6 Ислямската архитектура

Архитектурата е съчетание на духовното с материалното. Тя е градостроително изкуство или стил в градоустройството. Поради своя характер архитектурата получава изключително добро развитие в ислямския свят. Архитектурата, която се развива в ислямския свят се отличава от архитектурата от другите райони на света. Нейната същност се определя от принципите на Исляма и географското разположение на градовете. Тази архитектура се развива извън Европа, затова се различава съществено от европейската. Но тя се влияе от нея, по-специално в епохата на Омаядите.
Ислямската архитектура в Мароко (Магриб) и Испания влиза в съприкосновение със западната архитектура, в резултат на което там са създадени прекрасни архитектурни паметници. Ислямо- персийската и османската архитектура пък са претърпели влиянието на византийската архитектура. Тук на Балканите, също сме свидетели на взаимовлиянието между ислямската и източноевропейската архитектура. Въпреки това обаче, ислямската архитектура запазва своята самобитност, защото се ръководи от ислямските принципи. Тук на първо място се има предвид принципа за единството на Всевишния Аллах. Архитектурните паметници и джамии трябва да отразяват единството на Всевишния. Затова между елементите на джамиите съществува пълна хармония, която подчертава единството на Аллах. Но най-изразително показва това минарето. Джамиите се строят така, че те да помагат за нормалното богослужение. Молитвените домове трябва да са в хармония с природата.
Архитектурните сгради трябва да са функционални, т.е. да помагат за изпълнението на определени задачи. Ако са джамии да са удобни за колективни молитви, ако са болници да осигуряват нормални условия. Религиозните задачи на сградите се съчетават със социалните. Архитектурните сгради трябва да отговарят и на определени естетически изисквания. Да представляват архитектурна ценност. Но естетиката не трябва да измества функционалните задачи на сградата.
Архитектурните сгради трябва да бъдат обикновени, семпли, да не са натрупани с излишни украшения, трябва да се избягва лукса, излишъка и показността. Архитектурните сгради трябва да са искрени, както вярата. Затова колоните, арките и другите елементи трябва да излъчват мекота и нежност. Според Исляма не могат да се издигат паметници на площади с цел да се украси фасадата на определена сграда.
Ислямската архитектура има общовалидни характеристики, които се прилагат във всички мюсюлмански страни. Във всички ислямски страни, съобразно местните традиции възникват различни архитектурни стилове. Това внася разнообразие в архитектурата. Еднообразието в културата и архитектурата ги обрича на застой и ги погубва. Затова не се забранява стиловото разнообразие, но заедно с това архитектурата трябва да съдържа общовалидни елементи, приложими в различни условия. По такъв начин архитектурата допринася за обединението на всички мюсюлмани по света.
АРАБСКАТА АРХИТЕКТУРА.
Арабската архитектура възниква на базата на онази архитектура, която е създадена в епохата на Омаядите. Именно тогава се създават строителните техники и основните архитектурни елементи. Тази нова архитектура (ислямоарабската) се формира преди всичко в процеса на строителство на джамии и месджиди. Но първите джамии били построени от нетрайни материали и не са стигнали до нас. Една от първите джамии е Месджиди Неби (Джамията на Пророка).
Джамията на Пророка в Медина (622 г.)
Прототип на всички мюсюлмански джамии станала джамията на Пророка в Медина, построена още по времето на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) малко след преселването му там. Тя била изградена от глинени тухли, палмови клонки и листа. Джамията на Пророка се разделяла на три части – в северната част е молитвената зала, южната част е за обучение, а източната – за семейството на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Т. е. тя е не само за молитва, а е и научен комплекс.
Джамията била открита, представлявала четириъгълник с размери 52/52 м. На северната страна, обърната към Ерусалим, на стълб от палмов ствол бил направен навес за защита на молещите се от горещото слънце. В последствие джамията била преустройвана многократно. В това съоръжение вече били заложени основните елементи на композиционните колонни джамии – открит правоъгълен двор и прототип на бъдещата колонна зала, ориентирана първоначално към Ерусалим, а по-късно, през 624 г. към Мекка – главният Свещен град за мюсюлманите.
Посоката на мюсюлманската светиня – къбле – скоро започнала да се обозначава със специално украсена ниша – михраб, разположен в стената, перпендикулярно на главната ос на сградата. По-късно се появява и минарето.
