Засилване на ислямския фактор в живота на Русия
В Русия живеят около 20 милиона „етнически мюсюлмани“. Към 2020 г. по най-скромни прогнози техният брой ще достигне 30 милиона. Ако броят на етносите, които традиционно изповядват исляма неотлъчно расте, (не само в Русия, но и в целия свят), то при останалите народи, населяващи Русия, се наблюдава съвършено противоположна тенденция.
Това означава, че независимо дали на някой му харесва или не, засилването на ислямския фактор в живота на Русия е неизбежен. Във връзка с това е необходимо да се изтъква, че за разлика от държавите в Западна Европа и Америка, където мюсюлманите главно са емигранти, дошли от Азия и Африка, то руските мюсюлмани в своето болшинство се отнасят към коренното население, на страната, които се срещнали с исляма преди християнството.
Мюсюлманите рамо до рамо с православните защитаваха Русия не само в годините на Първата и Втората световна война, но и от набезите на западните рицари. И затова е много неразумно, меко казано, да се представя исляма като нещо чуждо, странично явление в живота на Русия, подозрително да се гледат накриво мюсюлманите и да се принизят те до равнището на граждани от втора ръка. Нещо повече, представителите на мюсюлманските среди влизат в деловия и културния елит на страната като немалък е техният брой сред политиците от държавен мащаб.
Сега никой не се учудва, че проблемите с ислямския фактор широко се обсъждат в най-различните страни в това число и в Русия. В края на миналата година в Москва започна да излиза списание „Интер глобус“, една от главните цели на което е да подпомогне за засилване на сътрудничеството между Русия и ислямския свят.
Немалко страници в нея са посветени на ислямския фактор в живота на страната. Така че твърде здрави и разумни мисли по този въпрос изказва депутатът от държавната дума Мамма Мамаев в своята статия, озаглавена „Национализмът - гибелен път за Русия“.
„За да може да се прецени важността на ислямския фактор за бъдещето на Русия, а така също да се определи насоката на по- нататъшното действие на държавата по отношение на националната политика е необходимо да се направи прогноза относно предполагаемата позиция на мюсюлманското общество в живота на Русия. В съответствие с нея ще стане вътрешното реструктуриране на мюсюлманите, по-голямата част от които ще бъдат жители на Кавказ.
Растат абсолютните и относителните показатели на пришълците от Кавказ, които се заселват в градовете на Русия. Засега по-ясно се очертават две противоположни тенденции: От една страна разпространение на мюсюлманите сред руското общество, а от друга страна да запазят своята идентичност и етнически характер.
Оттук е възможно да се появят ново поколение политици, които ще защитават интересите на различните групи като ще се придържат към различни етнорелигиозни принадлежности. Възможно е да се появят и квазирелигиозни движения, които няма да имат нищо общо със сепаратистки настроения...
Разбира се Русия няма да стане мюсюлманска, но “ислямският фактор” в живота на нейното общество, при формирането на ориентацията на различните политически групи ще бъде по-забележим. Ислямът в различна степен и в различни периоди е оказвал и оказва влияние на вътрешната и външната политика на страната. Мюсюлманският фактор заема голямо място при формирането на съвременния политически курс.
Анализът на характера на взаимоотношенията на Русия с мюсюлманския свят позволява до голяма степен на увереност да се говори за недопустимост от разгръщане на национализма в Русия. Пътят на Русия, това е пътят на диалог вътре в страната, път на диалог на цивилизациите извън страната”.
За нарастването на ролята на мюсюлманите в живота на Русия по обективни и субективни причини пише в същото издание изтоковедът Вячеслав Велокриницкий в статията си “Русия и ислямският свят”:
“Известно е, че от началото на 1990 г. у нас се наблюдава естествен спад на населението и миграционният приток представлява единствения източник на ръста на броя на населението... Пристигащите в страната хора, а така също бъдещите емигранти като цяло принадлежат на мюсюлманския свят и представляват пришълци от Източното Задкаваказие и Централна Азия.
По прогнози към средата на сегашното столетие в случай на стабилизиран режим на възпроизводство или с други думи при запазване на сегашното равнище, броят на емигрантите и техните потомци в Русия ще надвиши половината от населението на Русия. В резултат на това по всичко изглежда, че към 2050 г. то ще се превърне в половината от населението или по-голямата част от населението на мюсюлманската страна. А ако не се случи стабилизация, то населението на Русия към средата на века ще намалее до 101 милиона души, а в същото време населението на Централна Азия ще се увеличи до 76 милиона, а Южна Централна Азия /плюс Иран, Афганистан и Пакистан/ ще достигне до 600 милиона.
Тези тенденции и перспективи съществено ще увеличат значението на ислямския фактор за Русия като ще накарат политическите и експертните среди да се замислят върху проблемите на историческия избор пред страната. Впрочем не бива да се драматизира такъв един избор.
Умерената миграция е необходима за постепенното развитие на икономиката. При създадени благоприятни социални условия за усвояването на емигрантите не би трябвало това да доведе до трудно разрешими проблеми. Каквото и да стане религиозният състав на населението на Русия, то ще остане светска модернизираща се страна“.
Очевидно както външни, така и вътрешни обстоятелства ще накарат Русия да намери достойни за двете страни „начини за съвместно съществуване“ с ислямския свят. Пътят за това се намира на пътя на развитието и задълбочаването на различните контакти с мюсюлманските страни, а така също успешното решаване на проблемите на растящото си мюсюлманско население.
Що се отнася до автора на тези редове, той дълбоко е убеден, че истинското възраждане на Русия е възможно единствено чрез нерушим съюз с мюсюлманския свят. Само като си обединим силите с нея, те ще могат да обезпечат своето бъдеще и да станат един от полюсите на бъдещия многополярен свят. Пренебрежителното отношение към ислямския фактор, съблазните на лъжливия национализъм и противопоставянето на мюсюлманите, което така жадно чакат „приятелите“ на страната може да доведе до това, че Русия изобщо да няма никакво бъдеще.
Валентин Прусаков