Шумен - важно културно средище
Интервю с районния мюфтия в гр. Шумен Месут М. Хасанов
Месут М. Хасанов е роден през 1977 г. в гр. Шумен. Основното си образование завършва в с. Градище. През 1996 г. завършва Средно духовно училище “Нювваб”, а висшето си образование получава в Шуменския университет. До януари 2004 г. служи в Шериф Халил паша джамия. От 2001 г. е член на Шуменския районен мюсюлмански съвет, а на 29.11.2003 бива избран за районен мюфтия на Шумен. Женен, с едно дете.
- Както е известно, Шумен е изиграл важна роля в развитието и опазването на религиозната ни култура. Бихте ли разкрили тази особеност на града за нашите читатели?
- Шумен е важен културен център на България открай време. Градът е изиграл голяма роля в културния живот на редица поколения у нас. Томбул джамия с придадената към нея библиотека е била огнище за знания и просвета. Тук до 1956 г. се съхраняваха много ценни ръкописни книги, които по-късно бяха пренесени в Националната библиотека в София. Сред тях бе и произведение на известния средновековен учен Ибн Сина (Авицена). Градът е изиграл важна роля в опазването и развитието на религиозната ни култура в продължение на много векове, тъй като тук са живели и творили много интелектуалци из средите на българските турци.
В последвалите години този процес се засилил особено със създаването на Духовното училище “Нювваб”, откъдето са излезли редица учени и просветни дейци, дали своя принос за развитието и разпространението на ислямската ни култура, като Осман Кескиоглу, Хаджи Ахмед Давудоглу, Мехмед Фикри, Осман Кълъч и в по-ново време доц. Халил Етем, доц. Ибрахим Ялъмов и др.
Ахмед Хамид в свое стихотворение, посветено на Шумен го характеризира като средище на учени, целомъдрени дервиши и светци.
- Какви културни паметници оцеляха в града след близо половин вековна атеистична пропаганда?
- Шумен е стар град, прославил се още в XVI век. Османският пътешественик Евлия Челеби споменава, че в града е имало 10 джамии, а в “Камус-ул-алям” се казва, че тук се издигат близо 50 джамии. Наред с тях е имало 22 училища, 6 медресета, 10 теккета и множество вакъфски имоти. По известни сред джамиите са били Ески (старата) джамия, Саат (часовниковата) джамия. Солак джамия, Рейс паша джамия. Текке джамия, Могош джамия, Пилич джамия и др.
В тоталитарните години при реализацията на регулационния план на града са били разрушени много от джамиите. Сред оцелелите до наше време ислямски паметници на културата можем да споменем Шериф Халил паша джамия или както е по-известна у нас – Томбул джамия, изградена през 1744 г. Тя е най-голямата джамия в България и втората по големина на Балканите след Селимие джамия в Едирне (Одрин).
Освен тези джамии в Шумен днес съществуват още две действащи религиозни светини, останали от османско време. Това са Къляк джамия и изградената по поръчение на Рифат паша джамия на името на трите девойки, известна като Татар джамия.
Друг стар паметник на културата бе теккето “Гелберу Султан”, което се намираше в местността Кьошковете. Легендата за това текке напомня легендата за Генч Осман. Прославеният герой, проявил се при завземането на града, призовавал войните с “Гелберу! Гелберу!..” (Елате, елате насам). По този начин армията се придвижила и се установила по тези земи. Мястото, където е бил погребан този незнаен воин се присънило на афгански дервиш, а в последствие там е било изградено текке. След изграждането на бирената фабрика в Шумен, теккето е било разрушено като останките на воина са били пренесени в двора на Шериф Халил паша джамия. Бедестенът, часовниковата кула, Куршумлу чешма и изградената през 1838 г. първа съвременна болница от османците са другите паметници на културата, достигнали до наше време.
- Как върви възстановяването на вакъфските имоти?
- С оглед възстановяването на вакъфските имоти завеждаме дела и се опитваме да ги спечелим. За съжаление не всяко дело приключва успешно, поради липса на документи, много от които са унищожени.
А когато се обърнахме към съда, за да възстановим земите на някогашните турски училища, настояваха да им представим документ за право-приемственост.
От началото на 2006 г. предприехме кампания за добиване на актове за собственост на джамиите. В някои случаи постигаме успехи като посочим по трима свидетели. Но много от тях са били отчуждени през периода 1948-1955 г. в полза на държавата. Във връзка с тях продължават преговорите ни с Областното управление.
- Днес в Шумен действа Средното духовно училище “Нювваб”, продължител на традицията на някогашното духовно училище. Как оценявате работата и дейността на това наше учебно заведение?
