7 Ислямът в плодородната добруджанска шир

Ислямът в плодородната добруджанска шир

Интервю с добричкия мюфтия Билял Дарджан

БИЛЯЛ ДАРДЖАН Роден е през 1970 г. в с. Пашинци. общ. Крумовград. В 1988 г. завършва средно образование в Кърджали, в 1995 г. завършва Полувисшия ислямски институт в София. По време на обучението си от 1993 до 1994 г. бе имам на софийската джамия.
От 1995 до 1997 г. е на специализация за мюфтии и ваизи в Образователния център “Хасеки” - Истанбул.
В 2000 г. завършва Висшия ислямски институт - София. През 1998 г. е избран за районен мюфтия на Добрич, където е вече трети мандат на тази длъжност.

- Вие сте млад районен мюфтия. Има ли разминаване между реалностите, с конто се сблъсквате и мечтите, конто имахте по-рано?
През месец януари 1998 година се кандидатирах за районен мюфтия на Районно мюфтийство - гр. Добрич. Не съм от този край и не очаквах да бъда избран. Искам още веднъж да изразя своята благодарност и признателност на всички хора от този чудесен Добруджански край. Това стана в година след голямата икономическа криза и аз знаех, че ще е много, много трудно, но въпреки това пред мен стоеше една голяма цел - да обединя мюсюлманската общност и да възстановя доверието в религиозните водачи.
- Какви усилия и грижи полагате за единение на мюсюлманите във вашия регион?
Призракът на разединението не бе пощадил и мюсюлманите от този край. И те като всички се въртяха в омагьосан кръг на безсмислените вражди и безкрайните спорове за земи, пари и имоти. Такива спорове имаше в различни села но с общите ни усилия те осъзнаха, че не бива мюсюлманите да враждуват и се обединиха в името на Аллах.
- Каква материална база наследихте при встъпването си в длъжност и какви грижи полагате за нейното поддържане и обновление?
При пристигането си в гр. Добрич очаквах да намеря добре поддържани сгради и имоти, отговарящи на големия брой /около 12000/ мюсюлмани в този град, но уви не беше така. През една небоядисана порта аз влязох в полусрутена сграда с течащ покрив, паднал таван и мазилка, влага, където цареше мухъл и студ. От моя предшественик наследих и празна каса, липсващи документи, неизплатени заплати, осигуровки, неуредени сметки за телефон.
Заварих джамии, които не работеха поради липса на имами. В големите градове Каварна, Балчик, Тервел, Силистра нямаха имами и се извършваха единствено погребални ритуали /дженазе и мевлид/ от неподготвени лица. Аз направих всичко възможно и назначих обучени младежи, завършили средни духовни училища. В това начинание ме подкрепиха ВИИ гр. София и много мои колеги. По този начин се отвориха много джамийски врати за ибадет, даже и такива, които са били затворени цели 60 години. За да живее духовната дейност в нашия край помогнаха и курсовете по Коран-и Керим. Със съдействието на ВИИ - гр. София всяка година през месец Рамазан на стаж започнаха да постъпват студенти и високоподготвени ходжи от Република Турция.
- Възстановяването на вакъфските имоти е изключително голям проблем за цялата страна. Какво правите във вашия район в това отношение? Имате ли реални успехи и кои са особено трудните проблеми?
Възстановяването на вакъфските имоти наистина е проблем не само на Районно мюфтийство – Добрич, а на цялото мюсюлманско изповедание.
При встъпването ми в длъжност установих, че моите предшественици не са направили абсолютно нищо по този въпрос. Мюсюлманските настоятелства в състава на Районно мюфтийство - Добрич, са били оставени да се оправят в хаоса от бюрокрация на реституционните органи, в съдилищата и т.н. Мюфтийството не е оказвало никаква помощ - било то юридическа, финансова и др. И къде от незнание, къде от безпаричие голяма част от подадените молби или заведени дела са оставали без резултат. Имаше и доста настоятелства, възстановили земите си, но за съжаление са непродуктивни.
През 1999 г. създадох екип за работа по възстановяването на имотите - наехме адвокат, започнахме издирване на архивни документи, заведоха се първите дела. Жалко, че бяха пропуснати сроковете по закона „Лучников” и повече усилия хвърлихме по възстановяване на земеделските земи. Паралелно с това се заведе и архив на това, което е възстановено. И се натъкнахме на доста възстановени земеделски земи, които не бяха потърсени от никого, и хората, които ги работеха, си ги бяха присвоили.
Районно мюфтийство - Добрич заведе 35 дела за възстановяване на вакъфски имоти в градовете Добрич, Балчик, Силистра и Тутракан. Тези дела са още в ход и очакваме благоприятен изход за по-голямата част от тях. Основна пречка за благоприятния изход на тези дела е липсата на удостоверение за правоприемственост от Софийски градски съд. Освен с възстановяването на вакъфските имоти, наблегнахме на експлоатацията на възстановените имоти, магазини, складове, парцели. Цените на наемите бяха актуализирани съобразно пазарните условия. В Добрич даже бяха построени нови търговски обекти. Старите бяха преустроени и придобиха нов вид.
