XII. РАЗДЕЛ ЗА ПОДБУЖДАНЕТО КЪМ ЗАСИЛВАНЕ НА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА В КРАЯ НА ЖИВОТА قال اللَّه تعالى : ﴿ أولم نعمركم ما يتذكر فيه من تذكر وجاءكم النذير ﴾
Аллах Всевишния е казал:
„А нима не ви дадохме достатъчно дълъг живот, за да се поучи през него който иска да се поучи. И предупредителят дойде при вас…“ (35: 37).
Ибн Аббас и изследователите поясняват, че смисълът на горното коранично знамение е: „Нима не ви дадохме шейсет години дълголетие…“ Това се потвърждава от хадис, който ще цитираме, ако е пожелал Аллах Всевишния. Споменава се също, че то означава осемнайсет, както и четирийсет години. Това е мнението на ал-Хасан, ал-Калби и Масрук и се повтаря също от Ибн Аббас. Те са съобщили, че когато някой от жителите на ал-Медина навършвал четирийсетгодишна възраст, той се посвещавал на служене на Аллах и смятали това за зрелост. Аллах Всевишния е казал:
„И предупредителят дойде при вас...“ (35: 37). Ибн Аббас и повечето учени са дали тълкуването, че това е Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Казано е също, че става дума за прошарването на косата. Така смятат Икрима, Ибн Уайна и др. Аллах е Най-знаещия!
А хадисите са:
١١٤- وأمَّا الأحاديث فالأوَّل : عن أَبِي هريرة رضي اللَّه عنه ، عن النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : «أعْذَرَ اللَّهُ إلى امْرِىءٍ أخَّرَ أجلَه حتى بلَغَ سِتِّينَ سنةً » رواه البخارى.
قال العلماءُ معناه : لَمْ يتْركْ لَه عُذْراً إذ أمْهَلَهُ هذِهِ المُدَّةَ . يُقال : أعْذَرَ الرَّجُلُ إذا بلغَ الغاية في الْعُذْرِ .
114. Първият: „От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах продължава да извинява човек, чийто край е отсрочен, до навършването на шейсет години“ (разказан от ал-Бухари).
Учените са казали: „Аллах не оставя извинение за него, когато му удължи този срок.”
١١٥- الثاني : عن ابن عباس ، رضي اللَّه عنهما ، قال : كان عمر رضي اللَّه عنه يُدْخِلُنى مَع أشْياخ بْدرٍ ، فَكأنَّ بعْضَهُمْ وجدَ فِي نفسه فقال : لِمَ يَدْخُلُ هَذِا معنا ولنَا أبْنَاء مِثْلُه ،؟ فقال عمرُ : إِنَّهُ من حيْثُ علِمْتُمْ ، فدَعَانى ذاتَ يَوْمٍ فَأدْخلَنى معهُمْ ، فما رأَيْتُ أنَّه دعانى يوْمئِذٍ إِلاَّ لِيُرِيهُمْ قال : ما تقولون في قول اللَّه تعالى : ﴿ إذا جاءَ نَصْرُ اللَّهِ والْفَتْحُ﴾ [الفتح : 1 ] فقال بَعضُهُمْ : أمِرْنَا نَحْمَدُ اللَّهَ ونَسْتَغْفِره إذَا نَصرنَا وفَتَحَ علَيْنَا . وسكَتَ بعضهُمْ فلم يقُلْ شيئاً فقال لى : أكَذلك تقول يا ابنَ عباس ؟ فقلت : لا . قال فما تقول ؟ قلت : هُو أجلُ رسولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، أعْلمَه له قال : ﴿ إذا جَاءَ نَصْرُ اللَّهِ والْفتحُ﴾ وذلك علامة أجلِك ﴿فَسَبِّحْ بِحمْدِ رَبِّكَ واسْتغْفِرْهُ إِنَّه كانَ تَوَّاباً﴾ [ الفتح : 3 ] فقال عمر رضي اللَّه عنه : ما أعْلَم منها إلاَّ ما تَقُول . رواه البخارى .
