4 Възпитанието

Тарбиа е термин с много по-широк смисъл, отколкото само възпитанието на децата. Това включва, учене, трениране, направление, възпитание в различни видове изкуства, като изкуството да се справяме правилно с проявите на човешката същност на различни нива, в различни ситуации при различни последствия. Този вид възпитание е единственият път за подсигуряване на балансирано израстване на индивида, така че той или тя, да изпълнят целта на сътворението си, както е формулирано от Аллах в Корана: И когато твоят Господ рече на ангелите: ,,Ще създам на земята наместник“ (Кравата 2:30)
Успех в този процес на възпитание може да бъде постигнат, ако е основан върху направлението, което дават Корана и Сунната на Пророк Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Въпреки че ислямските училища могат да имат важна роля в процеса на възпитание, те сами по себе си не могат да задоволят изцяло изискванията. Затова отговорността на родителите остава най-голяма. Възпитанието в живота на децата трябва да заема най-важното място във всеки един негов аспект. Всички родители би трябвало упорито да изучават изкуството на ислямското възпитание и това трябва да се приеме като задължение. Без такова усилие, цели генерации от мюсюлмански деца могат да бъдат изгубени в течението на живота (всъщност вече сме свидетели на това бел. ред.). Когато родителите имат ясно разбиране за истинската същност на възпитанието, те ще бъдат по-добре екипирани в усилията си да помогнат на децата в постигането на баланс, да бъдат хора с добро поведение, които да могат (с позволението на Аллах) да изпълнят предназначението си в живота.

Няма съмнение по въпроса, че всички родители искат да видят децата си успели и щастливи. Не се различават в това и родителите мюсюлмани, които искат да видят себе си и децата си въведени в Рая в следващия живот. Няма полза за никого да бъде успял в този и да бъде губещ в отвъдния живот. Вместо това, правилното ислямско възпитание постига две цели – щастие на земята и Рай в отвъдния живот. Истинската цел на възпитанието е да бъдат отгледани деца с определена ценностна система, качества и навици, които ще им помогнат да бъдат добродетелни и щастливи. Нека изясним какво означава всичко това: Праведността в най-обширното си и изчерпателно значение включва всички големи добродетели, като висок морал и етика и балансиран и умерен възглед за живота, който рефлектира позитивно върху поведението на индивида. Истинското щастие извира отвътре. То е резултат на силна вяра, знание за целта на съществуването, познание за реалността на живота и неговата истинска същност, сравнена със следващия живот. Всичко това изисква ясно разбиране върху какво трябва да се фокусира живота и каква е истинската мисия на човешкото съществуване в този живот като цяло, и отделно като мюсюлманин. Тези две качества – праведност и щастие не могат да бъдат разделяни в процеса на възпитание. Праведността на детето ще бъде причината за непрекъснато щастие в този и в отвъдния живот. В същото време щастието на човека е истинско отражение на правилното разбиране на исляма и това разбиране гарантира радостта от пълноценен и плодотворен живот. Това разбиране гарантира спокойствие на ума, тялото и духа. Аллах казва в Корана: „На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем награда по-хубава от онова, което са вършили.” (16:97)
Освен да бъде праведна и щастлива, генерацията на нашите деца, трябва да направи и това, което ние не можахме. Не е достатъчно само да бъдат копия на родителите си. Предизвикателствата пред които те са изправени, изискват определени, специфични качества, които те трябва да придобият не само за да оцелеят, но и за да бъдат истински посланици на Исляма. Тези качества се забелязват в деца, които притежават сила и твърдост във вярата си, деца които не променят мнението си лесно (като тук се има впредвид не да са крайни, а да разсъждават за всичко и да съдят чрез разума си бел.ред.), които са упорити в отстояването на гледната си точка и които не изменят на убежденията си само за да се слеят с тълпата и да избегнат предизвикателствата.
Гордост от това да са мюсюлмани, тези които не крият характеристиките отличаващи ги като такива, и са различни от хората около тях и които се радват на възможността да разкажат на хората за исляма, и самите те са добър пример за мюсюлмани.
Високо интелектуални възможности, които могат да научават лесно нови неща и използват информацията за постигане на добри и ефективни резултати.
Мотивация: които ще търсят информацията, която е нужна, при всяка възможност и където е възможно, за да помогнат при проблеми от световна важност и не биха се предали заради възникнали обстоятелства.
Силни личности: които винаги изказват мнението си и се опитват да убедят хората в правилността му, не сменят гледната си точка лесно и обичат да са водачи.
Вяра в себе си: които не мислят, че трябва да са като другите, не позволяват коментарите относно личността им да им повлияят и не се опитват винаги да се докажат пред другите.
Прогресивност и инициативност: които мотивират хората за обединяване в името на добра кауза, защото те винаги правят най-трудната стъпка и са първите които поемат рискове, защото винаги виждат ясно целта и имат по-ясна мислена представа.
Способност за разрешаване на проблеми: които опитват нови пътища, не спират да работят преди да са постигнали желания резултат, не приемат лично проблемите, с които могат да се сблъскат, преследват целта си.
Упоритост и постоянство: които работят здраво, когато предизвикателството е голямо, търпеливи и последователни, отдадени на работата си. Горепосочените качества не са лесни за постигане. Ние родителите трябва да изградим здрава основа върху която да положим тези характеристики, и стремежи за нашите деца. Но за да стане това са нужни хора с определени способности и знание. Как ние като родители бихме могли да придобием тези способности? Те могат да бъдат изградени в процеса на себеоценяване и подобряване на личните способности.