Макар съдебната система да бе доста тромава, не закъсняха и първите резултати. От всичките заведени от Районно мюфтийство искове за земеделски земи, всички са спечелени. Но се натъкнахме на сериозен проблем - на много места нямаше останала годна за ползване земеделска земя, с която да ни оземлят и се наложи да искаме земя от Държавния поземлен фонд. Там процедурите изискваха повече време, но за сметка на това си избирахме плодородни и високодоходни парцели. Така от завеждането на едно дело до реалното оземляване минаваха 3-4 години.
Сега с гордост можем да се похвалим, че сме собственици на единен парцел от над 1000 декара земя.
Оказахме и голяма помощ на някои настоятелства да възстановят своите имоти - консултирахме ги, насочвахме ги към добри юристи, даже поемахме и разноските по делата.
За съжаление има и доста невъзстановени земеделски земи, за които нямаме валидни архивни документи за завеждане на искове.
След приемане на Закона за изповеданията ни бе даден едногодишен срок да заявим невъзстановена собственост по реституционните закони.
И всички тези успехи се дължат на създадения от мен екип от служители на Районно мюфтийство Добрич.
От няколко години изучаването на предмета религия ислям е свободно. Как е решен този въпрос във вашия район и какви решения предлагате вие?
Действително е така. Това начинание даде нов тласък на нашите намерения за религиозното издигане в нашата област. Но все пак има и други въпроси, които предстоят да бъдат решени. Като въпроса за недостига на кадри в нашия район, по който работим от доста време. В момента на територията на Районно мюфтийство - Добрич, религия - Ислям се изучава само в гр. Добрич. И причината за това е именно в недостига на кадри с необходимото религиозно образование. За следващата година очакваме тази бройка да се увеличи на три защото ще имаме нови възпитаници на ВИИ. Наистина тази бройка може да е малка, но това е един добър напредък и се надяваме с помощта на Аллах (Джелле Джелялуху) тя да се увеличава по-бързо.
- В първите години на демократичните промени изпитвахме недостиг на млади кадри в изповеданието. Има ли напредък в решаването на този проблем и какви мерки смятате да предприемате за целта?
- Районът беше един от най-слабите в религиозно отношение, но от 6 години се забелязва голям напредък в тази насока. В много населени места са назначени образовани млади имами. През месец рамазан повечето от студентите на ВИИ биват привличани, за да изкарат рамазанския си стаж и в същото време да проповядват исляма. През лятото в много села, които от години не са виждали ходжи, се изпращат младежи да организират Коран курсове.
Един от приоритетите в дейността на районния мюфтия е увеличаване броя на младите имами, на стажантите и на Коран курсовете.
Една от важните цели в моята работа е да открием религиозно-образователна институция, където да се обучават млади и възрастни от този голям район. Това продължава да бъде болният въпрос за нас. Тъй като нашият район обхваща Североизточна България и се намира малко накрая, няма много желаещи от младите да се реализират тук. В началото на моя мандат поне имаше стари кадри, на които разчитахме що-годе, но за жалост поради напредналата им възраст те намаляват. Както вече подчертах, опитваме се да градим нови проекти, нови планове за привличането на млади кадри. Опитваме се да намерим спонсори за реализиране на нашите планове. Всичко тепърва предстои. Но все пак преди всичко един човек, за да постигне нещо в тази област, той трябва да притежава хъс и огромно желание. А както забелязвам, у повечето от днешните възпитаници на духовни училища липсват тези качества и те се насочват към други дейности. Нека Аллах да ни направлява по правия път и да пази всички от заблудите на живота.
Джамията в е. Войводино, общ. Вълчидол е построена в началото на XVII в. от богаташ на име Халил, преселник от с. Генерал Кисельово. Той живеел в къща срещу сегашната джамия. Имотът му включвал мястото, което той дарил за построяването й. По време на Балканската война минарето на старата джамия е паднало от урагани. То било възстановено отново от майстор Ибрахим и калфа Етем от Провадия. До 1947 г. в двора й се помещавало и турското училище. Днес на мястото на старата извисява снага новооткритата за богослужение в началото на месец юли 2006 джамия.