VІІ. РАЗДЕЛ ЗА УВЕРЕНОСТТА И УПОВАНИЕТО

VІІ. РАЗДЕЛ ЗА УВЕРЕНОСТТА И УПОВАНИЕТО



قال اللَّه تعالى: ﴿ ولما رأى المؤمنون الأحزاب قالوا هذا ما وعدنا اللَّه ورسوله وصدق اللَّه ورسوله، وما زادهم إلا إيمانا وتسليما ﴾

Аллах Всевишния е казал: „И когато вярващите видяха племената, рекоха: „Това е, което ни обещава Аллах, а и Неговият Пратеник. Казва истината Аллах, а и Неговият Пратеник“. И това им надбави само вяра и покорност“ (33: 22).



وقال تعالى : ﴿ الذين قال لهم الناس إن الناس قد جمعوا لكم فاخشوهم، فزادهم إيمانا، وقالوا: حسبنا اللَّه ونعم الوكيل. فانقلبوا بنعمة من اللَّه وفضل لم يمسسهم سوء، واتبعوا رضوان اللَّه، والله ذو فضل عظيم ﴾

И е казал Аллах Всевишния: „За онези, на които хората рекоха: „Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!“, но вярата им се усили и рекоха: „Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен е [Той –] Блюстителя!“ И се завърнаха с обилие и благодат от Аллах. Зло не ги докосна и следваха благоволението на Аллах. Аллах е владетел на велика благодат“ (3: 173-174).

وقال تعالى : ﴿ وتوكل على الحي الذي لا يموت ﴾

И е казал Аллах Всевишния: „И се уповавай на Вечноживия, Който не умира...“ (25: 58).

وقال تعالى : ﴿ وعلى اللَّه فليتوكل المؤمنون ﴾

И е казал още: „…На Аллах да се уповават вярващите!“ (14: 11)

وقال تعالى : ﴿ فإذا عزمت فتوكل على اللَّه ﴾

И е казал също: „А решиш ли [нещо], уповавай се на Аллах!…“ (3: 159). Известни са много коранични знамения, свързани с упованието.

وقال تعالى : ﴿ ومن يتوكل على اللَّه فهو حسبه ﴾ : أي كافيه.

Аллах Всевишния е казал: „…И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен…“ (65: 3).

وقال تعالى : ﴿ إنما المؤمنون الذين إذا ذكر اللَّه وجلت قلوبهم، وإذا تليت عليهم آياته زادتهم إيمانا، وعلى ربهم يتوكلون﴾

И е казал още: „Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом им бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им, и на своя Господ се уповават“ (8: 2).

Кораничните знамения за предимствата на упованието в Аллах са много и знайни.

А хадисите са:

75- فَالأوَّلَ : عَن ابْن عَبَّاسٍ رضي اللَّهُ عنهما قال : قال رسولُ اللَّه صلى اللَّه عليه وآله وسلم : «عُرضَت عليَّ الأمَمُ ، فَرَأيْت النَّبِيَّ وَمعَه الرُّهيْطُ والنَّبِيَّ ومَعهُ الرَّجُل وَالرَّجُلانِ ، وَالنَّبِيَّ وليْسَ مَعهُ أحدٌ إذ رُفِعَ لِى سوادٌ عظيمٌ فظننتُ أَنَّهُمْ أُمَّتِي ، فَقِيلَ لِى: هذا موسى وقومه ولكن انظر إلى الأفق فإذا سواد عظيم فقيل لى انظر إلى الأفق الآخر فإذا سواد عظيم فقيل لي : هَذه أُمَّتُكَ ، ومعَهُمْ سبْعُونَ أَلْفاً يَدْخُلُونَ الْجَنَّة بِغَيْرِ حِسَابٍ ولا عَذَابٍ » ثُمَّ نَهَض فَدَخَلَ منْزِلَهُ ، فَخَاض النَّاسُ في أُولَئِكَ الَّذينَ يدْخُلُون الْجنَّةَ بِغَيْرِ حسابٍ وَلا عذابٍ ، فَقَالَ بعْضهُمْ : فَلَعَلَّهُمْ الَّذينَ صَحِبُوا رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، وقَال بعْضهُم : فَلعَلَّهُمْ الَّذينَ وُلِدُوا في الإسْلامِ ، فَلَمْ يُشْرِكُوا باللَّه شيئاً وذَكَروا أشْياء فَخرجَ عَلَيْهمْ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فَقَالَ : « مَا الَّذي تَخُوضونَ فِيهِ ؟ » فَأخْبَرُوهُ فَقَالَ : « هُمْ الَّذِينَ لا يرقُونَ، وَلا يَسْتَرْقُونَ ، وَلاَ يَتَطيَّرُون ، وَعَلَى ربِّهمْ يتَوكَّلُونَ » فقَامَ عُكَّاشةُ بنُ مُحْصِن فَقَالَ : ادْعُ اللَّه أنْ يجْعَلَني مِنْهُمْ ، فَقَالَ : « أنْت مِنْهُمْ » ثُمَّ قَام رَجُلٌ آخَرُ فَقَالَ : ادْعُ اللَّه أنْ يَجْعَلَنِي مِنْهُمْ فقال : «سَبَقَكَ بِهَا عُكَّاشَةُ » متفقٌ عليه .

