Работещата жена-майка и възпитанието на децата

Работещата жена-майка и възпитанието на децата

Когато говорим за работещата жена или бизнесдама, имаме предвид жена, изпълняваща мъжки задължения. Обикновено тя е висшистка, която често е принудена да остави майчинските грижи на втори план.
Всъщност в западноевропейските страни броят на жените на високи служебни постове е ограничен. Например днес в Германия статистиката сочи, че 99 на сто от професорите са мъже. През 1970 година в Харвардския университет в САЩ само две жени са получили професорски титли, и то само във факултетите по изкуства и хуманитарни науки. В Англия участието на жените във всички професии е около 9 на сто. Сред лекарите те са 7 на сто, сред адвокатите 3 на сто и само 1 процент от всички инженери в Англия са жени.
Тези минимални проценти не са в резултат на това, че жените си седят в къщи и не работят. Напротив, в САЩ например половината от жените са заети с трудова дейност.

Каква майка е работещата жена?
В семейства, в които и двамата родители са на работа, детето расте в неблагоприятна обстановка. И особено ако майката пренебрегва майчинските си задължения и е възприела ролята на бизнесдама, детето неминуемо страда от липса на обич. Освен това този тип жени са свръхамбициозни, имат високи изисквания и очакват големи успехи от детето си. Очакват и изискват от детето повече от това, което е по силите му. Тя изисква от детето да се справя със задълженията си като възрастен, твърдейки: „Както ние работим и се изморяваме, така и ти трябва да си поемеш отговорностите". Децата, които живеят под този натиск, естествено проявяват реакция и често намират изход в бягство от къщи.
В този вид семейства децата не получават достатъчно любов и съчувствие, а живеят подтиснати. Изолирането на тези деца от връстниците им, внушаването на превъзходство, прекаленото пазене особено в училищна възраст им действа отрицателно и те по-трудно се адаптират и не успяват бързо да си намерят приятели.

Психическите проблеми на едно момиче
Едно момиче, което е израснало в семейство, където и двамата родители работят, до осемнайсетгодишната си възраст е било самотно и тъкмо това е основната причина за умственото му разстройство. Майката учителка е имала прекалено високи изисквания, налагала е чувство за отговорност, но в същото време е забравяла за нуждата от емоционална близост с детето. Детето, което не смята, че с добре научени уроци може да зарадва родителите си, няма нужната мотивация и желание за работа. Всъщност децата възнаграждават родителите си с добро държание, усещайки, че са обичани и ценени. Липсата на обич прави детето гневно и озлобено.
Л. Каннер е изследвала 50 деца на лечение в Балтиморската психиатрична клиника. Установява, че при деца, които са били лишени от обич и са се чувствали подтиснати в семействата си се наблюдават същите признаци като у децата, израснали в домове за сираци. Те са саможиви и предпочитат игри които не изискват творчество, нямат желание за общуване и изостават в говорното развитие. За тях светът е враждебен, студен, затова не подхождат към хората с искреност , а правят впечатление с агресивно и отмъстително поведение.
Това не са деца, отгледани в домовете за сираци, напротив произхождат от семейства с добър социално-икономически статус. Майките на повечето са с колежанско образование, работят като медицински сестри, учителки, лекари, артистки и т.н. Проблемите в поведението на тези деца се дължат на предпочитанията на родителите им да се занимават със себе си, за сметка на човешките контакти. Това са хора, които не дават израз на чувствата си, студени и извънредно много държат всичко, което правят да е перфектно. А към отглеждането на децата подхождат не уповавайки се на родителската обич, а по-скоро на научния си опит.
Домовете на тези семейства, въпреки че са една социална клетка, от емоционална гледна точка приличат повече на ледник. Като малки децата в тези семейства не са милвани, не са прегръщани. Не са виждали истинска майчина милувка. В резултат на това са престанали да търсят човешко общуване и като че ли са загубили топлите човешки чувства.

Обичта и детето
Резултатите от психологическите изследвания показват, че липсата на любов и нежност в кърмаческа и в най-ранна детска възраст оставя неизлечими следи в човека. Липсата на обич в даден момент от човешкия живот никога не може да се запълни. Жаждата за обич винаги се проявява в зрелите години на хората, но вече под различна форма.
Ако в едно семейство ролите на мъжа и жената са разменени и жената е главата на семейството, момчето взима за пример майката вместо бащата и по този начин може да загуби половата си идентичност. Голяма роля за увеличаване броя на хомосексуалистите имат тъкмо тези майки – мъжкарани. Например според изследванията, около 37 процента от мъжете в САЩ до юношеска и зряла възраст са изживели макар и за кратко трансексуалност.
Увеличаването на случаите на алкохолизъм в целия свят е също едно следствие от липсата на майчина обич.

