Ценете това, което имате, докато се борите за това което желаете

Ценете това, което имате, докато се борите за това което желаете

Аллах Теаля казва: „И каквото и да ви се даде, то е за възползване в земния живот и негова украса. Ала онова, което е при Аллах, е най-доброто и вечното. Нима не проумявате?!“ (ел-Касас, 28: 60)
Животът е нещо странно, трудно може да бъде описан с думи. Никой не знае какво ще му поднесе утрешният ден, ако има такъв!
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: „Половината от вярата е благодарност, другата половина е търпение. Животът колкото и да е хубав и лош, лют и сладък, преминава, но важното е човек да напусне този свят с истинска вяра. Светът е мост към другия свят. Страната, която остава завинаги е полето на оня свят. Тук е мястото за раждане и смърт, а там е вечността.“
Човек в този свят живее с другите хора, между него и между тях се пораждат отношения и връзки, той се нуждае от тях и те се нуждаят от него. Ислямът се стреми тези връзки да почиват на здрава основа и да са на прав път. Това се постига, когато те взаимно се уважават и всеки от тях спрямо другите се придържа към нравствените норми на взаимоотношенията и доброто съжителство, като хубавите думи, уважението към съседа и подобаващото гостоприемство.
В хадис се казва: “Не се мразете, не си завиждайте, не враждувайте и не скъсвайте отношенията си. Бъдете братя, раби на Аллах! И не е позволено на мюсюлманин да изостави своя брат, сърдейки се повече от три дни.” (Бухари и Муслим)
А в ума на хората от XXI век е запечатано, че ако той няма повече от съседа си той е беден!
От Ебу Хурейра (радиаллаху анху) е предадено, че Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: “Който вярва в Аллах и в Съдния ден, нека каже добро или да мълчи. Който вярва в Аллах и в Съдния ден, нека уважи съседа си. Който вярва в Аллах и в Съдния ден, нека уважи госта си.” (Бухари и Муслим).
Много е важно човек да мери добре думите си преди да ги изрече. Нека всеки един от нас първо хубаво да обмисли това, което иска да каже да не би с казаното да засегне или причини неудобство на някой човек, защото има думи, които причиняват огромна болка и тъга и са трудни за преглъщане.
И нещо много важно е какви не трябва да бъдем:
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казва в хадис предаден от Абдуллах ибн Месуд (радиаллаху анху): „Не пожелавай да бъдеш, като някой освен в два случая: В случай на човек, който Аллах му е дал богатство и той го харчи по правия път; и когато на един човек му е дадена религиозната мъдрост (т.е Корана и сюннета) и той дава решения (мнения) според това и учи другите, т.е на религиозното знание, на Корана и сюннета.“ (Бухари)
А в друг хадис се казва: “Никой от вас не трябва да бъде от вида слаби хора, които казват: „Аз се движа заедно с останалите хора. Ако другите хора се отнасят добре, тогава и аз ще правя това. Ако те се отнасят зле, то това е каквото и аз ще направя.“ Точно обратното, вие трябва да обуздаете своите страсти, да правите добро, ако другите правят това, и да не постъпвате несправедливо, ако другите се отнасят със зло”. (Тирмизи)
За да бъдем истински щастливи и удовлетворени от живота си ние трябва да знаем каква е нашата най-важна и съществена цел, която да преследваме, защото ако човек не знае кое е неговото пристанище за него няма попътен вятър!
Категорично знай, че най-високата цел на творението и най-великият резултат от човешката природа е вярата в Аллах (ел-иман биллях). Знай, че най-издигнатата степен на човечността и най-доброто положение на човечеството е познанието за Аллах (марифетуллах), което се съдържа в тази вяра. (Бедиуззаман Саид Нурси)
Сега стана актуално да се говори за материализъм, нещо, което не съществува от днес или от вчера и това се разбира от хадисите: „Ако синът на Адем разполага с две долини златно съкровище, то той би искал да има и трета такава. Единственото нещо, което ще запълни устата му е пръстта.“ (Муслим) А ето и най-добрият начин за забогатяване: “О, вярващи, да ви посоча ли търговия, която ще ви спаси от болезнено мъчение? Да вярвате в Аллах и в Неговия Пратеник, и да се борите по пътя на Аллах чрез своите имоти и души. Това е най-доброто за вас, ако знаете. Тогава Той ще ви опрости греховете и ще ви въведе в градините, сред които реки текат, и в хубави жилища в градините Адн. Това е великото спасение. И друго, което обичате - помощ от Аллах и близка победа. И възрадвай вярващите!” (ес-Сафф, 61: 10-13)
И по пътя към щастието, нека да бъдем не какви да е, а вярващи:
“Колко е странно положението на вярващия, защото във всяко нещо има добро за него. Това е характерно само за вярващия, не за някой друг. Когато му се случи нещо, от което би бил доволен, той благодари [на Аллах] и това е благо за него, ако изпадне в беда - той проявява търпение, и това също е благо за него.” (Муслим)
Е след всичко това как може да сме тъжни, защото както е казано:
“Как може да тъжиш след като Аллах е твоят Господар?
Как може да тъжиш след като Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е твоят пратеник?
Как може да тъжиш след като исляма е твоята религия?
Вдигни главата си, тъй като си Муслим.”
И накрая “ценете това, което имате, докато се борите за това, което желаете”, защото научим ли се да ценим малките неща ще се научим и да живеем. Научим ли се да живеем, ще се научим как по-уверено да крачим към целите си, а постигайки целите си ще сме щастливи!

Източник