75. Първият: „От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от него, и от баща му, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Бяха ми показани народите. Видях пророк с група[1], [друг] пророк с един или двама човека, [трети] пророк без никого. Тогава пред мен се извиси велико множество и предположих, че това е моята общност, но ми бе казано: „Това са Муса и неговият народ. Ала погледни към хоризонта!“ Погледнах и изведнъж – велико множество! Бе ми казано: „Погледни към другия хоризонт!“ И изведнъж - велико множество! Бе ми казано: „Това е твоята общност заедно със седемдесет хиляди, които влизат в Рая без равносметка и без мъчение“. После той стана и влезе в жилището си, а хората се впуснаха в разговор за онези, които ще влязат в Рая без равносметка и без мъчение. Някой каза: „Може би те са онези, които са съпровождали Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари“. Друг каза: „Може би са онези, които са родени като мюсюлмани и нищо не са съдружавали с Аллах“. Споменаха и други неща. Тогава насреща им излезе Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и попита: „В какъв [разговор] сте се впуснали?“ Съобщиха му. Той каза: „Те са онези, които не правят талисмани и не ги търсят от други хора, и които не прибягват до гадателства, и на своя Господ се уповават“. Тогава се изправи Уккаша ибн Мухсин и каза: „Зови Аллах да ме стори един от тях!“ А той каза: „Ти си от тях“. После стана и друг мъж, и каза: „Зови Аллах да стори и мен един от тях!“ А той каза: „Уккаша те изпревари в това“ (всепризнат хадис).



٧٦- الثَّانِي : عَنْ ابْن عبَّاس رضي اللَّه عنهما أيْضاً أَنَّ رسول اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم كانَ يقُولُ : «اللَّهُم لَكَ أسْلَمْتُ وبِكَ آمنْتُ ، وعليكَ توَكَّلْتُ ، وإلَيكَ أنَبْتُ ، وبِكَ خاصَمْتُ . اللَّهمَّ أعُوذُ بِعِزَّتِكَ ، لا إلَه إلاَّ أنْتَ أنْ تُضِلَّنِي أنْت الْحيُّ الَّذي لا تمُوتُ ، وَالْجِنُّ وَالإِنْسُ يمُوتُونَ» متفقٌ عليه .

وَهَذا لَفْظُ مُسْلِمٍ وَاخْتَصرهُ الْبُخَارِيُ .

76. Вторият: „От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от него, и от баща му, се предава също, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казвал: „О, Аллах, на Теб се отдадох, в Теб повярвах, на Теб се уповавам, при Теб ще се завърна и заради Теб противоборствах[2]. О, Аллах, моля да ме опази Твоята мощ – няма друг бог освен Теб – да не ме отклониш. Ти си Вечноживия, Който не умира, докато и джиновете, и хората умират“ (всепризнат хадис. Текстът е на Муслим, предаден със съкращения от ал-Бухари.).



