Приближените на Аллах и приближените на шейтана
Сред хората има приближени на Аллах, а също така и приближени на шейтана. След като съществуват тези особености и различия между хората, нека ги опишем и оповестим така, както са оповестени от Аллах Теаля и от неговия Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем).
Приближените на Аллах Теаля се боят с истинска боязън единствено от Аллах Теаля и му се покоряват, без да имат задна мисъл. Своите приближени Всевишният Аллах възхвалява така:
Да, за приближените на Аллах не ще има страх и не ще скърбят.
Сура Юнус [10:62]
В достоверен хадис, предаден от Бухари и другите учени, по хадис, сведен от абу Хурайра, Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Превеликият Аллах ми повели: „Който храни вражда на Мой приближен, той е обявил война срещу Мен. Моят раб се приближава към Мен чрез изпълнение на ибадета, който съм предписал като задължителен (фард). С постоянен допълнителен ибадет той се доближава до Мен и то така, че Аз го възлюбвам. Щом го възлюбя, Аз ставам ухото, с което чува, окото, с което вижда, ръката, с която пипа, кракът, с който ходи. И така чрез Мен той чува, чрез Мен вижда, чрез Мен хваща, чрез Мен ходи. Ако той пожелае нещо от Мен, Аз му го давам. Ако потърси Моята закрила, Аз го закрилям. В никое Мое дело Аз не проявих колебание, поколебах се единствено, когато прибирам душата на вярващия. Той ненавижда смъртта, на Мен също не Ми се нрави онова, което на него не му се нрави. Няма изход обаче от смъртта."
Този е най-достоверният хадис, предаден във връзка с ближните на Аллах. В него се известява, че враждата срещу приближените на Аллах означава война срещу Аллах. Известява, че това е голяма вина.
В друг хадис се казва:
„Ще отмъстя Аз на Моите врагове за приближените ми така, както разгневен лъв отмъщава."
Това е така, защото приближените на Аллах са щастливците, които вярват така, както Аллах желае, и го възприемат за единствения възлюбен. Те обичат това, което Той обича, ненавиждат това, което Той ненавижда. Те повеляват повеленото от Аллах и странят от Неговите забрани.
В хадис, отразен от Абу Дауд, се казва:
„Пълнотата на вярата е достигнал онзи, който заради Аллах обича и заради Аллах ненавижда, който заради Аллах дава и заради Аллах възпира."
Неописуемо много са добродетелите на Пратеника (С.А.С.) и на неговата общност. Още от момента, в който Аллах Теаля го е изпратил, той е определен да бъде точката на разграничение между Своите приближени и Своите врагове. Никой не може да бъде приближен на Аллах, докато не повярва в истините, донесени от Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), и докато изцяло не се обвърже с него. Ето защо, лъжци са онези, които, обичат Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и казват, че са ближни на Аллах Теаля. Несъмнено врагове на Аллах са онези, които враждуват на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем). Тези са приближените на шейтана.
Преславният Аллах повелява:
„Кажи [о, Мухаммед]: „Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден."
Сура Али Имран [3:31]
Тези са капаните, които шейтанът е поставил. Всевишният Аллах повелява:
„Да ви известя ли при кого слизат сатаните? Слизат при всеки клеветник, грешник, който надава ухо, и повечето от тях са лъжци.”
Свещен Коран, сура Шуара [26:221-223]
Такива, дори и да показват чудновати и странни неща, докато не последват Пратеника на Аллах (С.А.С.), те не могат да бъдат друго, освен измамници. Те не могат да избавят и себе си дори от разврата, съдружаването с Аллах, гнета, заблудата. Шейтанът постоянно ги спохожда и им става ближен приятел. Ето защо те са приближените на шейтана, но не и на Аллах. Аллах Теаля повелява:
„А за онзи, който се отдръпва от напомнянето на Всемилостивия, определяме един сатана, той да му е приятел. Тези [сатани] ги възпират от пътя, а те мислят, че са напътени.”
Свещен Коран, сура Зухруф [43:36-37]
В хадис, предаден от Енес (радиаллаху анху), се казва:
„Няколко човека попитаха за ибадета на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и след това рекоха: „Къде е ибадетът на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), къде сме ние? Възможно ли е да се достигне?" Единият от тях след това рече: „Аз ще отслужвам намаз през нощите, без да спя." Друг рече: „Аз постоянно ще говея. Нямам нито ден, през който да не съм говял." Трети рекъл: „Аз пък изобщо не ям месо!" Четвърти рече: „Аз няма да се женя и няма да имам връзка с никоя жена!" Измежду тях беше и Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем), който слушаше този разговор и каза: „Какво им става на тези, всеки според своето разбиране отива в крайност? Аз и говея, и прекъсвам. Аз и спя и ставам през нощта за ибадет. Ям месо, женя се. Онзи, който е далеч от това, което аз правя, той не е от мен."
Да, който върши нещо извън реда на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), и то не е от религията, той е далеч и от Аллах Теаля, и от Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем). Който прави нещо, което не е от религията, т. е. което не е видяно да се прави от Пратеника, и го счита за религия, и в името на религията, той се е отдалечил от Аллах Теаля и Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и въвежда измислици в религията (бидат).
За да бъде ближен на Аллах Теаля и Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), най-гарантираният път, най-вярната посока и най-благодатното дело за мюсюлманина е след като изпълнява предписанията (фарзовете) на Аллах Теаля, да следва сунната (реда) на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем).
О, Аллах, отреди ни да сме от Твоите приближени, не от приближените на шейтана!
Амин!
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (81), Февруари, 1999 година
Портал 
