8 Персийската архитектура

Персите са от племето номади, живели в Северен Хоросан. Архитектурното наследство на персите не съдържа голямо разнообразие и се смята за обикновено, но е различно, що се отнася до сградите, които съдържа. Изглежда, че на строителите им е била известна само формата на свода и по-късно създадената или копирана иван или портико, за да придадат великолепие на своите сгради. Историята на иваните и датата, от която те започват да се използват, оставят неясни. Въпреки това обаче ни е известно, че иван е елемент от персийската архитектура и е възникнал в Източен Иран.
Употребата на този елемент по-късно се разпростира и в други райони, развива се и сред мюсюлманския свят по време на ислямския период. Дългите широки сводове, които виждаме от различните страни на сградите, са използвани като зали за слушатели от сасанидите, като декоративни елементи за религиозни училища (медресета), джамии, кервансараи и дори персийски дворци по време на ислямския период.
Като примери на ивани могат да бъдат посочени персийският дворец в Ашур, дворецът на Хатра, дворците на Ардешир Фирузабад. Именно по време на персийския период употребата на ивани като важен архитектурен елемент се разпространява извън Хоросан, до Месопотамия.
Дворецът, построен от Ардешир, е изграден с неизрязани камъни, хванати заедно с хоросан и покрити със слой от гипсова мазилка. Тази форма на строене се основава на местните особености на областта и продължава в днешно време да се използва от иранците. Употребата на груби, неизрязани камъни вместо добре изрязани и оформени може би се дължи на бедността на Ардешир. По това време той е бил просто един управник, назначен от баща си Бабаки, и вероятно не е можел да си позволи разходи за допълнителни работници и такива, които да режат камъни. От друга страна, Фирузабад е регион с много горещи летни месеци и покритите с гипсова мазилка стени държат въздуха хладен вътре – метод, който все още се използва в по-топлите области на страната. Този дворец се превръща в модел за подобни сгради, изградени в райони като Сарвестан, Нишапур и Мадаин. През годините този модел претърпява определени промени, но основният иван на входа и някои други елементи остават същите.

Събирането между четирите стени на една джамия, свещен център, не само като място за молитва, но също и като център за всички дейности на ислямското общество, довежда до бързото развитие на тези структури. Първите построени джамии са били с елементарни структури, изградени, за да отговарят на местните нужди. Наред с всекидневните пет молитви, джамиите били място, където се е преподавало четене, писане, различни умения и знания, теология, дори и нерелигиозни науки. В същото време те са били място за социални и политически събирания, средство за разпространяване на всякаква военна, политическа и социална информация между членовете на местното общество, били са място за разрешаване на различни проблеми.
Поради тази причина вратите на една джамия са били винаги отворени за народа. Обикновено всяка джамия е притежавала следните основни елементи: библиотека, воден резервоар, училище (медресе), помещения за хранене на нуждаещи се, дори и обществени такива. Ето защо мястото, предвидено за такива комплекси, се увеличава с течение на времето. Първите персийски джамии са изисквали много средства, за да бъдат построени, тъй като според старите традиции и от архитектурна гледна точка трябва да са сложно декорирани. Въпреки това обаче сгради от този род никога не са следвали специфичен план или дизайн. Като цяло през първите векове на ислямски Иран са развити три групи или разграничителни стила:
- куполообразни джамии – джамия с купол, разположен над квадратно помещение;
- отворен иван, покрит с обикновен свод;
- отворен двор, обкръжен от коридори от всички страни. Този стил е познат като арабски стил. И трите стила изчезват много бързо и голяма част от джамиите в първите три века от ислямската ера били построени според принципите на сасанидската архитектура, с изключение на малки промени с оглед задоволяване нуждите и характеристиките на новите ислямски общности.
Днес няма много останали от тези сгради. През първите векове на ислямска Персия се забелязват голям брой опитни строители и архитекти, които демонстрират силна способност да прилагат старата традиция на сасанидската архитектура в голямото разнообразие от сгради, които те строят. Най-старите джамии, принадлежащи към тази ера, са джамията Фахрадж, близо до Язд, поправяна и многократно реставрирана, и джамията Тарикхане в Дамдан.

