Работещата жена-майка и възпитанието на децата
Когато говорим за работещата жена или бизнесдама, имаме предвид жена, изпълняваща мъжки задължения. Обикновено тя е висшистка, която често е принудена да остави майчинските грижи на втори план.
Всъщност в западноевропейските страни броят на жените на високи служебни постове е ограничен. Например днес в Германия статистиката сочи, че 99 на сто от професорите са мъже. През 1970 година в Харвардския университет в САЩ само две жени са получили професорски титли, и то само във факултетите по изкуства и хуманитарни науки. В Англия участието на жените във всички професии е около 9 на сто. Сред лекарите те са 7 на сто, сред адвокатите 3 на сто и само 1 процент от всички инженери в Англия са жени.
Тези минимални проценти не са в резултат на това, че жените си седят в къщи и не работят. Напротив, в САЩ например половината от жените са заети с трудова дейност.
Каква майка е работещата жена?
В семейства, в които и двамата родители са на работа, детето расте в неблагоприятна обстановка. И особено ако майката пренебрегва майчинските си задължения и е възприела ролята на бизнесдама, детето неминуемо страда от липса на обич. Освен това този тип жени са свръхамбициозни, имат високи изисквания и очакват големи успехи от детето си. Очакват и изискват от детето повече от това, което е по силите му. Тя изисква от детето да се справя със задълженията си като възрастен, твърдейки: „Както ние работим и се изморяваме, така и ти трябва да си поемеш отговорностите". Децата, които живеят под този натиск, естествено проявяват реакция и често намират изход в бягство от къщи.
В този вид семейства децата не получават достатъчно любов и съчувствие, а живеят подтиснати. Изолирането на тези деца от връстниците им, внушаването на превъзходство, прекаленото пазене особено в училищна възраст им действа отрицателно и те по-трудно се адаптират и не успяват бързо да си намерят приятели.
Психическите проблеми на едно момиче
Едно момиче, което е израснало в семейство, където и двамата родители работят, до осемнайсетгодишната си възраст е било самотно и тъкмо това е основната причина за умственото му разстройство. Майката учителка е имала прекалено високи изисквания, налагала е чувство за отговорност, но в същото време е забравяла за нуждата от емоционална близост с детето. Детето, което не смята, че с добре научени уроци може да зарадва родителите си, няма нужната мотивация и желание за работа. Всъщност децата възнаграждават родителите си с добро държание, усещайки, че са обичани и ценени. Липсата на обич прави детето гневно и озлобено.
Л. Каннер е изследвала 50 деца на лечение в Балтиморската психиатрична клиника. Установява, че при деца, които са били лишени от обич и са се чувствали подтиснати в семействата си се наблюдават същите признаци като у децата, израснали в домове за сираци. Те са саможиви и предпочитат игри които не изискват творчество, нямат желание за общуване и изостават в говорното развитие. За тях светът е враждебен, студен, затова не подхождат към хората с искреност , а правят впечатление с агресивно и отмъстително поведение.
Това не са деца, отгледани в домовете за сираци, напротив произхождат от семейства с добър социално-икономически статус. Майките на повечето са с колежанско образование, работят като медицински сестри, учителки, лекари, артистки и т.н. Проблемите в поведението на тези деца се дължат на предпочитанията на родителите им да се занимават със себе си, за сметка на човешките контакти. Това са хора, които не дават израз на чувствата си, студени и извънредно много държат всичко, което правят да е перфектно. А към отглеждането на децата подхождат не уповавайки се на родителската обич, а по-скоро на научния си опит.
Домовете на тези семейства, въпреки че са една социална клетка, от емоционална гледна точка приличат повече на ледник. Като малки децата в тези семейства не са милвани, не са прегръщани. Не са виждали истинска майчина милувка. В резултат на това са престанали да търсят човешко общуване и като че ли са загубили топлите човешки чувства.
Обичта и детето
Резултатите от психологическите изследвания показват, че липсата на любов и нежност в кърмаческа и в най-ранна детска възраст оставя неизлечими следи в човека. Липсата на обич в даден момент от човешкия живот никога не може да се запълни. Жаждата за обич винаги се проявява в зрелите години на хората, но вече под различна форма.
Ако в едно семейство ролите на мъжа и жената са разменени и жената е главата на семейството, момчето взима за пример майката вместо бащата и по този начин може да загуби половата си идентичност. Голяма роля за увеличаване броя на хомосексуалистите имат тъкмо тези майки – мъжкарани. Например според изследванията, около 37 процента от мъжете в САЩ до юношеска и зряла възраст са изживели макар и за кратко трансексуалност.
Увеличаването на случаите на алкохолизъм в целия свят е също едно следствие от липсата на майчина обич.
РЕЗУЛТАТИ
По целия свят и най-вече в развитите-промишлени държави се наблюдава увеличение на алкохолизма, наркоманията, хомосексуализма, самоубийствата, умствените разстройства, разводите, нещастните семейства.
Психическата устойчивост на човека се изгражда в ранната му възраст, ето защо върху него голямо влияние имат промените в семейството.
Доц. Сефа Сайгълъ
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (93), Март, 2000 година
Портал 