٧٧- الثَّالِثُ : عن ابْنِ عَبَّاس رضي اللَّه عنهما أيضاً قال : «حسْبُنَا اللَّهُ ونِعْمَ الْوكِيلُ قَالَهَا إبْراهِيمُ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم حينَ أُلْقِى في النَّارِ ، وَقالهَا مُحمَّدٌ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم حيِنَ قَالُوا: «إِنَّ النَّاسَ قَدْ جَمعُوا لَكُمْ فَاخْشَوْهُمْ فَزَادَهُمْ إيماناً وقَالُوا : حَسْبُنَا اللَّهُ وَنِعْمَ الْوكِيلُ » رواه البخارى.

وفي رواية له عن ابْنِ عَبَّاسٍ رضي اللَّه عنهما قال : « كَانَ آخِرَ قَوْل إبْراهِيمَ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم حِينَ ألْقِي في النَّارِ « حسْبي اللَّهُ وَنِعمَ الْوَكِيلُ » .

77. Третият: „Също от сина на Аббас, Аллах да е доволен и от него, и от баща му, се предават думите: „Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен е [Той –] Блюстителя!“ са [думи] изречени от Ибрахим, мир нему, когато го хвърлили в огъня. Изрече ги и Мухаммeд, Аллах да го благослови и с мир да го дари, когато някои казаха: „Хората се насъбраха против вас, страхувайте се!“, но вярата им се усили и казаха: „Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен е [Той –] Блюстителя!“ (разказан от ал-Бухари)

В друг вариант от сина на Аббас, Аллах да е доволен и от него, и от баща му, се казва: „Последните слова на Ибрахим, мир нему, когато го хвърлили в огъня, били: „Достатъчен ми е Аллах. Колко прекрасен е [Той –] Блюстителя!“.



٧٨- الرَّابعُ : عَن أبي هُرَيْرةَ رضي اللَّه عنه عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَدْخُلُ الْجَنَّةَ أقْوَامٌ أفْئِدتُهُمْ مِثْلُ أفئدة الطَّيْرِ » رواه مسلم .

78. Четвъртият: „От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „В Рая ще влязат народи, чиито сърца са като сърцата на птиците“[3] (разказан от Муслим).



79- الْخَامِسُ : عنْ جَابِرٍ رضي اللَّهُ عنه أَنَّهُ غَزَا مَعَ النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قِبَلَ نَجْدٍ فَلَمَّا قَفَل رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قَفَل مَعهُمْ ، فأدْركتْهُمُ الْقائِلَةُ في وادٍ كَثِيرِ الْعضَاهِ ، فَنَزَلَ رسولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم، وتَفَرَّقَ النَّاسُ يسْتظلُّونَ بالشجر ، ونَزَلَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم تَحْتَ سمُرَةٍ ، فَعَلَّقَ بِهَا سيْفَه ، ونِمْنَا نوْمةً ، فإذا رسولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يدْعونَا ، وإِذَا عِنْدَهُ أعْرابِيُّ فقَالَ : « إنَّ هَذَا اخْتَرَطَ عَلَيَّ سيْفي وأَنَا نَائِمٌ ، فاسْتيقَظتُ وَهُو في يدِهِ صَلْتاً ، قالَ : مَنْ يَمْنَعُكَ منِّي ؟ قُلْتُ : اللَّه ثَلاثاً » وَلَمْ يُعاقِبْهُ وَجَلَسَ . متفقٌ عليه .

وفي رواية : قَالَ جابِرٌ : كُنَّا مع رسول اللِّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بذاتِ الرِّقاعِ ، فإذَا أتينا على شَجرةٍ ظليلة تركْنَاهَا لرسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَجاء رجُلٌ من الْمُشْرِكِين ، وسيف رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مُعَلَّقٌ بالشَّجرةِ ، فاخْترطهُ فقال : تَخَافُنِي ؟ قَالَ : « لا » قَالَ : فمَنْ يمْنَعُكَ مِنِّي ؟ قال: «اللَّه».

