Значението на възпитанието и обучението в Исляма
Скъпи мюсюлмани,
По случай започналата нова учебна година днешното ни хутбе ще бъде посветено на важността на знанието и значението на обучението от гледна точка на исляма.
Преди всичко, трябва да подчертаем, че нашата вяра винаги е придавала голямо значение на науката. Още в първия айет на свещената ни книга се набляга на това с "Чети", а в стотиците следващи айети и хадиси на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) се вижда как, от една страна, четенето, учението, се поощрява, а от друга – неграмотността се осъжда. Впрочем в прочетения в началото на нашето хутбе айет Всевишният Аллах с подчертал красноречиво силата и значението на знанието, като е повелил:
"Кажи: Нима знаещите и незнаещите да еднакви (равни)?!" (Зумер: 39/9)
В един друг айет отново е казано: "Аллах ще въздигне по степени онези от вас, които вярват и са дарени със знание. " (Муджаделе: 58/11) Този айет набляга върху значението на знанията, съчетани с вярата в Аллах за постигане на високи степени на този и другия свят. Ето и друг айет: "Аллах ще въздигне по степени онези от вас, които вярват и са дарени със знание." (Таха: 20:114)
Никъде в Корана Аллах (дж.дж.) не е повелил на Пейгамбера да Го моли за увеличаване на нещо, освен на едно – познанието. Защото науката, познанието са най-високата титла, най-истинният пътеводител в живота; най-важното средство за разграничаване на истината от лъжата, на доброто от злото, на вярното от грешното. Науката е несметна съкровищница, която е полезна не само за притежателя си, но и за всички други, всичко живо и неживо.
Пътят на знанието е път към Дженнета.
Поради това Расул-и Екрем (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил: "Аллах Теаля ще улеснява пътя към Дженнета за този, който поеме по пътя на познанието." (Муслим, Зикр, 39) Както е посочено в 56-я айет на сурата Зарият, човек е създаден именно за да познае своя Създател, и като Негов раб да му служи достойно, както подобава. Познаването на тази велика сила, преклонението доземи пред това могъщество, заслужаването на званието да си Негов раб неминуемо минава през съзнателното усвояване на знания. Невъзможно е тези, които се характеризират с неграмотността като качество, да достигнат тази степен. Затова науката, знанието са най-висша добродетел и превъзходно поведение, който съхраняват човешката чест и достойнство. Духът е това, което внася живот в ума и сърцето! А неграмотността е гибел за тях.
Уважаеми джемаат,
Науката е общочовешка ценност. Няма значение откъде и от кого произлиза тя. Значимо е тя да бъде повод човек да достигне с думите доброто и истината. Обичният ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) го е подчертал: "За мюсюлманина знанието е нещо изгубено от него. Независимо къде го намира, той е най-достоен да го получи!" (Ибн Мадже, Зухд, 15; Тирмизи, Илм, 19)
Наравно с божествените и хуманитарните трябва да подчертаем значимостта на естествените науки, чийто обект на изследване е ознаменуваната с имената на Дженаб-ъ Хак, вселена и които предоставят на човека много полезни придобивки. Особено днес, във времето на научно-техническия прогрес, нуждата от развитието на тези науки е по-осезателна. Следователно добрият мюсюлманин днес може и трябва да се старае, като държи в едната си ръка Корана, а в другата – компютъра, от една страна чрез изучаване до съвършенство на религиозните науки, от друга на естествените, да се оформи като съвременна, образована, културна и интелигентна личност и с тези свои качества да бъде полезен както за себе си, така и за обществото.
Голямото значение на възпитанието и обучението, за да се усвоят правилни знания и нравствени добродетели, които да бъдат и тяхното предаване на следващите поколения, е безспорно. Мюсюлманите непременно трябва да образоват децата си, да им предоставят всички налични възможности, за да ги включат в различните нива на възпитание и обучение трябва, да работят за подготовката на тези степени, за да ги възпитат като личности, полезни на човечеството. Знае се, че само онези, които познават най-добре Дженаб-ъ Хак и се придържат най-тясно към нормите на обич и почит към Него, са притежатели на истинско познание. Още повече че количеството знания за нещата и обичта, привързаността към тях са в правопропорционална зависимост помежду си. Колкото са по-богати и съвършени знанията на мюсюлманина за Аллах Теаля, толкова идеална, толкова безмерна ще бъде и любовта, и почитта му.
Нека не забравяме, че науката дава възможност на човека да опознае по-добре себе си, Всевишния и Вселената. Така както стоят по-близо до Повелителя, който с мощта си управлява Вселената, по съшия начин знаещите личности са един вид авангард за другите хора по отношение на обществения морал и нравствеността като цяло. Ако това не е така, то тяхното познание не е добродетел, а тъкмо напротив – голяма тежест. Именно затова ще цитираме думите на Платон: "Знание, което е вън от измеренията на правдата и добродетелността, не е нищо друго освен измама." Нека добавим и думите на Шейх Сади: "За двама души може да се твърди, че работят нахалност и напразно се борят с трудностите. Единият, който не изразходва нито грош от спечеленото за себе си, и другият, който въпреки наличието на придобити знания не ги използва по предназначение.
Скъпи братя,
Искам да сложа точка на днешното хутбе с думите на любимия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), който е изразил красноречиво важността на науката и значимостта на отдалите й се личности със следните слова:
"Аллах Теаля ще улеснява пътя към Дженнета за този, който поеме по пътя на познанието. Меляикетата, когато са доволни от стореното, без съмнение ще го закрилят. Всичко на земята и небето, даже рибите в дълбоките води молят Всевишния Аллах за опрощение и снизходителност към знаещия човек. Паметното превъзходство на знаещия е като това на месечината сред звездите. Безспорно учените са наследници на пейгамберите. Наследството на последните не е злато и сребро, а единствено знание, наука. Всеки, който приеме това наследство, всъщност наследява обилен късмет и щастлива участ."
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (112), Октомври, 2002 година
Портал 
