالَ : « لا استطعَت » ما منعَهُ إِلاَّ الْكِبْرُ فَمَا رَفعَها إِلَى فِيهِ ، رواه مسلم .

163. Четвъртият: „От Абу Муслим (в друг вариант – Абу Ияс Салама, син на Амр, син на ал-Акуаа), Аллах да е доволен от него, се предава, че някакъв човек се хранел с лявата си ръка пред Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, а той му казал: „Храни се с дясната си ръка!“ Отговорил: „Не мога“. Казал му: „Дано не можеш!“. Възпирало го само високомерието му. И не могъл повече да я вдигне към устата си“ (разказан от Муслим).



164- الْخامِسُ : عنْ أَبِي عبدِ اللَّه النُّعْمَانِ بْنِ بَشيِرٍ رضي اللَّه عنهما، قال: سمِعْتُ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقولُ : « لَتُسَوُّنَّ صُفُوفَكُمْ أَوْ لَيُخَالِفَنَّ اللَّه بَيْنَ وُجُوهِكمْ » متفقٌ عليه

وفي روايةٍ لِمْسلمٍ : كان رسولُ اللُّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يُسَوِّي صُفُوفَنَآ حَتَّى كأَنَّمَا يُسَوي بِهَا الْقِداحَ حَتَّى إِذَا رأَى أَنَّا قَدْ عَقَلْنَا عَنْهُ ثُمَّ خَرَجَ يَوماً ، فقامَ حتَّى كَادَ أَنْ يكبِّرَ ، فَرأَى رجُلا بادِياً صدْرُهُ فقالَ : « عِبادَ اللَّه لَتُسوُّنَّ صُفوفَكُمْ أَوْ لَيُخَالِفَنَّ اللَّه بيْن وُجُوهِكُمْ » .

164. Петият: „От Абу Абдуллах ан-Нуаман, син на Башир, Аллах да е доволен и от двамата, се предава следното: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Подравнявайте редиците си много добре, иначе Аллах ще ви противопостави един на друг![2]“ (всепризнат хадис)

Във варианта на Муслим се предава, че: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, подравняваше редиците ни, сякаш подравняваше стрели[3], докато видя, че сме разбрали това. Един ден той излезе отпред и току да изрече: „Аллах е Най-великия![4]“, когато видя мъж с издадена напред гръд. Тогава каза: „Раби на Аллах, подравнявайте редиците си много добре, иначе Аллах ще ви противопостави един на друг!“



165- السَّادِسُ : عن أَبِي موسى رضي اللَّه عنه قال : احْتَرق بيْتٌ بالْمدِينَةِ عَلَى أَهلِهِ مِنَ اللَّيْل فَلَمَّا حُدِّث رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بِشَأْنِهمْ قال : « إِنَّ هَذِهِ النَّار عَدُوٌّ لكُمْ ، فَإِذَا نِمْتُمْ فَأَطْفِئُوهَا عَنْكُمْ» متَّفقٌ عليه .

165. Шестият: „От Абу Муса, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „В ал-Медина през нощта изгоря дом с жителите му. Когато на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, разказаха какво се е случило, той изрече: „Огънят е ваш враг. Гасете го преди да заспите!“ (всепризнат хадис)



166- السَّابِعُ : عَنْهُ قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إِنَّ مَثَل مَا بعَثني اللَّه بِهِ منَ الْهُدَى والْعلْمِ كَمَثَلَ غَيْثٍ أَصَاب أَرْضاً فكَانَتْ طَائِفَةٌ طَيبَةٌ ، قبِلَتِ الْمَاءَ فأَنْبَتتِ الْكلأَ والْعُشْبَ الْكَثِيرَ ، وَكَانَ مِنْهَا أَجَادِبُ أَمسكَتِ الماءَ ، فَنَفَعَ اللَّه بها النَّاس فَشَربُوا مِنْهَا وسَقَوْا وَزَرَعَوا. وأَصَابَ طَائِفَةً أُخْرَى ، إِنَّمَا هِيَ قِيعانٌ لا تُمْسِكُ ماءً وَلا تُنْبِتُ كَلأ فَذَلِكَ مَثَلُ مَنْ فَقُهَ فِي دِينَ اللَّه ، وَنَفَعَه ما بعَثَنِي اللَّه به ، فَعَلِمَ وعَلَّمَ، وَمثلُ مَنْ لَمْ يَرْفَعْ بِذلِكَ رَأْساً وِلَمْ يَقْبَلْ هُدَى اللَّهِ الذي أُرْسِلْتُ بِهِ » متفقٌ عليه .