115. Вторият: „От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от него, и от баща му, се предават думите: „Омар, Аллах да е доволен от него, ме въведе заедно със старейшините от Бадр. Изглежда, един от тях се е разгневил, защото каза: „Защо този влиза с нас, след като имаме синове като него?“ Омар каза: „Неговото положение ви е известно!“ Той ме покани този ден и ме въведе заедно с тях, но не забелязах, че ме е поканил тогава само за да ме покаже. Той попита: „Какво ще кажете за следните Слова на Аллах: „Когато дойде подкрепата на Аллах и победата..“? Един от тях отговори: „Повелено ни е да възхваляваме Аллах и да го молим за опрощение, когато ни дари подкрепа и победа“. И замлъкна техният човек, и нищо повече не каза. Попита ме [Омар]: „Така ли смяташ и ти, сине на Аббас?“ Отговорих отрицателно. Попита: „Какво смяташ?“ Отговорих: „Това е житейският предел на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и Той му го разкрива. Казал е: „Когато дойде подкрепата на Аллах и победата“, това ще бъде знакът за житейския ти предел. „Прославяй своя Господ с възхвала и Го моли за опрощение! Той винаги приема покаянието“. Омар, Аллах да е доволен от него, отбеляза: „И аз не знам друго освен това, което ти казваш“ (разказан от ал-Бухари).
١١6- الثالث : عن عائشةَ رضي اللَّه عنها قالت : ما صَلَّى رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم صلاةً بعْد أَنْ نزَلَتْ علَيْهِ ﴿إذَا جَاءَ نصْرُ اللِّهِ والْفَتْحُ ﴾ إلاَّ يقول فيها : « سُبْحانك ربَّنَا وبِحمْدِكَ ، اللَّهُمَّ اغْفِرْ لى » متفقٌ عليه .
وفي رواية الصحيحين عنها : كان رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يُكْثِر أنْ يَقُول فِي ركُوعِه وسُجُودِهِ : «سُبْحانَكَ اللَّهُمَّ ربَّنَا وَبحمْدِكَ ، اللَّهمَّ اغْفِرْ لي » يتأوَّل الْقُرْآن .
معنى : « يتأوَّل الْقُرُآنَ » أيْ : يعْمل مَا أُمِرَ بِهِ في الْقُــرآنِ في قولِهِ تعالى : ﴿فَسبِّحْ بِحمْدِ ربِّكَ واستَغْفِرْهُ﴾
وفي رواية لمسلم : كان رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يُكْثِرُ أنْ يَقولَ قبْلَ أَنْ يَمُوتَ : «سُبْحانَكَ اللَّهُمَّ وبِحْمدِكَ ، أسْتَغْفِركَ وأتُوبُ إلَيْكَ » . قالت عائشةُ : قلت : يا رسولَ اللَّه ما هذِهِ الكلِمَاتُ الَّتي أرَاكَ أحْدثْتَها تَقولها ؟ قــال : «جُعِلَتْ لِي علامةٌ في أمَّتي إذا رَأيتُها قُلتُها ﴿إذَا جَاءَ نَصْرُ اللِّهِ والْفَتْحُ ﴾ إلى آخر السورة».
