Човекът е това, което е възпитанието му
Интервю с молла Саадък от с. Кликач
Уважаеми молла Саадък, нека да започнем с въпроса: Какво религиозно образование получихте, от кого усвоихте първите си познания по ислямска религия?
- Роден съм през 1931 година в гр. Мадан. По стародавен обичай при нас, мюсюлманите, на 6-7-годишна възраст детето трябва да започне да изучава Корана. В онези години обаче съществуваха редица ограничения и всеки родител, според своите възможности, се стараеше да обучи детето си. На отделни места, естествено, имаше назначени ходжи, но масово изучаване на Корана не се разрешаваше. Лично аз съм учил при моя баща, който беше ходжа.
Известно е, че след 9 септември комунистите ни дадоха малко свобода за 5-6 години, след което се сложи край на всичко. През тези години именно много хора, особено в Мадан, станаха хафъзи. След това постепенно започнаха да забраняват религиозното обучение. Който дръзнеше да преподава вероучение, го изпращаха в Белене или Червен бряг. Така постъпиха и с баща ми. Няма съд, няма дела, а направо те вземат и изчезваш...
Именно заради това хората изостанаха в областта на религиозното образование. Нямаше откъде да израснат нови, млади духовници. Вярно, в Шумен имаше училище “Нювваб”, но за къде по-напред да стигнат кадрите, които излизаха оттам?
Какви просветени хора познавахте от онова време?
- От по-възрастните хора съм чувал, че през османско време в Мадан е имало медресе, откъдето са излизали подготвени хора. Лично моят дядо молла Ресим, например, е учил в това медресе и е издържал блестящо изпитите си. Затова бил освободен от военна служба. А прадядо ми молла Мехмед ефенди, е учил в Кавала. Бил е едновременно и ходжа, и хаттат (краснописец). Той е преписал 14 мусхафа. Баща ми също като дядо ми е учил в медресето в Мадан. Чувал съм, че тогава там е имало и мюфтийство.
В маданското медресе са преподавали изтъкнати преподаватели-мюдерриси какъвто е бил Ханефи ефенди от Егридере, днешно Ардино. Негов братовчед пък, който се казвал Исмаил ефенди, завършил образованието си в Истанбул, след което се завърнал и постъпил на работа в медресето в Мадан, където работил в продължение на 40 години. Той е починал в Мадан и е бил погребан в двора на джамията. За съжаление по време на социализма всички гробове бяха унищожени.
В Мадан са развивали дейност и други учени. Като Бекир ефенди, който бил виден имам. Сред тях мога да спомена и моя дядо, Расим ефенди. Носела се славата и на друг – Дели Софта. А баща ми, Раиф ефенди, хората наричали Мааден ваизи. Той се обучавал при Исмаил ефенди, при Кукулоглу и др.
Когато комунистите разрешиха за известно време вероучение в училищата, моят баща бе назначен от джемаата за мюдеррис в Мадан. През тези години в Мадан се обучаваха 16-18 хафъзи, сред които хафъз Мурад, хафъз Хасан, хафъз Лятиф, които са все още живи и здрави.
След като починаха известните учени хора, изведнъж се получи една празнота, която нямаше кой да запълни. През тези 35-40 години хората се откъснаха от религията, отвикнаха да четат и да се учат. Затова днес са малко тези, които четат ислямски издания. Но, Елхамдулиллях, сега, в годините на демокрацията, интересът към религията се възражда и се засилва.
Какво мислите за съвременната младеж?
- Измежду младите има такива, които мога да нарека златни хора. Но те са твърде малко. Дори някои и след като завършат духовни училища, не оправдават очакванията ни. Според мен те недостатъчно прилагат това, което са научили в училище. Освен това понякога ще чуете да казват: “Той е учил в “Нювваб” в Шумен и въпреки това прави каквото си иска, та какво остава за нас..”
Мисля, че голям недостатък в нашата работа е, че в джамиите не се изнасят проповеди, не се прави вааз от имамите. А те са изпитан метод за повишаване образователното равнище на джемаата.
По какъв начин според Вас ще можем да постигнем успехи?
- Според мен, за да успее, човек трябва да работи за задоволството на Аллах. Освен това мюсюлманинът трябва да бъде упорит в работата си. Всичко се постига с труд. Съдя по себе си: онова, което съм учил като малък сериозно, и сега го помня. А това, което съм учил повърхностно, се е изпарило.
Тоталитарният режим остави дълбок отпечатък върху хората. Каква поука можем да извлечем от тези “изгубени” години?
- През тези години се родиха и израснаха поколения, които са сега на 45-50 години. Те свикнаха с един начин на живот, който им бе наложен и да промениш навиците им е много трудно. Затова именно нашите родители полагаха много усилия да опазят децата от лошите влияния и постъпки.
Семейството играе най-важна роля във възпитанието на човека. А човекът е това, което е възпитанието му. Ако той самият не е закърмен с ислямските ценности, как ще възпитава децата си?
След семейството идва ролята на учителя и училището. Учителят допринася за доброто възпитание на детето, ако се ръководи от ислямските принципи и правила. Но ако ги пренебрегва, няма да има ефект от неговата работа.
Обществената среда също не трябва да се пренебрегва. Детето активно присъства в тази среда, получава се обаче така, че когато обществото не е възпитано достатъчно в ислямските ценности, младия човек, възпитан в този дух, бива подлаган на подигравки. Тогава младежът се принуждава да се съобразява с установените правила в обществото. А това е неправилно.
Освен това много е важно мюсюлманинът да не пропилява младежките си години. Ето и това трябва да се опитаме да втълпим на младите хора, за да израснат достойни наши последователи, на които ще поверим бъдещето и съдбините си.
Благодарим Ви за полезните иден, които споделихте с читателите на нашето списание.
Портал 