- Духовното училище “Нювваб” е било открито през 1922 г. Той е станал научен и просветен център за мюсюлманите не само в България, но и в целия Балкански полуостров. “Нювваб“ е изиграл огромна роля в подготовката на религиозни кадри на турците и мюсюлманите в България. Днес Средното духовно училище със същото старание е прегърнало синовете и дъщерите на българските мюсюлмани и ги подготвя не само като духовни кадри за мюсюлманското население у нас, но и за останалите сектори на живота. Преподавателите в него полагат неимоверни усилия, за да подготвят по най-добрия начин бъдещите наши кадри. Наш най-голям недостатък обаче, е, че изпитваме затруднения при приложението на практика на онова, което нашите ученици са усвоили теоретически. Ето защо се стараем те да имат възможност за практическо приложение на наученото в училище по време на Рамазана и летните курсове по изучаване на Корана.
- Как се борите срещу различните предразсъдъци и суеверия сред населението ни като магьосничеството, леенето на куршуми, гадателството и други подобни?
- Било в населените места в шуменска област, било в другите области на страната ни все още широко са разпространени различни предразсъдъци и суеверия, които мюсюлманите у нас свързват с религията ни. Наистина те са се вкоренили дълбоко в ежедневието на нашето население и това се дължи на недостатъчната религиозна просвета на нашите хора и невежеството на някои религиозни деятели по места. Всичко това е довело до широко разпространение на правенето на магии и муски, на гадателството, леенето на куршуми и т.н.
В днешно време Районното ни мюфтийство измина труден и дълъг път в преодоляването на подобни суеверия и предразсъдъци сред населението.
В тази връзка с голям интерес се посрещат проповедите, които се изнасят в джамиите, които помагат хората да търсят и да намерят истината.
Затова всекидневно наблюдаваме видим напредък особено сред младото поколение, което бихме нарекли осъзнати мюсюлмани.
- Какви усилия полагате за насочване на девойките и младежи те към повишаване на образователното им равнище, към опазване на природата и собственото здраве?
- В градовете и селата на нашия район, обитавани от компактно мюсюлманско население, всеки родител се стреми да даде възможно най-добро образование на своите деца. Те са ориентирани преди всичко към светски училища и университети. Но наред с това Районното мюфтийство постоянно набляга на необходимостта от религиозно обучение и възпитание на подрастващото поколение, редом със светското обучение и възпитание.
Районното мюфтийство е полагало усилия за повишаване на равнището на обслужването на мюсюлманското население като за целта сме назначавали ваизи в селата и градовете с преобладаващо мюсюлманско население.
Ръководейки се от принципа, че възпитанието започва от семейството, Районното мюфтийство продължава да работи за повишаване образователното и възпитателното равнище на родителите, за издигане на религиозната и естетическата култура, за опазването на природната среда и семейното огнище.
- Каква дейност развивате за повишаване равнището на мюсюлманското възпитание и образование на подрастващото поколение във вашия район?
- В Шуменска и Търговищка област преобладава мюсюлманското население.
Районното мюфтийство постоянно се стреми да повишава равнището на религиозното обучение и възпитание на младото поколение в нашия район. Усилията ни се основават на дълбоки и трайни традиции. Ето защо ние се стремим да бъдем достойни продължители на тези традиции и да ги развиваме. В този си стремеж миналото лято организирахме над 80 курса за изучаване на Корана и смятам, че по този показател сме на едно от челните места в страната.
Полагаме много грижи и за изучаването на религия ислям в училищата на община Попово и Опака, но поради липсата на кадри не можем да се похвалим с особено добри резултати.
Организирайки летни курсове за изучаването на Корана. Районното мюфтийство приложи един нов начин на усвояване на религиозните знания – под формата на въпроси и отговори, което привлече повече участници в тях. Благодарение на това учителите ни бяха постоянно в конкурентно състояние, а и учениците получиха нов импулс за повишаване на религиозните познания. Надяваме се това състезателно начало да се наложи и в летните курсове по изучаването на Корана.
- Как читателите във вашия регион посрещат списание “МЮСЮЛМАНИ” и какви мерки предприемате за по-широкото му разпространение?
- Списание “МЮСЮЛМАНИ” постигна наистина забележително високо равнище и това е очевидно. Особено добре се посреща детското му приложение “ХИЛЯЛ” както от децата, така и от възрастните. Районното мюфтийство организира съвещание с председателите на джамийските настоятелства, на което един от разглежданите въпроси бе разпространението на списание “МЮСЮЛМАНИ” и абонирането за него.
Подчертано бе значението на нашето списание за разпространението на ислямската просвета и знания сред мюсюлманите и необходимостта от нашите усилия, за да достигне то до възможно повече семейства.
Портал 
