Турското читалище „Истикбал" в Провадия
Неугасимо културно огнище
Колко града могат да се похвалят с такава културна придобивка в България като читалище „Истикбал“ в Провадия? Някога баща ми беше кафеджия и аз отивах да му помагам. Там слушах възрастни хора, които бяха работили в читалището. Те разправяха, че в България латинските букви са приети първо в гр. Провадия. В читалището се провеждали курсове за изучаването им. Особено курсовете с жените били с предимство. Майка ми е една от тези, които участвали в тях. Още в онези години читалище „Истикбал“ (Бъдеще) организира изнасянето на първото театрално представление на турците в България. Баща ми също вземал участие в тези пиеси, играел женските роли.
Под ръководството на читалищното ръководство се провеждали много срещи с жените.
Читалището организирало вечеринки с турците в Провадия. Това били все дейности, които са съдействали за издигане културата им в града. Нямам представа каква дейност е развивало читалище „Истикбал“ до 1949 г., тъй като от 1942 г. до 1946 г. бях ученик във Варна, а след това до 1949 г. служех в Долни чифлик. Един ден в поделението дойде Али Кемал, председател на читалището и ръководител на театралната група. Той ми каза, че е дошъл да ме вземе да играя в театралния състав. Възразих му, че нямам такива заложби. Отговори ми, че това не е негово решение, а на ръководството. Съгласих се и отидохме при командира и той ме пусна в домашен отпуск. От мен се искаше да науча репликите с другите участници.
Пиесата се казваше „Неизвестната“ (О кадън). Аз изпълнявах ролята на лекар. Понеже нямаше време за репетиция, на другия ден заминахме да изнасяме пиесата във Варна. Режисьорът ми каза да внимавам на сцената да не застана гърбом към зрителите, а винаги да съм с лице към тях. Така започна моята дейност в читалище „Истикбал“ в Провадия. С тази пиеса посетихме Варна, Добрич, Шумен, Плевен и Свищов.
През 1949 г. се уволних и веднага станах член на читалището, повече в театралната група не участвах. Още на първото общо събрание бях избран за касиер. В читалището заварих мандолинен оркестър с ръководител Мехмед Гидиков, танцова група с ръководител Надире Налбантова, смесен хор с ръководител Саркис Бартанов и театрална група с ръководител Али Кемал, който същевременно беше и режисьор. Същият тогава беше и председател на читалището.
Като касиер задачата ми беше да събирам членския внос и да ангажирам салони, където да се играе пиесата и да продавам билети. Посещавахме градовете Варна, Добрич, Шумен. Веднага след като свършваше турнето, започвахме подготовката за следващата пиеса. По време на жътвената кампания посещавахме турските села. В тях хоровата група изпълняваше хубави турски народни песни; мандолинения оркестър акомпанираше на хора и свиреше самостоятелни мелодии, а танцовата група – турски народни танци. Селяните бяха много доволни и искаха да ги посещаваме постоянно.
Превоза ни осигуряваше градският народен съвет в Провадия. Читалището имаше задачата ежегодно да организира вечеринки за рамазан байрам, за курбан байрам и за Нова година. Провеждането беше трудно, защото ги правехме в стола на някое предприятие или в гимнастическия салон на гимназията. В тях вземаха участие много младежи. Налагаше се да се носят маси и столове, а на заранта се връщаха обратно, салона се изчистваше и се предаваше. На тези вечеринки някои членове даряваха агнета, зайци, гълъби, едри петли... Всички подаръци се предлагаха на търг и присъстващите се надпреварваха да наддават.
Тогава към читалището нямаше платен служител, всички работехме на доброволни начала. Читалището не плащаше наем и осветление за помещенията, които ползваше. Имаше кафеджия, който поемаше разходите и разчиташе на оборота, който правеха младежите през нощта. В кафето се предлагаше кафе, лимонада, локум, бяло сладко. По-късно съветът назначи библиотекар, на който плащаше заплата.
Читалището в Провадия организира турското население масово да посрещне във Варна големия турски поет Назъм Хикмет, който остана възхитен. На това посрещане баща ми произнесе прочувствено слово и му каза: „Добре дошъл в България!“
Ръководството на читалище „Истикбал“ в Провадия за благодарност към своите членове организира екскурзия до гр. Балчик. За целта бяха ангажирани два автобуса. Транспортните разходи пое читалището. В Балчик посетихме двореца и ботаническата градина. Видяхме също и джамията, построена от кралицата на Румъния. Всички останаха много доволни.
В читалището беше абсолютно забранено пушенето. Пушачите излизаха навън. През 1958 г. всички турски читалища от Варненски окръг проведоха среща в гр. Тервел, където колективите без изключение изпълняваха народни песни и танци.
До 1951 г. имаше още едно читалище, което се казваше „Челик“ и развиваше спортни дейности. Особено много се наблягаше на футбола. Но председателят на читалище „Челик“ се изсели в Турция и то престана да съществува. Част от членовете му преминаха към читалище „Истикбал“.
Плеяда читалищни дейци са починали през тези 110 години културен живот. Аз нямам физическата възможност да ги спомена. Но ще си позволя да припомня имената на някои активни участници в работата на читалището, които познавам лично. Али Кемал беше дългогодишен председател на читалището, ръководител на театралната група и режисьор. Хасиб Мехмед, Кязим Рифадов, Саффет Ахмедова, Мехмед Гайдарджъ, неизменният суфльор на пиесите. Сабри Моллов, Саадет Ахмедова, Мете Сали Саадъков, Осман Бошнак, също суфльор на театралната група. Мехмед Гидиков, беше ръководител на мандолинения оркестър. Реджаи Сали Саадъков, който по-късно продължи образованието си във ВИТИЗ-София и стана професионален режисьор. От гр. Провадия имаме още един режисьор – Юксел Осман Курт. Тези наши съграждани напуснаха земния живот.
Хамиде Ахмедова, Саадет Ахмедова, Кадрие Рифадова Мемишева, Али Ахмедов, Люман Мехмедов, Ахмед Девлетов, Хасан Халимов, Хабибе Халимова, Мезикят Мухсинова са също сред ветераните. Нека бъдат живи и здрави и да не забравят хубавите си спомени в читалище „Истикбал“.
Всички тези, на които съм пропуснал да спомена имената, ги моля да ме извинят. За да се уверите за дейностите, които описах в спомените си, трябва да видите снимките, които са накичени по стените. Те са неоспоримо доказателство за дейностите, проведеното в читалище „Истикбал“ в Провадия.
Читалището беше закрито по време на тоталитарния комунизъм. Възстанови се през 1992 г. В момента има платен библиотекар и редовно е отворено за читателите. Разполага с най-различна литература. За това изключителен голям дял има нашият съгражданин Етем Шабанов. Той е бивш председател на читалището и като такъв се нагърби с тази трудна задача. Почти всеки ден посещаваше кмета и в края на краищата успя да го убеди да се възстанови читалището ни. Провадийските турци трябва да му бъдат признателни. Аллах да го прости и възнагради.
Завършвайки моите спомени за дейността на читалище „Истикбал“ искам да заявя, че турците от Провадия колкото и да благодарим на нашите предци, ще е малко. Ето защо днешното поколение трябва да държи високо факела, който са запалили предците ни, да осветява пътя към културното издигане. Поклон пред паметта на всички, които са дали частица от своя съзнателен живот за читалището ни.
Кадир Р. Кадиров
Портал 