РЕЗУЛТАТИ
По целия свят и най-вече в развитите-промишлени държави се наблюдава увеличение на алкохолизма, наркоманията, хомосексуализма, самоубийствата, умствените разстройства, разводите, нещастните семейства.
Психическата устойчивост на човека се изгражда в ранната му възраст, ето защо върху него голямо влияние имат промените в семейството.
Доц. Сефа Сайгълъ

Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (93), Март, 2000 година

Работещата жена-майка и възпитанието на децата

Защо работи майката?
Семействата искат да живеят в благополучие. Освен това, ако работата на жената се сметне за изискване на цивилизацията, се забелязва, че с всеки изминат ден все повече майки започват да се трудят на различни работни места. Като се прибавят и трудните условия на живот, процентът на работещите жени, особено в големите градове е доста висок. Така например тази цифра в Истанбул надвишава 40 %.
За съжаление, освен че работят, жените са принудени да продължават да се грижат за дома, да раждат и да отглеждат децата си. Жените, които започват да работят с лозунгите „Икономическа свобода" и „Край на експлоатацията на мъжете", в новото си положение са още по-губещи. Но истински онеправдани са децата.
Жените стават сутрин най-рано от всички и приготвят закуската. След като хапнат на две на три, от зори тръгват по работа. Качват се по автобуси, в които няма място дори за правостоящи, и се отправят към работното си място. После работят до вечерта, гледайки намръщените физиономии на своите началници или шефове, при това далеч от своите деца. Чакат превозни средства по спирките сред навалицата и се прибират у дома капнали от умора. Веднага се захващат да сготвят вечерята, без да си отдъхнат, без да погледнат детето си, без да разменят някоя и друга дума със съпруга си, а след това запретват ръкави да измият мръсните съдове. После сядат пред телевизора. Лягат си късно през нощта, а на другия ден рано сутринта отново следват същия график. Ако успеят да намерят време и за това, отново на техните плещи падат чистене, пране и т.н.

Как се отразява на детето работата на майката?
Естествено, отражението варира в зависимост от фактори като каква е работата на майката, причините, които са я подтикнали към това, работното й време, кой се грижи за детето и на каква възраст е то.

Бременност и раждане
Бременността откъсва жената от работата й за продължително време. Налага й, да бъде далеч от психически стрес и конфликти. Обаче на работното място са налице безброй фактори, които могат да породят психически стрес и безпокойство. С бременността работещата жена прави стъпка към майчинството. Тя е на кръстопът. Струва ли си в замяна на заплатата, която получава, да премества детето си от един дом в друг или пък в ясли и детска градина? Майката, която счита за най-важно от всичко физическото и душевно здраве на своите деца, през този период се вижда в чудо и не знае какво да стори.

Възрастта между 0 и 3 години
Повечето от педагозите са против това майките на децата на тази възраст да работят. През този период всяко дете има нужда както от някой, който да полага физически грижи за него, така и от обич, грижа и внимание. През този период най-влиятелният човек в живота на детето е майката. Детето научава всичко от майка си. А за нея това означава едно занимание с доста напрегнато темпо, което й отнема целия ден. Освен това, никой не може да замести майката в тези нейни грижи. Ако детето, на което през тези първи години се полагат основите на личността и душевното му здраве, наред с обичта, вниманието, грижите, които получава, не вижда насреща си усмихнато лице и между тях не се осъществи емоционално общуване, в следващите години ще расте в лишения, които по никакъв начин няма да могат да бъдат компенсирани. Защо в редица развити страни след раждането майките получават една година платен отпуск. Освен това имат право и на три години отпуск. Защото на тази възраст инвестициите, които ще се направят в детето следва да стоят над всичко, над всякакъв вид внимание и любов.
В първите три години ласката, вниманието и грижите, които майката ще прояви, са необходими не само на детето, но и на самата нея. Защото майчинството е колкото естествено вродено поведение, толкова и черта, която се изживява и изпитва. Майчинството развива личност на жената и я прави зряла. Тъй като работещата жена прекарва отделно от детето си по-голямата част от деня, пропуска най-съществената и смислена част от човешкия живот, сиреч шанса да изживее пълноценно майчинството си. Разбира се, загубите за детето са по-големи.
Когато се преценява качеството на тази връзка, следва да се, вземе под внимание стреса, на който се подлага работещата жена. Например в Германия 70 % от медикаменти с успокояващо действие се употребяват от жени. А като причина за това се посочва трудовият живот на жената и достигането й до състояние да не може да намери разрешение ма собствените си проблеми в семейството. Защото в съвременните условия трудовия живот е така организиран, че да бъде враг на семейството. Не се съобразява с това дали работещият човек дали има семейство, дали носи някаква отговорност в тази връзка. А най-потисната и угнетена е работещата майка.

