4 Ислямът – горещата тема на 21 век

Единобожието идва за да освободи поробеното от измислените богове самочувствие и достойнство на човека и да му помогне да живее свободен и преклонен единствено пред Създателя.
Живеем във време, в което Ислямът е на прицел и трябва да имаме представа защо това е така...
Дали в същността на тази религия е тя да предизвиква недоволство, или Ислямът е важен фактор който засяга световните интереси? Или проблемът се дължи на сблъсъка на цивилизациите – както го определиха някои учени?
За да отговоря точно и ясно на тези въпроси, ще започна с излагане на същността на Исляма така както е представена в Свещената Книга – Корани Керим – и преданията на пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
Първата и най-широка основа върху която е изграден Исляма с неговите нравствени ценности, религиозни ритуали, служения и т.н. е Единобожието. Разбирането за единобожие в Исляма е, че то е разкъсващо оковите на робството във всичките му форми и разновидности, премахващо страха и притеснението от създанията. Единобожието идва за да освободи поробеното от измислените богове самочувствие и достойнство на човека и да му помогне да живее свободен и преклонен единствено пред Създателя. Казано накратко, единобожието е равно на думите, които историята записва със златни букви: „Как вие поробвате хората след като те бяха родени от своите майки свободни?!“ Затова трябва да знаем, че същността на единобожието е в преклонението единствено и само пред Създателя на Световете. Той е Изначален, не е роден, нито е раждал, нито има деца, синове или дъщери, нито има край. Той е Сетният, няма нищо което да ограничи Неговото съществуване. Той е Даряващият живот. Той е Отнемащият живота. Той е Даряващият препитание, обилно или ограничено. Той е, Който вреди и без Негово позволение на никое създание не може да бъде навредено. Той е, Който дава ползата...
Това е значението на единобожието, и то е заложено в човешката природа, затова когато тя бъде наранена това предизвиква океан от недоволство, омраза и нещастен живот.
Този факт е фиксиран много ясно в Исляма, единобожието е неговият фундамент, а този фундамент е заложен в човешката природа и който се опита да го атакува ще загуби, защото бъдещето принадлежи на този, който обърне добър лик към Аллах и към това общество и уважи този голям ислямски принцип. Получилият политическо убежище във Франция български поет Петър Манолов казва в своята поезия: „...затова измислените богове дано се осъзнаят, дано не се опият от мощта, от силата и от размаха на крилете свои.
Сами подвластни на съдбата,
Да почнат да коват съдби.
Защото велики са и малобройните народи,
В слабостта те могат със сърцата континент да поразят,
С молитвите си могат да взривят слънцата
Това са думи на Петър Манолов, християнин, който разбира че една религиозно мотивирана общност може да бъде накърнена, когато бъде засегнат този голям принцип – единобожието.
Втората основна черта на исляма е хуманността и почитта към човека, изразена чрез определянето му като най-висшестоящ сред създанията. Създание в чиято услуга и полза е създадено всичко във вселената. Ислямът идва, за да даде на човека място, което нито една система или организация не би могла да му даде. Ислямът почита човека и го издига. Аллах казва в свещеният Коран: ,,...и почетохме ние синовете на Адам...“ – този човек е почетен от Създателя, следователно този, който иска да накърни неговото достойнство се възпротивява срещу онова, което Създателят му е дал.
„О хора! Бойте се от своя Господ, който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му и от двамата намножи мъже и жени. “
Това е първият цитат от сура „жените“ и той кара хората да се чувстват братя и сестри и да се обичат. Ислямът се стреми да създаде това чувство на братство и любов у човека не само към неговият брат мюсюлманин, но и към всички хора.
Тъй като исляма цени човека, той се стреми да създаде чувство на братство и обич между всички хора. Без тази обич не може да бъде реализирано спокойствието и щастието за хората.
„О хора! Ние ви сътворихме от един мъж и ви сторихме народи и племена за да се опознавате. " – Аллах е създал хората и ги е разделил на племена и народи, не за да се угнетяват, не за да се поробват едни други, а за да търсят контакт, чрез който да реализират своите общи ползи за да живеят щастливо.
Обърнете внимание на 32 цитат от сура трапезата: „А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора.” – това е същността на исляма, и може ли да има по-голям стимул от този цитат, който да те накара да опазиш човешки живот?!
