Семинар на тема „Държава, общество и религия“ в контекста на България
В Холандия бе проведен семинар на тема "Държава, общество и религия" в контекста на България.
Семинарът бе организиран от Икуменическото движение за обединение на църквите в Холандия, представен от института "Хендрик Кримър" в град Утрехт.
В него участваха 14 души от различните деноминации и вероизповедания в България. Този род семинари, провеждани в Холандия са станали традиция, но за първи път от 1993 г. насам за участие са поканени и мюсюлмански представители.
В инициативата на холандските ни домакини имаше и нотки на идеи в този смисъл. Създаване на атмосфера за запознанство и диалог между представителите различните на общности.
Между темите, които се разгледаха в двайсет-дневния интензивен семинар, бяха
• Религия и общество в християнските и ислямските традиции;
• Моделно отношение между религия и държава;
• Ролята на религията в Европейската общност;
• Секуларната държава – Източна и Западна Европа;
• Религиозното общество и гражданското общество;
• България и Европейският съюз в икономическия аспект.
• Човешките права в Европейския съюз, визирани на територията на България, и др.
В структурата на програмата бяха посещенията на различни центрове, в които се осъществява сътрудничество между различни религиозни организации в изпълнение на социални проекти. Разбира се не на последно място, дискусиите и разискванията играеха съществена роля в практическото изпълнение на някои от целите за диалог между представители на различни религиозни изповедания. Предстоящото ни влизане в Европейския съюз активизира интереса на организаторите да открият по какъв начин мисли българският гражданин със своята идентичност, религиозна ориентация и етническа принадлежност като бъдещ член на едно голямо семейство, в което има членове, различни от тях. Как може той да приеме и живее с хора, различни от него, осъществявайки социален диалог в изграждането на здрава обществена спойка, която да запази мира, спокойствието и благоденствието на самото общество.
В същото време холандските домакини искаха да почерпят опит от нашия етнически модел на съвместно съществуване на хора с различен етнос и религия. Икономическите различия на държавите в последно време, включвайки демократичните основи на европейските държави, дават предпоставка за една голяма емиграция на хора, търсещи препитание в определен момент, но и такива, които вече се заселват постоянно, приобщавайки се като равни граждани на заселените държави. Тук възниква проблемът, по какъв начин да се интегрират тези общности, които имат различна от местното население култура и религия, по какъв начин да се осъществи диалогът на съвместно съществуване без да се накърнява достойнството на нито един гражданин и без да се нарушават неговите човешки права и свободи, постижения с които се гордее всяка една западна държава и които са критерий за неговото развитие.
Тук възниква въпросът по какъв начин да живеем заедно, след като сме толкова различни. Докато в България ние живеем заедно, обременени с едно наследство, но с всеки ден изграждаме своята идентичност и самоопределяне – било в етническо, или в религиозно поле, и в бъдеще също ни предстои такъв въпрос – дали да чакаме да станем различни и тогава да търсим начини за осъществяване на диалог и мирно съществуване, или тези два процеса да вървят паралелно и умерено? Разбира, се отговорът е ясен.
Един такъв семинар е крачка към осъществяване на паралелното ни идентифициране в различията и към осъществяване на диалог за изграждане на здрава обществена структура в държавата, в която живеем. Разбира се, не можем да започнем диалог, докато не се опознаем, затова в програмата на семинара бе отделено достатъчно време за официално представяне на всеки един от нас, кого представлява, каква е неговата мотивация за участието му в това мероприятие, какви са целите и очакванията от такъв форум.
Като представители на мюсюлманската общност, в България след интервюиране и одобрение от домакините бяха г-н Хайри Емин – секретар на председателя на Висшия мюсюлмански съвет, и г-н Бирали Мюмюн – Районен мюфтия на Плевен.
Г-н Хайри Емин представи структурата на Главно мюфтийство, механизмите на взаимоотношение и координации в изпълнение на задачите и целите на мюсюлманското вероизповедание в България. Очерта ролята на официалната структура при организиране и осъществяване на религиозното изповедание като начин за предотвратяване на всякакви незаконно присъстващи и целящи раздор елементи.