Декоративните украшения се състоят от инкрустация стените на джамията, помещенията, минаретата, прозорците. Украсяване дървената врата, стълбищният парапет и капителите на медните колони. Вътрешните стени на зданието са покрити с мрамор с мюсюлмански десени (шарки), високи три метра. В тези стени били изработени специални вдлъбнатини за съхранение на Свещения Коран.
Куббетул Сахра (685-705 г.)
Друга стара джамия е Куббетул Сахра в Ерусалим, построена от трайни материали. Куббетул Сахра е осмоъгълна сграда със солидни стени, много арки и клонове. Две са особеностите й - богато украсена със стенописи – растителни клонки, листа и др.
Джамията ел-Акса в Ерусалим (687-691 г.)
МесджидиАкса (Най-далечната джамия) е построена на мястото на византийски храм от времето на Сюлейман (алейхис селям). Изградена е от камъни и облицован порцелан. Стените и куполите са украсени със злато, сребро и рубин. Била е ограбвана по време на различни войни. Не е запазена първоначалната й форма. През 1967 г. по време на Израело-Арабската война е полуразрушена и после възстановена.
Джамията се явява образец на централно-куполните сгради. Над джамията се извисява минаре. До молитвената зала се намира закрито помещение, където преди молитвата се извършва ритуалното измиване абдест.
В една от стените на молитвената зала се намира ниша, указваща на вярващите посоката за молитва (къбле). Там е разположен михраб, който символизира мюсюлманското единство. Ал-Акса се отличава с изобилие от мрамор и ярки украски. А арките са облицовани с цветна мозайка. Стенописите изобразяват зелени, небесно-сини и червени стилизирани растения, в които се вписват многоцветни орнаменти.
Джамията на Хасан в Кайро (1356-1363г.)
Джамията на султан Хасан, благодарение на своето местоположение и размери е била една от основните архитектурни центрове в средновековните градове. Разположената на участък с правоъгълна форма сграда включва джамия, медресе и множество спомагателни помещения.
Отвън Джамията на Хасан представлява удължен откъм северозапад на югоизток архитектурен блок, каменните стени на който господстват над околните постройки. Многоетажните корнизи подчертават цялостността и монолитността на зданието. Над лаконичните по форма масивни стени се възвишава многоетажно минаре, което първоначално било с четири шерифета.
Фасадата на сградата е разчленена на тесни високи ниши с разположени на няколко етажа прозорци. Джамията се отличава с изразителния си архитектурен образ, проникнал от идеята за величие, покой и сила. Тесният коридор води към затворен квадратен двор – центърът на планиране на целия ансамбъл.
Високите и гладки стени на двора са пресечени по средата от остросводести арки. Съпоставянето на гигантските арки и равните гладки стени, геометричността на линиите и подчертаната кубичност на пространството на двора, създава такива пропорции в архитектурата на сградата, че човек чувства себе си като нищожна песъчинка.
Величието на архитектурните форми тук се допълват с тържествените декоративни украшения. Михрабът и интериорът са богато украсени с мрамор и разноцветни камъни, кухините облицовани с мозайка. Кафеникаво-червени, сиво-черни и бели на цвят камъни образуват своеобразна цветова гама, изградена върху съчетанието на хладните и топли тонове.
Строго уравновесеното симетрично оформление на фасадата се състои от декоративна ниша и двоен прозорец, завършващ подковообразно и леко заострени арки, опиращи на колони. Нишите на горния кат и поместеното между тях квадратно пано с кръгъл прозорец в центъра са инкрустирани с червени и сиви камъни, които сякаш оживяват монохромната повърхност на сиво-жълтите прозорци.
Магрибски стил.
Това е архитектурата, която се развива в Тунис, Алжир, Мароко и Испания. В тези райони ислямската архитектура получава редица специфични черти, които са отражение на географската среда и местните традиции. Най-забележителни архитектурни паметници са останали в Кайраван и Кордова, защото те са били административни центрове на владетелите. Фаас, столицата на Мароко и Фаракеш имат много архитектурни паметници. Първите паметници в района на Тунис са в Кайраван– джамията Саид Укбе, която през 836 г. е престроена за втори път. Именно престроената джамия е запазена до наши дни. Саид Укбе има едно минаре, облицовано с мраморни плочи, а михрабът е с формата на конско копито.
Бисерът на магрибската архитектура е джамията Кордова. Според някои тя е строена в продължение на 20 години от четирима халифи. Джамията Кордова е голяма и забележителна главно със своята архитектура. Тази архитектура е ислямска, но обогатена с някои елементи от западната архитектура.
(следва)