Чрез този цитат Създателят ни кара да осъзнаем величието в спасяването на човешки живот, като ни съобщава че при Него, това е равно на спасяването на човечеството! Хуманността в Исляма не се изразява по начина по който сме свикнали да я виждаме в много държави по света, в които с пристигането си пътникът е завладян от олицетворяващите свободата във всичките и форми символи, но след това материално превъплъщение е трудно да бъде намерена в обществото, в действителност тя остава единствено като символика, нещо материално. Напротив – в Исляма хуманността се практикува дори в положение на сила (когато за останалите хора накърняването на човека е нещо нормално). Такъв е случаят с влизането на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) в Мекка – която за него не беше просто един завоюван град, а беше градът, чиито жители го прогониха и в продължение на 23 години желаеха да видят кръвта му пролята! Но когато Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), влиза при тези изпълнени с омраза и враждебност към него хора като завоевател, той им казва: „Вие сте свободни всеки да отиде при своето семейство, всеки да отиде в своя дом!“ Той цени човека в положение на сила, дори когато това е неговият най-явен враг, а ние сме длъжни да следваме неговия пример. Това уважение към човека се проявява практически и в различните обществени прослойки. Например първият управник след смъртта на пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) – Абу Бекр, който е начело на държавата, оставя в своята програма време, в което обикаля всички сираци, вдовици, момичета загубили близките си. Той лично е в тяхна услуга, и лично решава проблемите в ежедневието им. Абу Бекр казва: „ Страхувам се, да не би този висок пост да промени моя нрав, който е изграден в мен преди да стана управник на държавата.” Тези примери са красноречиво доказателство, че почитането на човека във всички обществени прослойки в положение на сила е налице и се практикува от мюсюлманите.
Да обърнем внимание на въпроса с расовите различия. Известен пример са Абу Зер и Билял – братя, хора които прекарват ежедневието си заедно, хора който споделят болката и щастието си. Но от устата на Абу Зер излиза дума, която пронизва сърцето и душата на Билял, като отровна стрела: „Син на черна майка!“. Ако тези думи излязат от устата на враг, човек с когото няма братство, те няма да бъдат забелязани, но когато ги чуеш от обичан човек, те разкъсват сърцето и душата. Спомням си една хубава мисъл на английския писател Съмърсет Моъм: „На този свят няма нищо по-лошо от това, да те презира човек, на чието мнение единствено държиш“ – наистина няма нещо по-разтърсващо душата. Можем ли да си представим как се е почувствал Билял, когато чува тези думи от устата на своя обичан брат? С мъката в душата си той отива при Пратеника на Аллах салляллаху алейхи уе селлем, той вика Абу Зер и му казва: „ Ти си човек в който има следи от невежество!“ – Пратеника осъжда Абу Зер, човекът за когото е казано: „Абу Зер сам беше на земния живот, сам намери смъртта си и сам ще го съживи Аллах в Съдния ден!“ – това са думи на Пратеника за Абу Зер, които показват високото му място при Аллах и въпреки всичко, той понася критика от Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), тъй като той нарушава принцип от основните принципи на исляма, като проявява неуважение към човек въз основа на расизъм! А всички знаем, че човек не е виновен за цвета на кожата си, това е нещо, което не можем да избираме!
Тъй като трябва да надникнем във всички сфери, ще обсъдим принципността и в религиозните различия, за да не оставим място за упреци към исляма, че уважава хората само в гореспоменатите случаи.
Веднъж по време на своето управление, Омар среща на пазара да проси възрастен човек евреин, който е прекарал целия си живот в Медина. Омар го пита какво прави, а човекът му отговаря: „Прося препитание от хората, тъй като съм възрастен и не съм в състояние да изкарвам сам своята прехрана!“ Тогава Омар му казва: „Ние те угнетихме! Когато беше млад плащаше данъка на тази държава, а когато остаря и си неспособен да работиш те изоставахме! Затова ела!“ – и му дава препитание и задължава държавата да му плаща и да го издържа, докато смъртта го сполети. А този човек е евреин!
Горните случки показват, че ислямът уважава човека във всяко положение – в религиозните различия, в расовите различия, в класовите различия и дори в положение на сила.
Третата основа е равенството между хората. Хората се различават по своята раса, произход, религия, национална принадлежност и т.н., а тези различия са определени от исляма като знамение, а не като критерий за превъзходство между хората, много е важно да разберем това. В сура Ромеите“ - 22 цитат Аллах казва: „От Неговите знамения са сътворяването на Небето и Земята, и разнообразието на езиците и цветовете ви, в това има знамение за знаещите.“ – Исляма определя разликите в произхода и расата като знамение от Създателя. Това е достатъчно доказателство за справедливостта между хората. Цивилизация, в която критерият за превъзходство са качествата на самия човек, като: вяра, характер, талант и способност – а не външните черти, като: богатство, красота и т.н. – единствена е в състояние да създаде щастлив живот за хората. И тук имаме ярък пример оставен от Пратеника на последната небесна религия Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), при превземането на Мекка, когато всички езичници врагове на Пратеника тръпнат от страх, в очакване какво ще стане с тях. Тогава Пророк Мухаммед им казва, простено ви е и сте свободни, след което се обръща към Билял – етиопец, роб и му казва: „Качи се на Кааба и прочети езан (зов. повикване за молитва) за следобедната молитва. В това религиозно средище и кибла (посоката за молитва на мюсюлманите) се качва черен роб на Кааба за да обяви, че исляма е вече там. Това е олицетворение на равенството, в което не са важни цвят, произход, националност и т.н. Но езичниците не могат да понесат това и започват да говорят помежду си: „Как можаха да качат този гарван на Кааба?! Няма ли кой да го свали от там?!“ Това, е и в душите на хората днес към цветнокожите хора или към африканците, или азиатците. Но исляма идва за да премахне всички тези несправедливи критерии.