Г-н Бирали Мюмюн представи религиозната позиция на ислямската теология при различните дискусии и разисквания. Изслушваха го с нескрит интерес, тъй като много от участниците имаха мнение върху исляма, изградено от неислямски източници. Не можем да не споменем за ролята на медиите в изграждане на първични представи за самата религия у по- голяма част от хората, които са немюсюлмани. При представяне на ислямската гледна точка по различни въпроси вниманието се концентрираше върху доктриналното учение, а не върху поведението или изпълнението му от самите мюсюлмани. След тези дискусии стана ясно, че проблемите, ако има такива, не произтичат от Божието откровение, а от изпълнението и различната интерпретация на мюсюлманите.
На организаторите беше предложено да включат в програмата представяне на исляма от теологична гледна точка. За наша радост, предложението бе прието и почти всички присъстваха на лекцията въпреки и без това натоварената програма. Осъществи се практическа крачка – една религия представи себе си, за да бъде опозната от другите, давайки възможност да бъдат задавани въпроси за разясняване на доктриналните постановки, без да има упрек, нотка за упрек или убеждаване в противното. Така всеки можа да чуе позицията на другия, да разбере неговите мотивации за убеждението, до което е стигнал.
"...може да звучи абсурдно, но в историята на Балканите правата на малцинствата и религиозните общности най-добре са били спазвани по време на Османското управление..."
Проф. Реймон Дедтре
По време на семинара, като се опознавахме взаимно, ние ще можем да проявим необходимата тактичност, за да не предизвикаме напрежение и конфликти. И ако всеки един от нас отдаде на това необходимото внимание, тогава никой няма да налага своята позиция на друг.
Лекциите, които изслушахме бяха изнесени от представители с различна религиозна принадлежност. За нас, като мюсюлмани, беше интересно да се запознаем с д-р Хасан Яр, който е преподавател в Теологическия факултет към Амстердамския университет. Той представи в исторически аспект развитието на ислямската държава и целите на ислямското законодателство. По-късно в специализирания уикенд посетихме заедно с него Факултета по теология в деня, когато се предоставяше консултация за кандидат-студенти. Запознахме се с цялата учебна програма за времето на обучение на един студент, след което той има право да преподава "Религия" в средните училища или да продължи по нататъшното си обучение.
Интересен факт е, че 40% от студентите са мюсюлмани, които свободно изповядват своята религия. Обучението е на холандски език, но въпреки това, те признаваха своята затвореност в етническите групи, към които принадлежат. Това говори, че все още не е преодолян проблемът с интеграцията им, въпреки продължителността на съвместно съществуване.
През този уикенд посетихме и джамията "Мевляна", която много интересно се вписва с нетрадиционната си архитектура сред ротердамските сгради. Тя представлява един център, обединяващ места за духовно, културно и спортно общуване, което ни върна към спомена за истинската функция на една джамия, предадена ни от времето на Пейгамбера Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
Немалък интерес беше за нас и "Бащинския център" в Хага, където мюсюлмани и християни работеха заедно за легализиране на емигрантите, като им предоставят възможност за обучение по холандски език, компютърна грамотност и други граждански специалности на минимална такса, с което им се дава възможност за обществена реализация. Религиозната принадлежност на организаторите не им пречеше да осъществяват диалог при изпълнение на такива социални проекти. Много често в центъра намират убежище младежи, които са изоставени от бащински надзор. Тук те реализират своите заложби.
Има болници, които използват проповедници или специалисти от различни религии, за да помагат на пациентите да се адаптират към неизлечими тежки болести.
Това са някои примери за сътрудничество на хора с различни убеждения в социалните сфери. От срещата ни с председателя на мюсюлманското настоятелство в гр. Утрехт разбрахме, че се провеждат дискусии на религиозни теми с представителите на различните изповедания.
Двайсетте дни в Холандия не са нищо от един човешки живот, но са достатъчни да си спомни човек хадиса на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) "Бъди на този свят като чужденец или като преминаващ пътник". Като че ли идеята на холандските домакини беше, че всички участници, излизайки от собствената си държава и заставайки на равен старт с останалите, можем да преосмислим и да разсъждаваме трезво върху нещата, поставени в определен приоритетен план, както чужденецът, като знае, че е за малко в чуждата държава, където пребивава, не си губи времето си за неща, от които няма полза, а е отговорен за своето поведение, като премисля всеки ход на своите дела, защото знае, че ще се завърне там, откъдето е дошъл, и ще му се иска сметка за това. И ние също сме чужденци на този свят, затова сме отговорни за времето, прекарано в Холандия.
Надявам се, че всеки мюсюлманин може да бъде пример за човек, който е толерантен към останалите религии, както е толерантен самият ислям.
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (116), Април, 2003 година
Портал 