وفي رواية أبي بكرٍ الإِسماعيلي في صحيحِهِ : قال منْ يمْنعُكَ مِنِّي ؟ قَالَ : « اللَّهُ » قال: فسقَطَ السَّيْفُ مِنْ يدِهِ ، فأخذ رسَول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم السَّيْفَ فَقال : « منْ يمنعُكَ مِنِّي ؟ » فَقال : كُن خَيْرَ آخِذٍ ، فَقَالَ : « تَشهدُ أنْ لا إلَه إلا اللَّهُ ، وأنِّي رسولُ اللَّه ؟ » قال : لا، ولكِنِّي أعاهِدُك أن لا أقَاتِلَكَ ، ولا أكُونَ مع قوم يقاتلونك ، فَخلَّى سبِيلهُ ، فَأتى أصحابَه فقَالَ : جِئتكُمْ مِنْ عِندِ خيرِ النَّاسِ .

79. Петият: „От Джабир, Аллах да е доволен от него, се предава, че участвал в поход с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, по посока на Наджд. Когато Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се завърнал, с него се завърнал и той. По пладне се озовали в долина с множество бодливи акации, където Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отседнал, а хората се разпръснали на сянка под дърветата. „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отседна под една самура[4], закачи на нея меча си и се унесохме в сън. Изведнъж Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ни призова, и ето пред него - някакъв бедуин. [Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари] каза: „Този извадил над мен меча ми [от ножницата], докато съм спял. Събудих се, а той с гол меч в ръка ми каза: „Кой [сега] ще ме възпре от теб?“ Три пъти казах: „Аллах!“. [Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари] не го наказа и си седна“ (всепризнат хадис).

В друг вариант се казва: „Джабир каза: „Бяхме при Зат ар-Рикаа[5] с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и ето че стигнахме до сенчесто дърво, което оставихме за Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Тогава дойде мъж от съдружаващите. Мечът на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бе закачен на дървото. Извади го [съдружаващият от ножницата] и каза: „Страх ли те е от мен?“ Каза: „Не!“ Каза: „Кой [сега] ще ме възпре от теб?“ Каза: „Аллах!“

Във варианта на този хадис, цитиран от Абу Бакр ал-Исмаили в неговия сборник Сахих (Достоверен), се казва: „Каза: „Кой [сега] ще ме възпре от теб?“ Каза: „Аллах!“ И мечът падна от ръката му. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, взе меча и каза: „Кой [сега] ще ме възпре от теб?“ Каза: „Бъди най-добрият, който взима [в плен]!“ Каза: „Ще засвидетелстваш [ли], че няма друг бог освен Аллах и че аз съм Пратеника на Аллах?“ Каза: „Не, ала ще ти дам обет да не се сражавам с теб и да не бъда с хора, които се сражават с теб“. Той го пусна да си върви. Тогава отиде при сподвижниците си и каза: „Идвам при вас от най-добрия човек“.

٨٠- السادِسُ : عنْ عمرَ رضي اللَّهُ عنه قال : سمعْتُ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقُولُ: « لَوْ أنَّكم تتوكَّلونَ على اللَّهِ حقَّ تَوكُّلِهِ لرزَقكُم كَما يرزُقُ الطَّيْرَ ، تَغْدُو خِماصاً وترُوحُ بِطَاناً» رواه الترمذي ، وقال : حديثٌ حسنٌ .

80. Шестият: „От Омар, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Ако истински се уповавате на Аллах, Той ще ви дарява препитание, както го дарява на птиците. Сутрин излизат гладни, а вечер се връщат нахранени“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).



٨١- السَّابِعُ : عن أبي عِمَارةَ الْبراءِ بْنِ عازِبٍ رضي اللَّه عنهما قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « يا فُلان إذَا أَويْتَ إِلَى فِرَاشِكَ فَقُل : اللَّهمَّ أسْلَمْتُ نفْسي إلَيْكَ ، ووجَّهْتُ وجْهِي إِلَيْكَ ، وفَوَّضْتُ أمري إِلَيْكَ ، وألْجأْتُ ظهْرِي إلَيْكَ . رغْبَة ورهْبةً إلَيْكَ ، لا ملجَأَ ولا منْجى مِنْكَ إلاَّ إلَيْكَ ، آمَنْتُ بِكِتَابِكَ الَّذي أنْزَلْتَ، وبنبيِّك الَّذي أرْسلتَ ، فَإِنَّكَ إنْ مِتَّ مِنْ لَيْلَتِكَ مِتَّ عَلَى الْفِطْرَةِ ، وإنْ أصْبحْتَ أصَبْتَ خيْراً » متفقٌ عليه .