Възрастта между 3 и 6 години
След тригодишна възраст привързаността и нуждата на детето от майката постепенно намалява. През този период се приема, че то е в състояние да се адаптира към някаква предучилищна институция. Дори може да се сметне за полезно да бъде възпитавано в добра детска градина или забавачница и да расте сред връстниците си.
Детето, което е предучилищния период е възпитавано в някаква институция, се социализира в приятелския си кръг, учи се да се отделя от майка си, съумява да бъде независимо, а това ще улесни адаптирането му към началното училище в следващите години. Само че с даването на детето на забавачка възпитателната функция на майката не приключва. Както и в предишните години, детето все още има нужда от майка си. През този период трябва да се затвърдят чувствата на обич, нежност и доверие, да се развиват връзките между детето и майката. Детето все още не се е откъснало съвсем от майка си. Иска сутрин, когато отива на забавачка или в яслите, майката да го изпраща, а вечер, когато се прибира от училище, тя да го посреща. Желае да разкаже какво е научило и какво е правило там. Сиреч отново има нужда от това майката да му отделя време.

За детето-ученик
Ако майката, която има дете на училищна възраст, работи, това не се счита за пречка по отношение на детето. Само като се върне в къщи, детето трябва да намери майка си у дома. Когато майката я няма, и детето остане самичко вкъщи, това означава, че е налице неподходяща среда.
Започването на училище е важно събитие в живота на детето. За да може то да се адаптира към новата за него училищна среда, за да съблюдава училищния ред, за да придобие навик да си учи уроците, се нуждае от подкрепата на майка си. Детето-ученик иска някой да следи с внимание натрупването на знанията и успехите му, а когато получи слаба оценка, очаква да му бъде оказана помощ. Когато детето започне училище, се пораждат нови проблеми, а за разрешаването им върху семейството, както и върху училището, падат редица задължения. Детето, което е отличен ученик, няма проблеми в къщи и на училище, се опитва да приключи уроците си, докато майка му се върне от работа, и търси удобен случай да си играе или да разговаря с нея.
Детето, което има проблеми вкъщи или в училище, оставя ученето на уроците и писането на домашните за времето, когато майка му се върне. В някои случаи се опитва да привлече вниманието на майка си чрез уроците или домашните си.
И в двата случая е нужно майката да прояви чувствителност към нуждите на детето си, да наглася поведението и времето си според нуждите на детето. Това, което очакват и двата тип деца от майка им е внимание и близост. А тях майката не бива да жали за своето дете.

Какво е положението на детето в пубертета?
Дори да се счита, че през пубертета детето вече е пораснало, оцеляло е и няма нужда от възрастните, този период е също един кризисен етап, през който то отново има нужда от специалното внимание на родителите си.
Във възрастта на пубертета детето търси помощ, разбиране и повод да сподели проблемите и да излее душата си. Желае да се отнасят с уважение към неговите чувства, мисли и поведение, очаква да се държат с него като с възрастен. Ако семейството не се отнася с разбиране към младежа, се нарушават отношенията му със семейството, прекъсва се общуването. Това означава, че и през юношеството майката е един компонент, чието място не може да бъде запълнено от другиго.

От гледна точка на семейството
Тъй като работещите жени осигуряват финансово семейството, възниква проблемът за авторитета, а в такива семейства по-често се появява неразбирателство и се стига до разводи. Освен това факт е, че сред работещите жени по-често се наблюдават чувство за вина, алкохолизъм и психически заболявания.

Класификация:
Досега съм разговаряла с много работещи жени и съм им задавала въпроса какво мислят за своето положение. Дали са доволни всъщност от „свободата", с която цивилизацията ги е дарила?
От тази гледна точка бихме могли да разделим жените в две групи:
1. Тази група, която представлява голямо мнозинство, се състои обикновено от жени, които не заемат високи служби. Принудени са да работят заради материалните затруднения на семействата си и броят дните до пенсия. Изпитват угризения на съвестта заради това, че не обръщат необходимото внимание на децата си. Те отбелязват, че ако им се признае право на по-ранно пенсиониране след 10-15 години, ще напуснат работа и ще се посветят на децата си. Много от тях прекратяват работа, щом се оженят или родят дете.
2. По принцип тази група е малобройна и е съставена от интелигентни работещи жени с много добро образование, които изглеждат доволни от работата си.. Повечето от тези жени, които защитават възгледа за „свободата на жената", са неомъжени и не планират да създадат семейство. Повечето от омъжените нямат деца или имат само по едно дете. На сексуалния живот гледат като на о6икновена и лишена от чувство нужда, подобно на храненето и дишането. Възгледите им за децата също са различни. Отнасят се към тях като към възрастни, а не като към деца и ги схващат като бреме. Майчинските им чувства са закърнели. С поведението, облеклото и чувствата си като че ли са заприличали на мъже. Естествено децата на тези две групи майки се повлияват по различен начин. Но има една истина и тя е, че работещите жени са длъжни както да мислят за душевното здраве на децата си, така също и да работят на такава работа, която да съответства на тяхната природа.

Доц. Сафа Сайгълъ – психиатър

Вестник "Мюсюлмани", брой 4 (94), Април, 2000 година