Социалното подпомагане според Исляма
Всевишният Аллах е сътворил хората в огромно разнообразие. Разнообразие в етноса, цвета, способностите, мисълта, бедни, богати, здрави, болни, несравнима пъстра гама, в която ясно се проявява величието на Създателя. Именно в такова разнообразие човекът е призован да живее в хармония със всички индивиди, които го заобикалят. За да запази човека прекрасния си облик неминуемо трябва да изгради здрави социални връзки в ежедневните си отношения.
Методите и моделите за изграждане на здраво социално общество се различават от общество до общество и от идеология до друга. За нас, мюсюлманите моделът е святата личност на пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), а методът е неговия личен пример и прекрасните му наставления. И в това общество живеят хора от всякаква прослойка, но там взаимоотношенията се изграждат и се развиват върху доверието, обичта, уважението и много други благородни черти, които са плод на вярата. “Другият” е част от това общество и всеки един носи чувство на отговорност спрямо другия в рамките на определени правила от страна на Създателя. Именно като плод на такава отговорност се поражда подпомагането и подкрепата за нуждаещия се. Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) в един хадис казва: “Който има възможност да помага на своя брат, нека го направи“. (Муслим, Селям, 61, 62, 63) В тези думи има всеобщо послание.
Всеки един във всяка една сфера има ли възможност е призован да помага на своя брат в нужда, а това е едно от основните задължения на мюсюлманина. Който стои далече от тази дейност значи е далече от исляма и мюсюлманите. Да остане човек безчувствен към страдащите наоколо хора, изтъквайки безпочвени причини, не приляга нито на вярата, нито на човещината. Ислямът отдава огромна важност на тая тема. Та задължения като зекята, фитрата, курбана както и кеффарета имат за цели именно подпомагането на нуждаещите се групи в обществото. Освен задължителните форми за подпомагане Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е поощрявал и други начини за взаимопомощ. Въз основа на тези наставления възникнали вакъфите, една институция, която се е превърнала в символ на ислямската цивилизация. Подпомагането е резултат на чувство, което има пряка връзка с вярата. Понеже вярата е най-въздействащият фактор за пренасочване на действията на човека. Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) акцентирал в доста чести случаи върху него, когато целял да предаде някакво послание, още повече когато е ставало въпрос за взаимопомощта в обществото.
Ярък пример за това са следните му думи: „Не е (истински) вярващ този който е прекарал нощта, докато съседа му е гладен.“ Следователно безчувствеността към нуждаещите се е признак за слаба вяра. В този хадис има предупреждение към всеки един останал безучастен към своя комшия в случай на нужда, без значение от кой етнос, от коя вяра е. Дългът към комшията надхвърля всички тези различия, целта е да се облекчи страданието на нуждаещия. След като вярата е основния подбудител на това чувство, следователно наградата ще се очаква от Прещедрия Аллах. Вярващия не очаква от хората награда за сторените добрини. Той знае и е убеден, че възможностите които притежава са дар от Всевишния и посредством тях той е подложен на изпитания. Всяко добродеяние, което извършва го оценява като инвестиция за вечния живот. Всевишния Аллах представя характера на праведниците по следния начин: „И дават храна, въпреки че и те я обичат, на нуждаещия се, на сирак и на пленник: Храним ви в името на Аллах. Не искаме от вас нито отплата, нито признателност.“ (ел-Инсан, 8-9) Взаимоотношенията, които са изградени върху братството, подкрепата и помощта кара човек да съчувства за всяко страдание на другия. Помага му без да го огорчава, без да наранява честта му, тъй като ако го нарани ще провали добрината си и ще огорчи и Господаря си. Това са човешки добродетели, към които ни призовава Всевишния Аллах и Пратеника Му (салляллаху алейхи уе селлем). В техния призив има живот. Тоз, който се отзове на призива им у него ще се породи духът и чувството за човещина. Общество без ценности е винаги подложено на дълбоки социални проблеми. Житейската мисия на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) цели именно изграждането на здраво общество, където витае духа на добротворството, взаимопомощта и благородните нрави. Тази мисия и днеска е жива и актуална. Вече е време всеки да намери мястото си и да помага от позициите, където се намира за едно по-добро общество.
Орхан Осман
Портал 
