Единство на джамии, медресета и теккета в Османската империя
Въпрос: Бихте ли ни обяснили накратко ролята на мистицизма при създаването на Османската държава?
Както е известно, преди създаването на Османската държава сред туркмените, дошли в Анадола от различни региони, имаше също шейхове и дервиши. Както всички други хора, и те са се заселили в селата, в празни и пусти краища, горски местности на Анадола. За да се препитават, едни са се занимавали с животновъдство, а други усвоявали площи в дебрите на дивите гори и планини и ги превръщали в плодородни земеделски земи. В същото време построените от тях по границите теккета улеснявали до голяма степен завоевателните походи на войски. Тези дервиши, които в мирно време се занимавали със земеделие, по време на походи подпомагали армията. Ясно доказателство за това е, че бойните съратници на Осман Гази и Орхан Гази са воини-дервиши.
Въпрос: Добре, при такава интензивна “светска” дейност, кога те са изпълнявали суфитските си обреди?
Някои източници посочват, че тези дервиши са се отдавали на ритуалите си нощем, а денем се занимавали с горепосочените дейности. Тоест, през нощта са били дервиши, а през деня земеделци или воини. Това тяхно самоотвержено поведение било забелязано от управниците на Османската държава, което затвърдило чувството на доверие и уважение към тях. Доказателство за това са издадените разрешителни за тяхната дейност и за строителството на нови теккета. Взаимното подпомагане при създаването на великата Османска държава е продължило в последвалите периоди.
Въпрос: Бихте ли разтълкували взаимоотношенията между суфиите и ислямските теолози? В действителност между тези две групи винаги ли е имало боричкания?
Преди 15 години, когато започнах да изследвам османската суфитска история, един от въпросите, от които се интересувах, беше този, който вие ми задавате в момента. Питах се какви са били мащабите на противоборството между суфиите и улемата (теолозите), които винаги са ни представяни като враждуващи братя. Моите лични изследвания и други академични проучвания показаха следното: “В Османската държава противоборството между привържениците на теккетата и медресетата е много ограничено и се отнася за определени периоди.
Общо взето, османската история показва, че между едните и другите категорично са съществували добри отношения, взаимопомощ и единство. Това може да се установи в четири независими докторски дисертации, които разглеждат суфизма в османското общество през 16-и, 17-и, 18-и и 19-и век.
Най-важното тук е да се види как е постигнато въпросното мирно съжителство в Османската държава между привържениците на медресетата и теккетата. Според мен отговора на този въпрос трябва да търсим в политическия режим, изграден върху различията в Османската държава. Защото, докато различните възгледи и идеи не са се опитвали да господстват едни над други, до тогава те съжителствали под широкия чадър на Османската държава. Османската държава по принцип е била толерантна към различните идеи и възгледи, с изключение на случаите, когато е имало раздори и безредици. В такива случаи не е имало пощада дори за членовете на османската династия. За тази цел Османската държава създавала необходимата среда, но и вземала мерки за безотказното функциониране на тази система.
Ако разгледаме проблема за отношението между привържениците на медресетата и теккетата, ще се получи следната картина: 25 години след създаването на Османската държава, за главен преподавател на построеното в Изник медресе е назначен Давуд-и Кайсери, а на откритата приблизително след един век институция “шейхул-ислям”, за ръководител е назначен Молла Фенари. Тези изтъкнати за времето си учени в същото време са били известни суфии.
Издигането на тези изявени личности е подготвило почвата за засилване позициите на двустранно развитите индивиди из средите на занимаващите се с основните религиозни науки и суфизъм, имащи връзки както с медресетата така и с шейхул-исляма. Това е ускорило появата и израстването на “суфии-учени”.
Единството между тези науки естествено се е отразило и на творчеството на учените от този тип. В своите книги те например, наред с въпросите на Корана и ислямското право, отделят място и на тасаввуфа. При решаване на проблемите, наред с начините и методите, използвани при основните религиозни науки, те използвали и методите на суфизма. Учени като шейул-ислямът Молла Фенари, Мухйиддин Кафийеджи сред качествата на тълкувателите на Корана (муфессир) разглеждат и качеството “илм-и ледун” (езотерично, скрито познание), а шейхул-исляма Кемалпашазаде, определяйки “способния учен” поставя ударение на качеството познавач както на основните религиозни науки, така и на езотеричните науки. Това е резултат от единството, постигнато в онзи период.
Този възглед безспорно е дал отражение върху дейността на държавните мъже. Показателно в това отношение е изказването на Фатих Султан Мехмед, който един ден пред своята войска, изброявайки групите, търсещи истината, наред с изследователите на философията и Корана, посочва и познавачите на тасаввуфа.
Въпрос: Какъв е приносът на теккетата към това единство?
Да, нещата трябва да се разгледат и от този ъгъл. Горепосоченото преди всичко се отнася за научните среди. Ако се вгледаме в дейността на теккетата, ще видим, че има събития, ускоряващи развитието на това единство. Например, шейховете, израснали в оня период, са изучавали основни и религиозни науки, сведущи по някои изкуства и ерудирани авторитети. Тази тяхна ерудиция е допринесла много за развитието на диалога между представителите на медресетата и теккетата. Даже това единство във времето е прехвърлило границите на взаимната толерантност и е стигнало до там, че някои учени, възпитаници на медресетата, тръгвайки по пътя на тасаввуфа, са станали шейхове в теккетата. Знае се, че известните и днес имена като Акшемседдин, Сюнбюл Ефенди, Меркез Ефенди, Шабан Ефенди и десетки други шейхове на ордени (тарикати), са възпитаници на медресетата.
Например, след втората половина на 15 век в Османската държава започва едновременно строителство на комплекси от медресета и текета. Такива примери има много в Анадола и на Балканите. Ако това физическо единство нямаше отражение през XV век върху архитектурата, и ако не беше създадена моралната база през предишните векове, това сближаване щеше да причини повече боричкания, отколкото приятелство. Ще се съгласите, че не е лесна работа да обединиш две групи, които не се понасят без да се карат помежду си.
Въпрос: Как се вписва в общия портрет на Османската държава споменатото от вас единство между ислямските теолози и суфии?
Първо, липсата на боричкания е улеснила всяка група добре да си върши работата. Вместо да изразходват енергията си за конфликти, те са я изразходвали за постигането на добри и възвишени цели. Това им дава възможност взаимно да се подпомагат и да преодоляват съществуващите слабости. В крайна сметка, шейхът в теккето в същото време е бил и учен, а преподавателят в медресето е бил и добър суфи. Това единство има отражение и в архитектурата.
(следва)
доц. д-р Решат Йонгьорен
Портал 