166. Седмият: „От него [Абу Муса] се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Напътствието и знанието, с което Аллах ме е изпратил, прилича на дъжд. Той попада на земя, част от която е добра, затова попива водата и поникват пасбища и много треви. Друга част са безплодни и сухи места, които задържат водата, и Аллах носи чрез тях полза за хората, да пият, да напояват и обработват земята. Попада и на трета част – само голи клисури, които нито задържат вода, нито поникват там пасбища. Това са примери за онзи, който се задълбочава в религията на Аллах и извлича полза от онова, с което Аллах ме е изпратил, и се учи, и обучава, и за друг, който не вдига глава и не приема напътствието от Аллах, с което съм изпратен“ (всепризнат хадис).



167- الثَّامِنُ : عن جابرٍ رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «مثَلِي ومثَلُكُمْ كَمَثَل رجُلٍ أَوْقَدَ نَاراً فَجَعَلَ الْجَنَادِبُ وَالْفَراشُ يَقَعْنَ فيهَا وهُوَ يذُبُّهُنَّ عَنهَا وأَنَا آخذٌ بحُجَزِكُمْ عَنِ النارِ ، وأَنْتُمْ تَفَلَّتُونَ منْ يَدِي » رواه مسلمٌ .

167. Осмият: „От Джабир, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Приличам на човек, запалил огън, в който вие попадате, сякаш скакалци и пеперуди, а аз ви гоня оттам. Дърпам ви за поясите, [за да ви предпазя] от Огъня, а вие се изплъзвате от ръцете ми“ (разказан от Муслим).



168- التَّاسعُ : عَنْهُ أَنْ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم أَمَر بِلَعْقِ الأَصابِعِ وَالصحْفةِ وقال: « إِنَّكُــم لا تَدْرُونَ في أَيِّهَا الْبَرَكَةَ » رواه مسلم .

وفي رواية لَهُ : « إِذَا وَقَعتْ لُقْمةُ أَحدِكُمْ . فَلْيَأْخُذْهَا فَلْيُمِطْ مَا كَانَ بِهَا مِنْ أَذًى ، وَلْيَأْكُلْهَا ، وَلا يَدَعْهَا لَلشَّيْطانِ ، وَلا يَمْسَحْ يَدَهُ بِالْمَندِيلِ حَتَّى يَلْعَقَ أَصَابِعهُ ، فَإِنَّهُ لا يدْرِي في أَيِّ طَعَامِهِ الْبَركَةَ » .

وفي رواية له : « إِنَّ الشَّيْطَانَ يَحْضُرُ أَحَدكُمْ عِنْدَ كُلِّ شَيءٍ مِنْ شَأْنِهِ حَتَّى يَحْضُرَهُ عِنْدَ طَعَامِهِ ، فَإِذَا سَقَطَتْ مِنْ أَحَدِكُمْ اللُّقْمَةُ فَلْيُمِطْ مَا كَان بِهَا منْ أَذًى، فَلْيأْكُلْها ، وَلا يَدَعْهَا لِلشَّيْطَانِ .

168. Деветият: „От него [Джабир] се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е повелил да се облизват пръстите и да се омете блюдото [след хранене], и е казал: „Вие не знаете в коя част от него е благодатта“ (разказан от Муслим).

В друг вариант се казва: „Когато хапка на човек от вас падне на земята, нека той я вземе, да махне замърсеното и да я изяде, а не да я оставя на сатаната. И да не избърсва ръката си с кърпа, докато не оближе пръстите си. Той не знае в коя част от храната му е благодатта“.

В трети вариант се казва: „Сатаната присъства при всеки от вас във всяко нещо, каквото и той да върши. Присъства дори при хранене. Затова когато някой от вас изпусне хапка, нека я вземе, да махне замърсеното и да я изяде, а не да я оставя на сатаната“.



169- الْعَاشِرُ : عن ابن عباس ، رضيَ اللَّه عنهما ، قال : قَامَ فينَا رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بمَوْعِظَةٍ فقال : « أَيُّهَا النَّاسُ إِنَّكُمْ محشورونَ إِلَى اللَّه تَعَالَى حُفَاةَ عُرَاةً غُرْلاً ﴿ كَمَا بَدَأْنَا أَوَّلَ خَلْقٍ نُعِيدُهُ وَعْداً علَيْنَا إِنَّا كُنَّا فَاعِلِينَ ﴾ [الأنبياء : 103] أَلا وَإِنَّ أَوَّلَ الْخَلائِقِ يُكْسى يَوْمَ الْقِيَامَةِ إِبراهيم صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم، أَلا وإِنَّهُ سَيُجَاء بِرِجَالٍ مِنْ أُمَّتِى، فَيُؤْخَذُ بِهِمْ ذَاتَ الشِّمال فأَقُولُ: يارَبِّ أَصْحَابِي ، فيُقَالُ : إِنَّكَ لا تَدْرِي مَا أَحْدَثُوا بَعْدَكَ ، فَأَقُول كَما قَالَ الْعَبْدُ الصَّالِحُ : ﴿وكُنْتُ عَلَيْهمْ شَهيداً ما دُمْتُ فِيهمْ ﴾ إِلَى قولِهِ : ﴿ العَزِيز الحَكيمُ ﴾ [ المائدة : 117 ، 118 ] فَيُقَالُ لِي : إِنَّهُمْ لَمْ يَزَالُوا مرْتَدِّينَ عَلَى أَعقَابِهِمْ مُنذُ فارَقْتَهُمْ » متفقٌ عليه .

