3 Възпитанието на децата

Възпитанието на децата

"О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните...!" (ет-Тахрим, 66 :6)
С позволението на Аллах ще разгледаме една от темите, която е изключително важна от религиозна гледна точка и има голямо значение за обществото ни. А именно темата за възпитанието на децата, които представляват бъдещето на обществото. Затова следва да я разгледаме в два аспекта – през погледа на исляма и на науката, която се занимава с възпитанието – педагогиката.
Методите на възпитанието дават отговор на въпроса как да се постигат целите на възпитанието и с това изразява смисъла на педагогическата наука. По този повод Сократ задава следния въпрос: "Възможно ли е да научиш някого да бъде добродетелен и ако е възможно – как да го направиш?" Ето на този въпрос е необходимо родителите да имат отговор. Те трябва сами да имат някакви методи на възпитание, които според тях са най-правилни. Изграждането на личността се осъществява по време на следните процеси – развитие, формиране, социализация, възпитание. Но върху тях оказват голямо въздействие и различни фактори. Ще споменем някои от факторите, които са от първостепенна важност.
Всички знаем, че най-голямо влияние върху възпитанието на децата оказва околната среда, в която те се намират, както и приятелският кръг. И наследствеността играе важна роля за възпитанието им. Училищната среда оказва доста голямо влияние върху изграждането на личността и моралното поведение на подрастващите. Тази среда може да влияе и положително, и отрицателно. Положително е нейното влияние, когато децата усвояват учебния материал, научават нови полезни неща, а това помага за интелектуалното им развитие. Отрицателно е влиянието, когато понякога им втълпяват неща, които противоречат на религиозните норми. Например, когато ги учат, че човекът е произлязъл от маймуна – теорията на Чарлз Дарвин. В този случай родителите трябва да възпрепятстват това грешно становище. Но не само дотук спира отрицателното влияние, съществуват и още редица други неща. Често се случва например учителите да водят децата на дискотека или на празненства, където децата не могат да научат нищо полезно, което ги отклонява от правия път.
Да разгледаме връзката между околната среда и възпитанието. Околната среда, като един от главните фактори за изграждане на личността, включва и възпитанието. Възпитанието има възможност да подготви и стимулира възпитавания в следните насоки: да възприема и оползотворява положителните влияния, които средата оказва върху него при взаимодействието им; да устоява на отрицателните влияния, за да се предпази от последствията; да противодейства на отрицателните влияния, за да ограничи тяхното разпространение.
Дотук разгледаното относно възпитанието на децата е от гледна точка на педагогическата наука. Сега да проследим мястото на възпитанието в ислямската религия. Знаем, че ислямът отдава голямо значение на семейството и съответно на възпитаването на децата.
Мястото, където децата получават възпитание, е семейството. От своя страна то е градивната единица на обществото. Следователно от семейството зависи какви членове на обществото ще бъдат възпитани. Задавали ли сме си някога въпроса, защо обществото ни е толкова коварно и безскрупулно, без всякаква състрадателност и милосърдие? Отговорът, който може да се даде, е, че то е лишено от нравствено-етични ценности, които се научават предимно в семейството. Ето че възпитанието стои в основата на всичко.
Несъмнено най-голямата радост в семейството са децата. Но за да бъде истинска тази радост, е необходимо родителите със своята грижовност да дадат всичко от себе си за правилното им възпитание. Така и децата ще бъдат щастливи, и родителите спокойни, и ще са полезни за обществото ни.
Затова родителите са отговорни пред Всевишния Аллах и имат задължението да възпитават децата си, както повелява религията. Това задължение се отнася предимно до майката, защото тя е тази, която е постоянно с децата си и трябва да им даде прекрасното възпитание. Естествено, същото задължение не отпада и от бащата. Той също има голяма отговорност и трябва да вземе отношение по възпитанието, както и да го контролира.
В Свещения Коран Всевишният Аллах казва по повод възпитанието на децата:
"Към онези, които вярват и тяхното потомство ги последва с вяра – ще присъединим към тях потомството им и не ще отнемем нищо от делата им. Всеки човек ще отговаря за делата си." (ет-Тур, 52: 21)
От посочения айет се вижда колко е важно децата да се възпитават, както повелява ислямът. Затова, ако родителите възпитават децата си според религиозните норми, Аллах ще присъедини потомството им към тях, без да отнема нищо от делата им.
В друг айет Всевишният Аллах казва: "И знайте, че имотите и децата ви са изпитание, и че при Аллах има огромна награда!"(ел-Енфал, 8: 28)
Тук се подчертава, че както имотите са изпитание за хората, така и децата са дарени от Великия Аллах за изпитание, защото те също са голямо богатство. Ако родителите възпитат децата си правилно, те ще получат огромна награда от Създателя си, и обратно – ако не обръщат необходимото внимание, за да възпитат добре децата си, те ще носят отговорност за това. Аллах е поверил децата на родителите и те трябва да ги опазят чисти, както Той им ги е дал.
Но има и друга ситуация – когато родителите са възпитали децата си правилно и после, ако те самите се отклонят от правилния път под влиянието на някои други фактори и тръгнат по грешния път, тогава децата ще бъдат отговорни за самите себе си.
Във връзка с възпитанието ще споменем и следния хадис:
Ебу Хурейра (радиаллаху анху) предава, че Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал следното: "Бъдете бдителни! Несъмнено, земният живот няма стойност. Стоката и имуществото на земята също нямат стойност, с изключение на споменаването на Аллах и нещата, които приближават към Него, поучаващия и поучавания." (Тирмизи, ИбниМадже) От хадиса се разбира обезценяването на светските неща с изключение на правенето на зикир, т. е. споменаването на Аллах и извършването на дела, приближаващи към Него, след което се споменава "поучаващия", което има смисъл на "възпитаващ", и "поучавания" със смисъл на "възпитаник". Това са нещата, които Пратеникът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) определя като стойностни на земята.