Единство на джамии, медресета и теккета в Османската империя
(продължение от бр. 5)
Въпрос: Вие заявявате, че между прослойките на учените и суфистите съществували добронамереност, толерантност, приятелство и солидарност. Ние обаче знаем, че някои известни учени и шейху-лислями са водили борба срещу представителите на суфизма и са издавали фетви, противоречащи на техните възгледи. Дори се знае, че с подобни фетви някои от тях са били изпратени на бесилото. Как преценявате тези неща?
- Преди всичко трябва да внеса едно пояснение. Това, че някои учени и шейхул-ислями са издавали фетви против представителите на суфизма не трябва да ни навежда на мисълта, че те са били против тяхното учение. Трябва внимателно да се проучи коя точно тема засяга дадената фетва. Някои изследователи като имат в предвид шейхул-ислямите, Кемалпашазаде и Ебу Сууд ефенди, смятат, че те са били против суфизма. Ала трябва да се знае, че първият от тях принадлежи на тариката халветийе, а вторият - към тариката байрамийе. Известно е, че бащата на Ебу Сууд ефенди Мухйиддин ефенди също така принадлежал към тариката байрамийе, където е бил шейх. Фетвите, които са издавали тези двама даровити шейхулислями, не са били насочени против суфизма, а са били против част от прийомите, които прилагали някои от шейховете по време на зикира (споменаването на Аллах), а така също против известни техни възгледи. Кемалпашазаде забелязал, че по време на някои събирания за зикр се злоупотребява с темата и се прехвърлят границите на позволеното от шериата и пожелал да предотврати това.
А онези шейхове, които са били изпратени на бесилото, са спомагали за погрешното възприемане на суфизма от обикновените народни маси, поради което се създавали условия за разногласия и размирици. Ето защо държавата се принудила да вземе мерки срещу подобни действия. При това тези шейхове са били многократно предупреждавани. Тук му е мястото да изтъкна, че между шейхули-слямите е имало и такива като Чивизаде, които се обявявали против суфизма.
Въпрос: Можете ли накратко да ни разкажете за връзките и взаимоотношенията на османските владетели с обкръженията на представителите на теккетата и тарикатите?
- Когато говорим за дейността на дервишите по време на създаването на османската държава, трябва да изтъкнем, че в мирно време те усвоявали нови земи в гористи и хълмисти места, превръщали ги в удобни за земеделие участъци, а по време на военни походи били в помощ на войската. Всичко това допринесло те да спечелят благоразположението на османските владетели. Тази подкрепа започнала в началния период и продължила през следващите десетилетия. Така че с времето османските владетели започнали да посещават теккетата, за да се съветват с дервишите по наболелите проблеми на управлението на страната. По-късно някои шейхове били поканени в двореца за изнасяне на различни беседи. Дори с времето се създали родствени връзки между дворцовите среди и тях. Измежду шейховете са избирани преподаватели, които обучавали младите принцове - кандидати на трона. Шейховете участвали и в тържествата по запасване на саби от страна на султаните, когато те се възкачвали на трона. Някои шейхове, които са имали право да издават фетви, като шейхул-ислямите например. По време на военните походи тях са ги назначавали за аремйски шейхове. Ако кадиите и мюфтиите са били отговорни за правилното и стриктното приложение на шериатските закони, то шейховете и дервишите със своите беседи допринасяли за високия морал и нравственост на войската. Естествено тази среда допринесла за сближаването на обкръжението около медресетата с представителите на суфизма. Затова редица висши представители, както на учените (улема) и шейхул-ислями, така и отделни владетели, принцове, садразами, кадии също така навлезли в суфизма. В резултат на това се породила своеобразна и прекрасна хармония между държавата, теккетата и медресетата в страната. Тази хармония и равнопоставеност изиграла много важна роля в многовековната история на османците. Шейховете, които получавали добра всестранна подготовка и добросъвестно изпълнявали горепосочените си задължения, допринесли за утвърждаването на своя авторитет как-то сред народните маси, така също и сред научните кръгове и управляващите среди. Официално те не заемали определено място в протоколните мероприятия, но уважението, с което се ползвали, им отреждано по-високо от това място. Могат да се приведат много примери, които доказват и потвърждават това. Тук ще се задоволим само с един пример:
Когато в средата на XVI в. Истанбул бива сполетян от дълга и невиждана суша, султан Сюлейман Законодателят нарежда да се направи молебен за дъжд в Окмейданъ. В определения ден народът се стича на мегдана и образува невиждана тълпа. Тук са така също представителите на цялото държавно управление начело със султана. Тогава питат шейхулисляма Ебу Сууд ефенди кой ще води молебена. Той от своя страна заявява, че би трябвало да го води султанът. Ако пък той не пожелае, би могъл да заповяда на някой друг. Когато докладвали на Законодателя за създалото се положение, той повелил: „Нека молебена поведе Якуб халифе”. Кой е бил Якуб халифе? Той е бил шейх от теккето на халветиите. Незабавно открили шейха и го изправили да поведе молебена.