169. Десетият: „От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, направи пред нас проповед с думите: „О, хора, вие ще бъдете насъбрани пред Аллах Всевишния боси, голи, необрязани: „...Както наченахме първото сътворяване, така Ние ще го повторим – обещание от Нас. Ние непременно ще го направим“ (21: 104). Наистина! Първи от творенията в Деня на възкресението ще бъде облечен Ибрахим, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Наистина! И ще бъдат доведени мъже от моята общност, и ще бъдат закарани наляво[5]. Ще кажа: „Господи, [това са] моите другари“. Ще бъде казано: „Ти не знаеш какво ново са въвели подир теб“. И ще кажа, както е казал праведният раб: „...и бях им свидетел, докато живеех сред тях. А когато ме прибра, Ти им бе Надзорник. Ти на всяко нещо си свидетел“ (5: 117). И ще ми бъде казано: „Те не престанаха да отстъпват назад още откакто си се разделил с тях“ (всепризнат хадис).



170- الْحَادِي عَشَرَ : عَنْ أَبِي سعيدٍ عبدِ اللَّهِ بنِ مُغَفَّلٍ ، رضي اللَّه عنه ، قال : نَهَى رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، عَن الخَذْفِ وقالَ : « إِنَّهُ لا يقْتُلُ الصَّيْدَ ، ولا يَنْكَأُ الْعَدُوَّ ، وَإِنَّهُ يَفْقَأُ الْعَيْنَ ، ويَكْسِرُ السِّنَّ » متفقٌ عليه .

وفي رواية : أَنَّ قريباً لابْنِ مُغَفَّلٍ خَذَفَ ، فَنَهَاهُ وقال : إِنَّ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم نَهَى عن الخَذْفِ وقَالَ : « إِنَّهَا لا تَصِيدُ صَيْداً » ثُمَّ عادَ فقالَ : أُحَدِّثُكَ أَن رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، نَهَى عَنْهُ ، ثُمَّ عُدْتَ تَخْذِفُ ،؟ لا أُكَلِّمُكَ أَبداً .

170. Единайсетият: „От Абу Саид Абдуллах ибн Мугаффал, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, забрани да се хвърлят камъни, като каза: „Ти не ще убиеш [с тях] дивеч и не ще нанесеш удар на врага. Това може само да извади око и да счупи зъб“ (всепризнат хадис).

В друг вариант се казва, че близък на сина на Мугаффал хвърлял камъни, а той го възпрял с думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, забрани да се хвърлят камъни, като каза: „Така не ще уловиш дивеч“. Но човекът пак хвърлял. Тогава му казал: „Рекох ти, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, забрани това, но ти отново хвърляш. Затова никога повече не ще ти проговоря“[6].



171- وعنْ عابسِ بن ربيعةَ قال : رَأَيْتُ عُمَرَ بنَ الخطاب ، رضي اللَّه عنه ، يُقَبِّلُ الْحَجَرَ يَعْنِي الأَسْوَدَ ويَقُولُ : إِني أَعْلَمُ أَنَّكَ حَجَرٌ مَا تَنْفَعُ ولا تَضُرُّ ، ولَوْلا أنِّي رأَيْتُ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، يُقَبِّلُكَ ما قَبَّلْتُكَ .. متفقٌ عليه .

171. Дванайсетият: „От Абис, син на Рабиа, се предават думите: „Видях Омар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него, да целува Черния камък и да казва: „Зная, че си камък, който не носи нито полза, нито вреда. Ако не бях видял Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да те целува, и аз не бих те целувал“ (всепризнат хадис).





[1] Сунна – път, обичай, практика, закон.

[2] Т.е. ще породи между вас вражда, омраза и разногласия.

[3] По-точно става дума за подравняването на стрелите, преди да им се сложи острие и перо. Освен че регламентира важността на подравняването, този хадис свидетелства също, че се допускат разговори във времето между призива за встъпване в молитва (икама) и самото встъпване в нея.

[4] Аллаху акбар! от призива за молитва.

[5] Ще бъдат подкарани към Ада.

[6] В хадиса се допуска да бъдат изоставяни завинаги хората, които съзнателно правят нововъдения в исляма, разпътстват и нарушават традицията на Пророка.

<--- Върни се на съдържанието на - РИЯДУ-С-САРИХИН