وفي رواية في الصَّحيحين عن الْبرَاء قال : قال لي رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إذَا أتَيْتَ مضجعَكَ فَتَوَضَّأْ وُضُوءَكَ للصَّلاَةِ ، ثُمَّ اضْطَجِعْ عَلَى شِقِّكَ الأيْمَنِ وقُلْ : وذَكَر نحْوَه ثُمَّ قَالَ وَاجْعَلْهُنَّ آخرَ ما تَقُولُ » .

81. Седмият: „От Абу Имара ал-Бара, син на Азиб, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Човече, щом се прибереш в постелята си, изречи: „О, Аллах, отдадох душата си на Теб, обърнах лицето си към Теб, поверих делата си на Теб, потърсих убежище при Теб от желание по Теб и от страх пред Теб. Няма убежище и няма избавление от Теб освен при Теб. Аз повярвах в Твоята Книга, която Ти низпосла, и в Твоя Пророк, когото Ти изпрати“[6]. Ако умреш през нощта, ще умреш с вродената си природа, а ако доживееш до сутринта, ще си постигнал добро“ (всепризнат хадис) .

Във варианта в двата сборника Сахих (Достоверен) се предава, че ал-Бара е казал: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ми каза: „Когато отиваш в постелята си, извърши ритуално измиване като измиването преди молитва, после легни на дясната си страна и изречи... (горните думи)“. После каза: „И стори това да са последните ти думи!“



82- الثَّامِنُ : عنْ أبي بَكْرٍ الصِّدِّيق رضي اللَّه عنه عبدِ اللَّه بنِ عثمانَ بنِ عامِرِ بنِ عُمَرَ ابن كعب بن سعد بْنِ تَيْمِ بْن مُرَّةَ بْنِ كَعْبِ بْن لُؤيِّ بْنِ غَالِب الْقُرَشِيِّ التَّيْمِيِّ رضي اللَّه عنه وهُو وأبُوهُ وَأُمَّهُ صحابَةٌ ، رضي اللَّه عنهم قال : نظرتُ إلى أقْدَامِ المُشْرِكِينَ ونَحنُ في الْغَارِ وهُمْ علَى رؤوسنا فقلتُ : يا رسولَ اللَّهِ لَوْ أَنَّ أحَدَهمْ نَظرَ تَحتَ قَدميْهِ لأبصرَنا فقال: « مَا ظَنُّك يا أبا بكرٍ باثْنْينِ اللَّهُ ثالثُِهْما » متفقٌ عليه .

82. Осмият: „От Абу Бакр, Винаги правдивия, Аллах да е доволен от него, Абдуллах ибн Осман ибн Амир ибн Омар ибн Кааб ибн Саад ибн Тайм ибн Мурра ибн Кааб ибн Луай ибн Галиб от клона Тайм на племето Курайш, Аллах да е доволен от него, сина на майка и баща - сподвижници, Аллах да е доволен от тях, се предават думите: „Гледах краката на съдружаващите с Аллах, когато бяхме в пещерата, а те бяха над главите ни. Казах: „Пратенико на Аллах, ако някой от тях погледне в краката си, ще ни види“. Той каза: „Как мислиш, Абу Бакр, след като ние сме двама, а Аллах е Третият?“ (всепризнат хадис)



٨٣ - التَّاسِعُ : عَنْ أُمِّ المُؤمِنِينَ أُمِّ سلَمَةَ ، واسمُهَا هِنْدُ بنْتُ أبي أُمَيَّةَ حُذَيْفةَ المخزومية رضي اللَّهُ عنها أن النبيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم كانَ إذَا خَرجَ مِنْ بيْتِهِ قالَ : « بسم اللَّهِ، توكَّلْتُ عَلَى اللَّهِ، اللَّهُمَّ إِنِّي أعوذُ بِكَ أنْ أَضِلَّ أو أُضَلَّ ، أَوْ أَزِلَّ أوْ أُزلَّ ، أوْ أظلِمَ أوْ أُظلَم ، أوْ أَجْهَلَ أو يُجهَلَ عَلَيَّ » حديثٌ صحيحٌ رواه أبو داود والتِّرمذيُّ وَغيْرُهُمَا بِأسانِيدَ صحيحةٍ . قالَ التِّرْمذي : حديثٌ حسنٌ صحيحٌ ، وهذا لَفظُ أبي داودَ .