Въпрос: Единствено религиозната сфера ли се ограничавали в дейността си теченията в османско време? Какви други професии са имали представителите на теккетата?
- Както изтъкнах по-горе шейховете в османската държава са получавали всестранна подготовка. Тяхната дума се чувала всякога и навсякъде. Освен това виждаме, че това са били хора, които познавали музиката, краснописа и другите видове изкуство.
Специално се интересували от лечителство, от което се възползвали не само обикновените хора, но и представителите на ръководните среди и султаните. Заради тези си способности например Акшемседдин го наричали Локман хеким на своето време. Сред шейховете имало хора, които се били прочули се с лечението на холерата и епилепсията. А психичноболните те лекували освен чрез четене на различни молитви и с помощта на приготвени от тях лекове, поради което теккетата им се славели като домове-лечебници - дару’ш-шифа.
Въпрос: Каква роля е изиграл суфизмът в оформянето на мисловния живот на османското общество?
- Ако се има предвид картината, която се опитах да обрисувам по-горе, ще се види, че суфистичните възгледи са изиграли много сериозна роля за формирането на нови идеи както на учените, така и на ръководните кръгове. Според мен това влияние е имало важно значение за изграждането на философията както на учените, така и на държавниците. Кръгът от хора около медресетата, след като са използвали методи и доказателства, свързани с физическия свят, при обяснението на духовните проблеми са прибягвали до методите на суфизма. Това от своя страна е придавало широта и богатство на мислите и възгледите им. Аз например съм открил произведения и имена на много известни учени, които са използвали и двата метода. От друга страна подобно нещо забелязваме и у султаните. Така например султан Мехмед Завоевателят след завладяването на Истанбул се обърнал към Акшемседдин с молба да го приеме в теккето на халветиите.
По своему с влизането си в подобно текке султан Мехмед Завоевателят е целял да усвои и методите, които използвал шейхът за придобиване на знания. Впрочем някои събития, които се свързват с него, ни показват, че у него се развили и откривателски способности.
Въпрос: Особено след като се започна да се пише и говори за сериозното влияние на суфизма върху османските учени, появиха се твърдения, че именно поради силното въздействие на суфизма върху тях, те не са могли да направят сериозна крачка напред в науката и са останали завинаги затворени за новостите. Правилно ли е това мнение според вас?
- Да, има подобни твърдения, но те не се опират на някакви факти и данни. Те са просто едно предположение. Освен това остава извън кръга на моите изследвания и интереси, дали османските учени са останали затворени за новостите в науката и дали са правили научни открития или не. Дали е вярно подобно твърдение или не, ще попитате специалистите в тази област. Ала аз съм срещал учени, които след някои нови изследвания твърдят точно обратното становище. Но онова, което мога да кажа за привържениците на суфизма е, че те никога не са били чужди на новаторството и развитието. В средите на шейховете е имало хора, които са се интересували от астрономията, имало е много добре подготвени лекари, музиканти, композитори, краснописци. Знаем освен това, че именно в теккетата се развили някои от изкуствата. Затова не можем да твърдим, че хората в теккетата са били назадничави и далеч от новостите. Ето защо не може да се приеме, че хората от тяхното обкръжение са били също така назадничави. Ако подобно твърдение е вярно. струва ми се, че за това трябва да има други причини.
доц. д-р Решат Йонгьорен
Портал 