وفي رواية له : كان رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يُكْثِرُ مِنْ قَوْلِ : « سُبْحانَ اللَّهِ وبحَمْدِهِ . أسْتَغْفِرُ اللَّه وَأَتُوبُ إلَيْه » . قالت : قلت : يا رسولَ اللَّه ، أَرَاكَ تُكْثِرُ مِنْ قَوْل : سُبْحَانَ اللَّهِ وبحمْدِهِ ، أسْتغْفِر اللَّه وأتُوبُ إليْهِ ؟ فقال : «أخْبرني ربِّي أنِّي سَأرَى علاَمَةً فِي أُمَّتي فَإِذَا رأيْتُها أكْثَرْتُ مِن قَوْلِ : سُبْحانَ اللَّهِ وبحَمْدِهِ ، أسْتَغْفِرُ اللَّه وَأتُوبُ إلَيْهِ : فَقَدْ رَأَيْتُها: ﴿إذَا جَاءَ نَصْرُ اللِّهِ والْفَتْحُ ﴾ فَتْحُ مَكَّةَ ، ﴿ ورأيْتَ النَّاس يدْخُلُونَ فِي دِينِ اللَّهِ أفْوَاجًا ، فَسبحْ بحمْدِ ربِّكَ واسْتَغفِرْهُ إنَّهُ كانَ توَّاباً ﴾
116. Третият: „От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите: „След като му бе низпослано знамението: „Когато дойде подкрепата на Аллах и победата...“, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не отслужваше молитва, без да изрече в нея: „Преславен си Ти, Господи наш, и със Своята възхвала, Аллах, опрости ме!“ (всепризнат хадис).
В друг вариант на този хадис в двата сборника Сахих (Достоверен) се казва: „По време на свеждането си в ракят и на поклоните доземи в суджуд Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, многократно изричаше: „Преславен си Ти, Аллах, Господи наш, и със Своята възхвала, Аллах, опрости ме!“ Той работеше в изпълнение на повеленото му от Аллах Всевишния в Корана: „..Прославяй своя Господ с възхвала и Го моли за опрощение!“
Във варианта на Муслим се казва: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, често произнасяше преди смъртта си: „Преславен си Ти, Аллах, и с Твоята възхвала Те моля за опрощение, и се покайвам пред Теб!“ Аиша каза: „Казах: „Пратенико на Аллах, какви са тези нови слова, които чувам да изричаш?“ Отговори: „Бе ми сторен знак относно моята общност. Щом го видях, изрекох: „Когато дойде подкрепата на Аллах и победата...(до края на сурата)“.
В друг вариант се казва: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, често изричаше словата: „Преславен е Аллах и с Неговата възхвала моля Аллах за опрощение и се покайвам пред Него!“ [Аиша] каза: „Попитах: „Пратенико на Аллах, видях те често да изричаш словата: „Преславен е Аллах и с Неговата възхвала моля Аллах за опрощение и се покайвам пред Него!” Той каза: „Моят Господ ме извести, че ще видя знак относно моята общност и щом го видя, трябва много да произнасям словата: „Преславен е Аллах и с Неговата възхвала моля Аллах за опрощение и се покайвам пред Него!“. Аз го видях. „Когато дойде подкрепата на Аллах и победата“, [това] е отварянето на Мека. „...И видиш хората да встъпват на тълпи в религията на Аллах, прославяй своя Господ с възхвала и Го моли за опрощение! Той винаги приема покаянието“.
١١٧- الرابع : عن أنسٍ رضي اللَّهُ عنه قال : إنَّ اللَّه عزَّ وجلَّ تَابعَ الوحْيَ على رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قَبْلَ وَفَاتِهِ ، حتَّى تُوُفِّى أكْثَرَ مَا كَانَ الْوَحْيُ . متفقٌ عليه .
117. Четвъртият: „От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Аллах, Всемогъщия и Всевеликия, продължи да разкрива откровението на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, до смъртта му, така че [в периода] преди да почине той получи най-много откровения“ (всепризнат хадис).
١١8- الخامس : عن جابر رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « يُبْعثُ كُلُّ عبْدٍ على ما مَاتَ علَيْهِ » رواه مسلم .
118. Петият: „От Джабир, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Всеки раб ще бъде възкресен, какъвто е бил при смъртта си“[1] (разказан от Муслим) .
[1] Хадисът подбужда към добродетелност, постоянно следване на напътствията на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и към всеотдайност пред Аллах Всевишния в думите и делата, за да ни завари смъртта в това похвално състояние и така да бъдем възкресени.
<--- Върни се на съдържанието на -
РИЯДУ-С-САРИХИН
Портал