4 Конференция за културно подпомагане на мюсюлманската младеж – Турция

Интервю с председателя на ОИРК Ариф Абдуллах и смолянският мюфтия и заместник председател на ОИРК Селви Шакиров
От 5 до 11 август това лято в Бурса, Турция се състоя „Конференция за културно подпомагане на мюсюлманската младеж“ за която ни разказаха участвалите в нея Ариф Абдуллах и Селви Шакиров.
МО: Колко държави участваха на конференцията:
Ариф Абдуллах: На конференцията участваха общо 120 участника от 54 държави.
МО: Какви бяха темите обсъждани на конференцията и как се проведе тя?
Ариф Абдуллах: Конференцията се проведе под формата на диалог, в който всеки желаещ да говори имаше думата. Обсъдиха се две важни теми – Образование и възпитание и Медийна изява, а третата част беше за опознаване между държавите.
МО: Разкажете ни нещо повече за темите обсъждани на конференцията?
А. А.: В първата тема – Образование и възпитание, акцентът падна върху възпитанието на личността, семейството и обществото като основа и гарант на утрешният ден, тоест, ако във възпитанието има пропуски, това проличава и в бъдещето. Вече не едно поколение доказа, че не трябва да има снизходителност и несериозно отношение към бъдещето. Но за съжаление продължаваме да проявяваме небрежност и да оставяме възпитанието на децата и семействата си на заден план. И тук бих искал да говоря за предизвикателството, отправено към мюсюлманската младеж, от страна на Научният прогрес, защото именно в това се състои проблема. Мюсюлманинът има нужда да вникне в законите на Аллах, в природата, обществото и човешката душа, има нужда от преустройство на мисленето от митове, гадателства, и окултни науки, в посока на мислене, изхождащо от законите на Аллах. Имаме отправено предизвикателство и за да му отговорим, трябва да има интеграция от митологичната мисъл с предания с недоказан произход, към мисъл, която работи в синхрон със законите на Аллах в природата. Корана има отговорите на всички въпроси за неведомото до колкото е необходимо на човек да знае, и е оставил тайните, което доказва, че не са нужни нови открития в тази област. Но въпроса с природата далеч не стои по този начин. За да сме силни и в синхрон със заобикалящият ни свят, ние трябва да го познаваме, защото Аллах ни е създал така и за да ни насочи е оставил в Корана ключовете към това знание, както и знаците, които ни ги показват. За съжаление мюсюлманите не следват инструкциите на Създателя и това е довело до проблема, че мисълта на мюсюлманите е там, където няма да бъде от полза и където няма нужда от нови знания – както Аллах ни е показал като просто е оставил това знание настрана след като ни е дал малко от него и ни е оставил науката, която ще помогне за развитието на човечеството и опознаването на Аллах! Защото не можем да изпълним мисията си на земята докато не опознаем владението, което Аллах ни е поверил! Големият въпрос който измъчва мюсюлманите е защо след като твърдят че са на прав път, те изостават? – отговора намираме в Корана: сура ал-Исра:20: „За всички набавяме – и за тези, и за онези – от дара на твоят Господ. Дарът на твоят Господ не е възбранен.“
Аллах дава на всеки, който спазва законите за постигането на това, към което се стреми. Законите в природата действат без оглед на вяра, както и земното притегляне действа за всички. Например, ако от една 100 метрова кула скочат вярващ и неверник, и двамата ще паднат по този закон! Защо днес една малобройна нация управлява света? Защото намира ключовете към законите на Аллах в природата, обществото и душите! В сура Али Имран четем: „Бяха белязани с низост, освен с помощта на Аллах и хората“ Помощта на хората е разбираема и очевидна, но как да разбираме помощта на Аллах към този народ, чиято същност е да бъде белязан с низостта, а по изключение е могъщ?! Могъщи са защото са открили ключа на законите на Аллах: „Чети и твоят Господ е щедър...“ Паралелно с четенето, което в цитата не е ограничено с четене на религиозна литература, стои и щедростта на Аллах. Съответно закона се състои в това, че колкото повече е четенето, толкова повече е щедростта на Аллах, без оглед на вяра и неверие. Евреите полагат тези усилия и за това имат.
Законите на Аллах в неговата книга са обект на изследване от мюсюлманите, но то не е на желаното ниво и не в правилната посока. Правилното виждане за личността която може да олицетвори посланието на Аллах на земята е: тя трябва да бъде изградена в три основни аспекта: Духовно и нравствено извисяване, продиктувано от Корана и Сунната,
Научно-професионална мисъл в синхрон със законите на Аллах в природата и душите на хората и Физическо възпитание на тялото.
Такава искаме да видим личността на мюсюлманина, и пътя за нейното постигане както вече казах, е чрез четене и прилагане на законите на Създателя и любов към науката. В основни линии това е най-важното, което исках да споделя с вас по темата.
Относно медийната изява... ислямската проповед не е достигнала нивото, което да я прави способна да се отзове на времето, в което живеем. Обекта във фокуса на Корана е човека, но за да е такъв, какъвто е създаден да бъде, той трябва да е свързан с всичко, на което се набляга в Корана. т. е. Природа – животни и всичко във вселената и съответно такава трябва да е и идеалната ислямска проповед. В медийното пространство подбора на теми е ограничен. Трябва да се повиши разнообразието на теми, интегриращи човека в Корана, а тези теми са отбелязани в самият Коран. В Свещената Книга е споменато всичко важно за човека като например – природата на земята, която включва всичко от насекоми до полезни изкопаеми, космоса с неговата необятност и красота, семейството с всичките му членове, социология, психология, медицина...
