LXXXIV. РАЗДЕЛ ЗА СВЕНЛИВОСТТА, ЗА НЕЙНОТО ПРЕДИМСТВО И ЗА ПОДБУЖДАНЕТО КЪМ НЕЯ 686- عن ابْنِ عُمَرَ رضي اللَّه عنهما أَنَّ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مَرَّ عَلَى رَجُلٍ مِنَ الأَنْصَارِ وَهُوَ يَعِظُ أَخَاهُ في الحَيَاءِ ، فَقَالَ رسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « دَعْهُ فإِنَّ الحياءَ مِنَ الإِيمانِ » متفقٌ عليه .
686. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, минал покрай мъж от мединските сподвижници, ансарите, който наставлявал свой събрат да бъде свенлив. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „Остави го, свенливостта е от вярата!“ (всепризнат хадис)
687- وعن عِمْران بن حُصَيْن ، رضي اللَّه عنهما ، قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «الحياَءُ لا يَأْتي إلاَّ بِخَيْرٍ » متفق عليه .
وفي رواية لمسلم : « الحَياءُ خَيْرٌ كُلُّهُ » أوْ قَالَ : « الحَيَاءُ كُلُّهُ خَيْرٌ » .
687. От Имран, син на Хусайн, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Свенливостта носи само добро“ (всепризнат хадис).
Във варианта на Муслим се казва: „Свенливостта е изцяло благо“.
688- وعن أبي هُريرة رضي اللَّه عنه ، أنَّ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « الإيمَانُ بِضْع وسبْعُونَ ، أوْ بِضْعُ وَسِتُّونَ شُعْبةً ، فَأَفْضَلُها قوْلُ لا إله إلاَّ اللَّه ، وَأدْنَاها إمَاطةُ الأَذَى عنَ الطَّرِيقِ ، والحياءُ شُعْبَةٌ مِنَ الإيمَانِ » متفق عليه .
688. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Вярата има седемдесет и няколко или шейсет и няколко клона. Най-добрият от тях са словата Ля иляха илляллах (Няма друг бог освен Аллах!), а най-ниският – да се махне от пътя нещо, което пречи. И свенливостта е клон на вярата“ (всепризнат хадис).
689- وعن أبي سعيد الخُدْرِيِّ رضي اللَّه عنه ، قال : كان رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم أَشَدَّ حَيَاءَ مِنَ الْعَذْرَاءِ في خِدْرِهَا ، فَإذَا رأى شَيْئاً يَكْرَهُه عَرَفْنَاهُ في وَجْهِهِ . متفقٌ عليه .
689. От Абу Саид ал-Худри, Аллах да е доволен от него, се предава: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бе по-свенлив и от девица в нейния кът[1] и щом видеше нещо, което не харесваше, го узнавахме по лицето му“ (всепризнат хадис).
Учените са казали, че свенливостта е качество, което подтиква да се изоставя скверното и възпира да се ограничават правата на имащия право. Ще цитираме думите на Абу ал-Касим ал-Джунайд, Аллах да се смили над него: „Свенливостта е състояние, което възниква между два [полюса]: при съзиране на благодатите и съзиране на недостатъците“.
Аллах е Най-знаещия.
[1] Място за уединяване на двойката след встъпване в брак.
<--- Върни се на съдържанието на -
РИЯДУ-С-САРИХИН
Портал