9 Османската архитектура

Османската архитектура се развива върху принципите на ислямската архитектура. В същото време обаче, тя отразява турския начин на мислене и схващания за изкуството. Затова турската архитектура има свои особености:
Функционална особеност. И в османския период, както и в другите периоди на развитие на ислямската архитектура не се създават самоцелни сгради. Всяка сграда има определено предназначение – битово, молитвено, културно и т.н. В османския период не е имало традиция за архитектурни паметници. Хората са строили джамии, чешми, мостове за определени обществени нужди. Турската архитектура избягва излишните украшения, помпозността. В това отношение турските джамии се отличават не само от гръко-римските култови сгради, но и от арабските. Сградите вътре в себе си и помежду си представляват хармонично единство. Тази особеност най-добре се забелязва в сградите от XVI век. Сградата се слива с околната среда, а конструкцията съответства на предназначението.
В османския период се доразвива строителството на куполи. Джамиите биват еднокуполни и многокуполни. Когато са еднокуполни, куполът лежи на четирите стени. При многокуполните нещата са по-сложни – единият купол е голям и централен, другите са полукубета, които се изграждат върху ъглите на стените, а в други случаи лежат върху стълбове. Въпреки това те са като едно цяло. Многокуполното строителство стига до съвършенство при великия архитект Мимар Синан.
Особени елементи на култовите сгради. Елементите на куполните сгради са кубета, колони, арки, врати и прозорци. Вратите са големи и подканващи. Прозорците са широки, за да влиза светлина. Забележителна особеност са минаретата. Големите и дебели минарета съответстват на мащаба на сградата.
Те са такива, че първо да символизират единството на Великия Аллах и от друга страна да са удобни за качване на шерифето. Арките са нещо като пружини и поемат цялата тежест върху себе си. Колоните вдъхват надеждност. Те, както и арките понякога са украсени.
В строгостта на култовите сгради в османския период има съчетание на естетичното с материалното. Материалите, използвани в Анадола, се различават от материалите в арабските страни. Условията в Анадола са по-сурови, сградите са изградени от камък и други материали. Джамиите са широки и без колони повечето имат шадравани. Джамийното строителство започва в Анадола преди османците, при селджуците. Те са квадратни, с купол с малки размери. От селджукския период са останали няколко джамии като паметници. „Улуджами" в Дивриги е най-интересната. Тя се приема за най-внушително творение на селджукската архитектурна мисъл. Тази джамия е изградена от камък и служи като модел за джамийното строителство. В Кония има едно минаре от селджукския период –индже минаре. То е фино изработено от камък. След разпадането на селджукската държава възникват бейлици. Тяхното строителство е според същата традиция, но имат куполи с по-голям диаметър – 18x19 м.
Архитектурата получава особено развитие в османския период. Голяма роля има архитектът Мимар Синан (1490-1588 г.). С него започва нов етап в османската архитектура. Оттогава са останали около 350 архитектурни паметника. От гледна точка на архитектурното изкуство тези паметници не отстъпват на съвременната европейска архитектура. Но най-добри постижения имат три джамии - „Сюлеймание", „Султан Ахмед" и „Селимие".
Джамията „Сюлеймание"– най-големият паметник, построен през 1550-1557 г. Тя е върху голяма площ. Купол е с диаметър 26,5 м, височина 53 м. Централният купол е върху два полукуполи. Построена е с голяма точност и простота. Централната зала много добре се обвързва със страничните. Джамията има четири на брой минарета – две големи с по 3 шерифета и две по-малки с по 2 шерифета. Има широк двор и там друга сграда с куполи.
Джамията „Селимие". Тя се намира в Одрин, строена е през 1569--1574 г. Смята се, че това е венец на архитектурното изкуство на Синан. Той много се готвил за такава джамия. Смята се, че е приложил същия план за две по-малки джамии в Истанбул. Джамията на Рюстем паша до Златния рог. Тя е покрита с купол с керамична облицовка. Срещат се различни цветове и декорации. Този план в увеличена форма се прилага в „Селимие" в Одрин. Куполът е с най-голям диаметър – 31,28 м (с 28 см по-голяма от джамията „Св. София"). Джамията има огромен свод, той не лежи върху полукуполи, а върху осем полустрани, има арки. Особеността й е, че не е комплекс поначало. Имало е само медресе. Но после се появява нуждата от пазар, откъдето да се осигуряват приходи за издръжка на джамията. Затова един от учениците на Синан през 1580 г. изгражда пазар до джамията, който не нарушава изгледа на джамията. Мимар Синан създал такава форма на купола, сякаш се извисява нагоре към небесата.
Освен джамиите в османския период се изграждат много обществени сгради, дворци, сараи, хамами, мостове, чешми и т.н. За османския султан е характерно, че всеки се старал да изгради своя сграда. Затова имало много обществени сгради в столиците Бурса, Одрин, Истанбул. Една част от тях се разрушили.
От османския период са останали няколко забележителни дворци: Топ Капъ сарай – намира се на брега на Мраморно море при Златния рог. Дворецът е изграден върху площ от 700 000 м2 . Строен е в периода от XV до XIX век. Всеки султан е построил нещо върху тази площ. В Топ Капъ сарай може да се проследи развитието на османската култура през тези четири века. Дворецът е обграден от стени, има няколко врати. Основната врата е Бабу Хумайюн– триумфалната арка. Има и врата на име Бабу Селям – вратата на мира. Голяма забележителност е кухнята, построена също от Мимар Синан, тя е най-красивото архитектурно произведение в двореца. Кухнята има 20 купола с високи камини. Изградена е така, че там да работят около 1000 души, които да готвят за около 5 хил. души.
Най-интересна е Вратата на блаженството – резиденцията на султана. Една от интересните зали е залата на реликвите на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Тя е създадена по времето на султан Селим, през 1517 г. Друга забележителност е библиотеката на султан Ахмед III – 1718 г. Има салон, украсен с мраморни и керамични плочи.
Освен Топ Капъ сарай са съхранени още два двореца. Йълдъз сарай – комплекс от едноетажни и двуетажни сгради. Сега там се помещава научно-културният център по ислямска култура, история и изкуство към ОИК. Долмабахче сарай – намира се на брега на морето. За него е характерен европейския архитектурен стил.
Освен дворците са изграждани и кервансараи – четириъгълни двуетажни сгради с вътрешен двор, в които се намират дюкяни, обори за добитъка, а на втория етаж – спални помещения.
Краткият преглед показва, че в ислямския свят към X в. постепенно се формира една специфична архитектурна школа. Тази архитектура и особено молитвените домове притежават редица особености. Най-важните са куполите и подковообразните арки. При изграждането на молитвените домове много се използва светлината. Тя прониква през осветени стъкла и пада върху матови порцеланови плочи. Използва се и водата, а в някои случаи те се съчетават. В джамиите и дворците се строят шадравани.
В новата епоха възниква въпросът, как да се съхрани и развие тази култура. Сляпото следване на западната архитектура не разрешава традиционните сгради да живеят и не създава нови. Затова в новото време архитектите в ислямския свят се ориентират към спазване на традицията. Но тук те срещат известни трудности – как да се съхрани и развие традицията. Опитите да се пренасят старите стилове не дават резултати. Най-ползотворно е използването на отделните елементи и съчетанието им с нови. Голямо постижение в това отношение има Хасан Фетхи от Египет. В съвременната турска архитектура добри постижения има Ведат Дилокай. Той построил интересна джамия в столицата на Пакистан – Исламабад.