Другото нещо, на което трябва да се обърне внимание е разнообразният подбор и професионалното използване на средствата. Медийният подиум на мюсюлманите е петъчният мимбер – той е медийното оръжие на мюсюлманите от Аллах, което не е дадено на друга общност, а и там като че ли страдаме от липса на разнообразие на подбора в темите и професионализъм в използването им! Същото е и положението с михраба, той също е неразбран от мюсюлманите. Защо вместо когато се даде селям всеки да си тръгва, този момент да не бъде използван за да се реши или обсъди проблем на общността например? И щом положението с най-близките и лесни за изпълнение проповеди е такова, то какво да кажем за медийното пространство, за интернет?! Къде е мястото на мюсюлманите там? Използват ли го и за какво и как го използват?! И накрая бих искал да преосмислим това, какво значи ислямският призив, наистина да обгърне всички сфери в живота, и това, какво е мястото на изкуството например в човешкият живот. И с какво основание някои наши братя стигат до там, че забраняват изкуството под всякаква форма?! Защото ние сме носители на вяра, за която с гордост заявяваме че е всеобхватна и универсална, а в същото време ако ние не просто забравяме, а дори забраняваме и умишлено страним от изкуството и неговите носители, които са да кажем около 40% от човечеството, то тогава в никакъв случай не можем да претендираме за универсална и всеобхватна религия! И след като мюсюлманинът трябва да се намира във всички сфери на живота, то изкуствата не бива да правят изключение, напротив, ние трябва да поощряваме нашата младеж да развива талантите си в тази насока. Защото само така тези 40% за които говорим ще чуят и разберат нашият призив.
МО – въпрос към Селви Шакиров: Какви са вашите впечатления от конференцията?
С.Ш.: Хубаво е, че могат да се правят такива срещи на ислямската младеж, да има обмяна на опит. Да се работи в посока на заздравяване на единството на мюсюлманите и най-вече на мюсюлманската младеж. Добре е това да се развие от културно сътрудничество, в сътрудничество във всяка една насока. Ние сме щастливи, че имахме възможността да участваме на този форум и фактът, че бяхме там показва, че българските мюсюлмани не са безизвестни. Повечето организации които участваха бяха от държави в които мюсюлманите са мнозинство, хора от държави с мюсюлманско малцинство бяха малко. Но за нас е важно да се чувстваме част от тялото на ислямският свят и да сме дейна младеж, както младежта от другите страни и всички ръка за ръка да строим един по-добър, по-сигурен и по-щастлив живот на планетата земя, в който мюсюлмани и не мюсюлмани да живеят справедливо, безпристрастно, без дискриминация на каквато и да е основа.
МО: Ще ни разкажете ли нещо за държавите, които най-силно са Ви впечатлили?
С.Ш.: На конференцията имаше участници от цяла Европа като например: Австрия, Британия, Франция. Беше дадена информация, че в западна Европа има над 2000 джамии. Като например в Германия, която е осемдесет млн., броят на мюсюлманите е 3,5 млн. Колкото и странно да звучи в Австралия има много мюсюлмани и всички дейности които извършва ислямската организация се подготвят като проекти и половината от тях се финансират от държавата, а другата половина от организацията. Те имат институт, радио и вестник. Македония – страна с 2 млн. Мюсюлмани от различни етноси, там по-интересното е, че имат издателска къща, която е издала около 500 книги на ислямска тематика. Имаше представители от Иран и се оказа че 15% от мюсюлманите в Иран са сунити от различни етноси. В Малайзия мюсюлманите се открояват с умение в бизнеса, икономиката, банкирането и това им дава добра икономическа стабилност. В Индия се намира най-голямото мюсюлманско малцинство 150 млн. Мюсюлмани от 1 млрд. население а тяхното културно и интелектуално ниво надвишава това на индусите и те успяват добре да се интегрират в обществото.
МО: Кое беше особено важно на тази конференция?
С.Ш.: Много е важно да се знае. че тази конференция каза:
„Не война, а мир!“
„Не конфликт, а диалог!“
„Не двоен стандарт, а равнопоставеност!“
„Не арогантност, а равенство!“
„Не експлоатация, а сътрудничество!“
„Не потисничество и тирания, а човешки права, свобода и демокрация!“
„Не нов световен ред, а нов справедлив ред!”
„Не колонизиране, а справедливо делене!“
Отличителната характеристика на човека е, че той има заложби да развива личността и разума си и по пътя на разума чрез изследване, човек има способността да отделя правилното от грешното. В човека е заложено да чувства кое е истина и кое заблуда. Човек е дарен от Аллах и с мисъл и способност да отсъжда и чрез нея стига до знанието и науката. Бог е дарил човека със способността да обича и да показва любов и това е поставило началото на религията и етиката. Това качество дава способност на човека и да прави разлика между добро и красиво и лошо и грозно. Бог е дарил човека със силата на волята и желанието, и така възниква икономиката.
Аллах е дарил човека и със социално чувство и от него произлиза политиката, управлението и справедливостта, и то помага да различим справедливостта от гнета. Човешкият живот е изграден върху тези четири основи, а от там нататък човек трябва сам да търси истината, правилното и справедливостта!