Четвъртият фундамент е: религиозната търпимост и толерантност към другите религии. Този принцип е също толкова важен и изграждащ същността на исляма. Първата стъпка, която формира у нас толерантност към другите религии – на първо място ние знаем, че небесните религии са от един източник, в сура „Завещаното“ 13 цитат: „ Той предписа за вас в религията онова, което завеща на Нух (библейско Ной) и онова, което разкрихме на теб (о, Мухаммед), и онова което завещахме на Ибрахим (библейско Авраам), и на Муса (библейско Мойсей), и на Иса (библейско Исус) – привържете се към религията и не се разделяйте в нея!“ – Тоест всички религии произлизат от един източник, от една сила, която ние наричаме Бог, арабите теолози нямат друга дума освен Аллах, в английския език намираме God и т.н. Това е един източник, една сила и ние сме убедени в това.
Второ: Пратениците са братя и никой не превъзхожда другия и ние сме длъжни да вярваме във всеки от тях и да уважаваме всички тях. Това е втората стъпка, която повишава толерантността.
Трето: В Исляма съществува много важен принцип – вярата не се налага със сила. За да повярва човек, трябва сам да е убеден в това, в което вярва и да го приема със сърцето и разума си. Това е и причината, насилственото принуждаване на хората да приемат дадена вяра, да се отхвърля от Исляма. Ние уважаваме всяко мнение и представяме вижданията си чрез диалог. Ако човекът се убеди и приеме тези виждания, това е добре, но ако ги отхвърли, ние го уважаваме. Прилагането на насилие, за да бъде прието убеждението не съществува в исляма.
Четвърто: Молитвените домове на всички религии са достойни за уважение и трябва да се пазят, подновяват и поддържат без значение дали са църкви, джамии или синагоги.
Пето: Различието между религиите не е причина за враждебност, омраза и войни между техните представители. Аллах казва в сура „Трапезата“ 2: „И си помагайте един на друг в праведността и богобоязливостта и не си помагайте в греха и враждебността.“ Тоест, ние сме длъжни да си помагаме в праведност и в богобоязливост с всички представители на всички религии. Има нещо много важно, което трябва да разберем – различията в религиите: християнска, еврейска, ислям – не се проявяват в земния живот. Това различие ще бъде решено от нашия Създател в Деня на Съда. Затова, когато представителите на различни религии се опитват да докажат кой е прав още в земният живот, те допускат голяма грешка. В сура „Кравата“ четем: „И казаха евреите на християните: вие не се базирате на нищо във вашата религия, казаха тези, които не знаят след тях същото, но кажи им: „Аллах ще отсъди в Съдния ден“ – Тези различия Аллах ще ги реши в Съдния ден, а ние сме длъжни на земята да контактуваме добронамерено с толерантност, да се подкрепяме в доброто и да избягваме враждебността и злото. В Земният живот е най-добър този, който е най-полезен за общността и човечеството като цяло – това е ислямски принцип. Аллах казва: „Религията при Аллах е ислям!“ Има братя които разбират това знамение обратно и искат да направят от всички 4 млрд. хора на земята мюсюлмани! Това е невъзможно! Религията при Създателя е Ислям и когато дойде Съдния ден, Той ще отсъди кой е прав и кой грешен, но на Земята ние трябва да се уважаваме, да се подкрепяме и да си помагаме в доброто, за да бъде създадена човешка цивилизация, която носи щастие на хората. Аллах Азза уа Джалля казва в сура „Добитъкът“: 108: „И не хулете онези, които зоват други освен Аллах!" – това е заповед! Създателя ни заповядва да бъдем толерантни, да уважаваме религията на хората и да не ги хулим. Имаме пример в ислямската история: Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) отслужвал молитва с мюсюлманите в джамията в Медина, когато пристига делегация от общността неджран. Общността неджран е известна християнска общност по времето на Пратеника. Делегацията пристига и влиза в джамията. Пратеникът ги посреща топло, приветства ги, дарява ги с подаръци, нахранва ги и им дава всичко необходимо за тяхното пребиваване там. Това се случва в същата тази джамия в Медина, в която ние ходим по време на хадж. В същата тази джамия, той им определя кът за молитви. Получава се така, че в един и същ момент християните от общността неджран са обърнати към Йерусалим, а мюсюлманите към Кааба и двете групи служат на Аллах. Така е постъпвал пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), а не е ли той нашият пример?! Той е имал съседи евреи и християни, които е посещавал постоянно, подарявал им е подаръци, казвал им е топли думи, грижел се е за тях, това е примерът от който се нуждаем....
следва продължение
Адаптация: Хаджер Атанасова

Ариф Абдуллах