Това, което видях в космоса
Третият космонавт в Америка Джон Глийн разказва:
„В една брошура, която ми дадоха, когато бях натоварен с мисия в космическите изследвания, вниманието ми беше привлечено от два параграфа, които описваха необятността на космоса.
За да разбера това, което се разказваше в тези параграфи, трябваше първо да науча какво представлява една светлинна година. Както е известно, светлината изминава за една секунда 300 000 км разстояние, т.е. за една секунда обикаля седем пъти Земята.
Сега да си представим линейно пътя, който един светлинен лъч изминава за една година. Дължината на този път е равна на 9,5 милиона километра, умножено по 1 000 000 пъти.
Ако хвърлим поглед на това, което се казва в тази брошура за измеренията на нашата вселена, учудването ни ще се увеличи още повече, защото големината на нашата Галактика е приблизително 30 000 светлинни години и тя се завърта около орбитата си за 200 млн. светлинни години.
Не зная дали сте в състояние да осъзнаете на какви грандиозни маневри е подложена нашата слънчева система?
Освен това проблемът не се състои само в разстоянието между звездите и планетите. Извън тази галактика има още милиони други галактики. Всички те се въртят със страхотна скорост, все едно че бягат една от друга. Ако поискаме да погледнем с телескоп в четирите посоки около нас и да представим измеренията на вселената или по-скоро ако се опитаме да установим това, което, сме в състояние да видим, бихме могли да кажем, че границите й отстоят най-малко на 2 милиарда светлинни години.
Господи, каква главозамайваща необятност!
И какво невероятно могъщество!
Нека наред с всичко това да разгледаме строежа на най-малката частица, която ни е известна. Със строежа си, подобен на слънчевата система, тези малки частици показват, че са творение на същата сила, и подобно на звездите, които според един грандиозен план се въртят около едно ядро, доказват, че за тази сила няма разлика между малки и големи.
С други думи, докато едно тяло (маса, материя) се носи в космоса (и без каквато и да е причина) започне изведнъж да описва определена орбита, възможно ли е, макар и съвършено, да е спазила този великолепен план случайно?
Не ми се вярва, защото сме изправени пред много ясен план. Измеренията на космоса и вселената и на техният порядък, който не се побира в човешкия разум, ме убеждава, че Бог съществува. Не смятам, че някое разумно същество ще бъде в състояние да отрече съществуването на една велика сила, която се разпорежда с всичко това и го задвижва в определен план.
Сега нека да съпоставим скоростта на нашия проект Меркурий със скоростите, за които говорихме по-горе.
Можем да изведем в орбита ракетата със скорост 29 000 км в час. Това означава една скорост от 8 км. в секунда. Ако си представим земните скорости, например една скорост от 160 км/ч, това е огромен успех. Но ако сравним скоростта и движението на онези великолепни ракети в космоса, наречени звезди с това, което правим разбираме колко жалки сме ние.
Всъщност, докато виждаме съвършено ясно и приемаме влиянието на една сила, която отдалеч командва ракетите, как бихме могли да отречем силата, която кара слънцето и всички звезди да се въртят като нощни пеперуди в това безкрайно пространство?
Докато ние понякога не можем да овладеем дори малките ракети, как ще обясним закономерното движение на стотици милиони звездни маси с големина и скорост, които не се побират в човешките представи?
Аз от свое име ще се огранича да кажа само следното:
След като излязох в космоса и видях онази гигантска картина на съвършен синхрон, аз се срамувам да изрека думата случайност.
Ние сме възхитени от изключителната точност в изчисленията на учените. Космическите кораби могат да кацат на Луната точно навреме, така, както са изчислили специалистите от контролния център.
Но защо пък ние не се замислим над това, че Луната точно навреме се придвижва до същата точка.
Първият космонавт Юрий Гагарин открито обяви своето отрицание с думите: „Излязох в космоса, обаче не видях никакъв творец.” А по-късно го застигна заслужен край и загина при самолетна катастрофа.
А ето буквално думите на Едуин Олдрин, един от астронавтите на Аполо 11:
„Като гледам небесата Ти, Твоите творения, луната и звездите, които си поставил на мястото им, аз извисявам глас така: Всевишни Господи! Та какво е човека? Една точка във вселената...
Но колко значение отдаваш Ти на него.”
Вестник "Мюсюлмани", брой 8 (85), Юли, 1999 година
Портал 