83. Деветият: „От Майката на вярващите Ум Салама, на име Хинд, дъщеря на Абу Умайя Хузайфа от племето Махзум, Аллах да е доволен от нея, се предава, че когато излизал от дома си, Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казвал: „В името на Аллах, уповавам се на Аллах! О, Аллах, моля Те да ме опазиш да не се заблудя и да не бъда заблуден, да не допусна грешка и да не бъда въвлечен в грешка, да не угнетя и да не бъда угнетен, да не проявя невежество и да не бъдат невежи към мен!“ (достоверен хадис, разказан от Абу Дауд, ат-Тирмизи и други чрез авторитетни първоизвори. Ат-Тирмизи го е определил като достоверен и добър хадис“ (Тук е цитиран текстът на Абу Дауд).



٨٤ - الْعَاشِرُ : عنْ أنسٍ رضيَ اللَّهُ عنه قال : قال : رسولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَنْ قَالَ يعنِي إذا خَرَج مِنْ بيْتِهِ : بِسْم اللَّهِ توكَّلْتُ عَلَى اللَّهِ ، ولا حوْلَ ولا قُوةَ إلاَّ بِاللَّهِ ، يقالُ لهُ هُديتَ وَكُفِيت ووُقِيتَ ، وتنحَّى عنه الشَّيْطَانُ » رواه أبو داودَ والترمذيُّ ، والنِّسائِيُّ وغيرُهمِ : وقال الترمذيُّ : حديثٌ حسنٌ ، زاد أبو داود : « فيقول : يعْنِي الشَّيْطَانَ لِشَيْطانٍ آخر : كيْفَ لك بِرجُلٍ قَدْ هُدِيَ وَكُفي وَوُقِى»؟ .

84. Десетият: „От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Който изрече [при излизане от дома си]: „В името на Аллах, уповавам се на Аллах! Няма мощ и няма сила освен чрез Аллах!“[7], на него му се казва: „Напътен си, избавен си и си предпазен“. И сатаната се отстранява от него“. (разказан от Абу Дауд, ат-Тирмизи, ан-Насаи и други. Ат-Тирмизи го е определил като добър хадис. Абу Дауд е добавил: „И казва [сатаната] на друг сатана: „Как се чувстваш с човек, който наистина е напътен, избавен и предпазен?“



85 - وَعنْ أنَسٍ رضي اللَّهُ عنه قال : كَان أخوانِ عَلَى عهْدِ النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، وكَانَ أَحدُهُما يأْتِي النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، والآخَرُ يحْتَرِفُ ، فَشَكَا الْمُحْتَرِفُ أخَاهُ للنبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فقال : « لَعلَّكَ تُرْزَقُ بِهِ » رواه التِّرْمذيُّ بإسناد صحيح على شرط مسلمٍ .

85. От Анас, Алах да е доволен от него, се предават думите: „Имаше двама братя през епохата на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Единият от тях идваше [да служи] при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, а другият се занимаваше с професията си. Последният се оплака от брат си на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, а той каза: „Възможно е чрез него да получиш препитание“ (разказан от ат-Тирмизи чрез авторитетни първоизвори).



[1] До десет човека.

[2] Враждувах с враговете на религията.

[3] Това означава, че се уповават, а също е казано, че сърцата им са нежни.

[4] Дърво от вида на акациите с малки листа и къси бодли.

[5] Зат ар-Рикаа – „Кръпките“. Мястото е наречено така, защото там си закърпили знамената, а според друго обяснение – защото краката им затъвали и се образували дупки.

[6] Аллахумма асламту нафси илайка, уа фауадту амри илайка, уа алжаату захри илайка, рагбатан уа рахбатан илайка, ля малджа уа ля манжа минка илля илайка, аманту би-китабика-ллази анзалта уа би-набиика-ллази арсалт.

[7] Бисмилляхи, тауаккалту аля-ллах. Уа ля хаула уа ля кууата илля би-ллях.




<--- Върни се на съдържанието на - РИЯДУ-С-САРИХИН