Възпитанието

Възпитанието

Най-съкровеното желание на всеки родител е да има най-послушните, интелигентни, извършващи най-добри постъпки, най-организираните и любящи деца на света. Разбира се всеки родител иска да бъде наречен най-любещия и грижовен родител на света, но това се постига... Днес е преизпълнено с възпитателни книги за отглеждане на децата, за тяхното умствено, духовно и физическо развитие. Но ние, мюсюлманите, имаме важните пътеводни линии. Ние искрено вярваме, че Коранът е основният изчерпателен и точен източник на напътствие в абсолютно всеки аспект от нашия човешки живот, включително и родителството. Следвайки инструкциите, дадени в Корана и сюннета мюсюлманите могат да станат отлични родители на прекрасни деца.
В тази тема искам да наблегна на едно важно взаимоотношение между родители и деца и това е изслушването на децата, когато говорят. Като родители трябва да изслушваме внимателно и да внимаваме какво ни говорят децата. Не трябва да ги игнорираме, когато ни говорят или задават въпроси. Ако това, което ни казват не се разбира, трябва да ги насочим към правилния начин. Да им се дава сериозни основания преди да се отхвърлят напълно предложението или искането им. Ако това, което ни казват е разбираемо трябва да го приемем без да се двоумим и да не го използваме за да покажем превъзходството си.
Децата, които задават въпроси се учат по-бързо, не бива да обезкуражаваме децата си да задават въпроси. Когато децата задават въпроси нека ги изслушваме внимателно и да отговорим внимателно и правилно, според знанието ни. Когато ни задават въпроси надхвърлящи познанията ни, трябва да им обясним, че знанията ни са ограничени и не можем да отговорим. Никога не трябва да им даваме грешни отговори, за да удовлетворим гордостта си. Поради това, че децата вярват на всичко, което им казваме, грешният отговор може да ги заблуди завинаги. По-добре е да ги насочим към правилния източник. Да отговорим на въпросите им давайки им логични причини.
Например детето ни иска да види Аллах, нека не му казваме, че не може да види Аллах изобщо. Вместо това можем да му кажем, че Аллах може да бъде видян чрез неговите знамения, и че нашите очи не са пригодени да Го видят в този свят. Може да им дадем примера за диалога между Муса (а.с.) и Всевишният Аллах в Корана, където Муса (а.с.) иска да види Аллах, а Всевишният Аллах му отговаря: „не можеш да ме видиш“. После можем да му покажем и разясним за някои велики творения на Аллах, като например звездите, слънцето, луната и да му обясним, че никой не може да ги сътвори освен Аллах.
Всевишният Аллах може да е дал повече духовност и разбиране на децата ни отколкото на самите нас, и те може да са по-интелигентни отколкото си мислим, а техните открития може да им са дадени от Аллах. В това може да се убедим от следните айети в Корана: „И го оспорваше неговият народ“ рече: „Нима ме оспорваше за Аллах след като Той ме напъти? Не ме е страх от онова, което съдружавате с него, освен ако моят Аллах не пожелае друго. Моят Аллах обгръща със знание всяко нещо, не ще ли си припомните?“ (6:80). „И когато достигна своята зрялост и улегна, ние му дадохме мъдрост и знание, така награждаваме благодетелните“. „О, татко мой, на мен наистина ми се яви знанието, което не дойде при теб, последвай ме и аз ще те заведа на правия път.“ (19: 43)
По-долу е историята на Ибрахим (а.с.) от неговото детство, той е бил надарено дете, но баща му не е могъл да го разбере заради гордостта и ината си.
Отново и отново Ибрахим (а.с.) се опитвал да убеди баща си в истинността на откритията си, като ги споделял с баща си, но той не го е слушал и разбирал. Може би бащата не е искал да признае, че греши. Може би е смятал, че да последва собствения си син ще е объркващо и срамно. Бащата може би се е срамувал, че приятелите ще му се смеят. „Когато каза на баща си: “О, татко мой, защо служиш на онова, което нито чува, нито вижда и не може да те избави от нищо? О, татко мой, на мен наистина ми се яви от знанието онова, което не дойде при теб. Последвай ме, и аз ще те изведа на правия път! О, татко мой, не служи на сатаната, сатаната е непокорен пред Всемилостивия! Сатаната е непокорен пред Всемилостивия, и да не станеш приближен на сатаната. О, татко мой, страхувам се да не те засегне мъчение от Всемилостивия и да станеш приближен на сатаната.” Рече бащата: “Нима се отвръщаш от моите богове, о, Ибрахим, ако не престанеш ще те пребия с камъни и ме напусни завинаги!” Рече: “Мир на теб! Ще моля да те опрости моят Аллах, към мен той е благосклонен. Оттеглям се от вас и от онова, което зовете вместо Аллах. Аз ще зова своя Аллах, няма да се разочаровам, зовейки своя Аллах.” (19: 42-48).
Изслушването и разбирането на децата ни довежда до вникването в тяхното съзнание, мечти и цял вътрешен мир. Това от своя страна ще доведе до силна връзка между дете и родител и ще израсне като връзка приятел и приятел. Това е много важно в днешно време, защото след като детето избере родителя си за приятел то несъмнено ще му бъде най-силния доверени, пазител, съветник. И тогава връзката ще се превърне в такава, каквато трябва да бъде, ще се увеличи подкрепата, допълването и съветването помежду им. Така ще можем по-лесно да влияем на своите деца като ги подтикваме към вяра и искреност в Аллах и добри дела.
Като родители имаме най-прекрасната роля на света – да възпитаме още едно човешко същество във вяра и служене на Създателят на световете, да го научим на ценностите на нашата религия. Молим всемогъщият Аллах да отреди дженнет за нас и за нашето потомство.
Мюмине Шерифова

Източник