По времето на селджуките е построена джамията в Исфахан Джамии, позната и като Петъчна джамия (Джума джами). Джамията Джамии е една от най-големите джамии, построявани някога в света. Тази сграда е жив пример за осемте века на персийската религиозна архитектура (IV - до XII в.).
Други джамии на селджукския период са строени обикновено в същия стил като Джамии джамия, но в много по-малък размер. Като примери могат да бъдат посочени джамията на Ардистан, построена през 559 г., джамията Голпайган, построена между 499 и 514 г., и джамията на Казвин, построена между 492 и 494 г. Новата джамия на Шираз, построена по време на династията Атабак в Персия, също е селджукска постройка и е позната като най-голямата джамия в Иран. Друга забележителна постройка на селджукския период е Рубат Шараф– кервансараят, построен от султан Санджер в Марв през 534 г.

Казвин е първата столица на Саффавидската династия, но е променена на Исфахан от Шах Аббас I. Никой от предишните крале не е показвал такова посвещение в изграждането на забележителни архитектурни паметници, които да представят своето време. Те са проявявали интерес към различни декоративни елементи и други изкуства като рисуване, илюстроване на книги, тъкане на килими, архитектурна декорация и т.н. След преместване на столицата в Исфахан Шах Аббас полага усилия за построяване на дворци, джамии, обществени площади и базари в града. Най-важният комплекс, който е останал до наши дни, е площадът Нагхши Джахан с обкръжаващите го дворци и павилиони. Други от постройките на саффавидския период днес са Месджид-и Шах, гробницата на имам Риза, дворецът Али Капу, малкият дворец на Хашт Вехешт, медресе и кервансарай на Мадер-Шах. (майката на краля), джамията и медресето на Шах Султан Хюсейн, последния саффавидски крал, голям брой кервансараи, обществени бани, водни резервоари, библиотеки или големи частни резиденции на аристократите и придворните, манастири.

Тази архитектура трябва да бъде изследвана в два отделни периода, които много си приличат както по финансови ресурси, така и по умения и таланти на майсторите. През този период добре познатите арки от тази ера се заменят от кръгли сводове. Религиозната архитектура на този период е продължение на старата традиция на Персия на джамии с четири ивана, но с една или две малки промени. Като един от чуждите елементи, които повлияват върху тази архитектура и следователно стават причина за развитие на нови елементи и характеристики, може да бъде посочена серия от големи входни помещения с голямо стълбище, което започва в центъра на хола и се разделя на два идентични и симетрични клона. Този дизайн в действителност е копие на такива руски стълби, които по онова време са много популярни в Русия и които постепенно се установяват като основна характеристика на периода на Насери (управлението на Насир Аладин Шах). През този период като продължение на традиционните стилове на Персия се построяват големи къщи с големи удължени ивани, различни холове и изби, разположени обикновено на сутерена и с малък басейн и фонтан, около който стоят хора, големи платформи тераси.

Може да се раздели на няколко фази. Първата фаза покрива архитектурата през първата половина на династията Пахлави. През тази фаза са налице три разграничителни архитектурни подхода:
- сгради, построени според предислямската архитектура;
- стил, базиран на ислямската архитектура на Иран;
- копиране на Западната архитектура. Комбинация от тези три стила е използвана също в дизайна и изграждането на частни домове и резиденции.

Ирадж Етесам, архитект и университетски професор, заявява:
"…през тези 20 години като монарх, Шах Риза никога не е пътувал в чужбина. Ограничен брой персийски архитекти прекарват години на изучаване в Европа, по-специално Австрия и Германия, и при своето завръщане донасят със себе си принципите на европейската архитектура в своята страна. По тази причина срещаме серии от различни архитектурни стилове, които могат да бъдат описани по следния начин: съвременна европейска архитектура – има особен вид експресионизъм, разцвет в Германия и е получила известност в Иран. Творбите на този стил включват основината гара, различни хотели, странноприемници, магазини и търговски центрове, университети, кралски дворци и големи вили.
Неокласическата архитектура на Персия използва архитектурните и декоративни елементи на ахаменидския и сасанидския период, като Банка Милли на бул. Фирдевси, полицейската сграда Шахрабани и Историческия музей.