Особеностите на ислямското общество
Ислямското общество е щастливо и е образувано от щастливите хора, които вярват в Аллах и в другите основни принципи; изпълняват изискванията на вярата, покайват се и се поправят; изпълняват намаза със смирение, отбягват празните и безполезни неща, дават зекят, пазят честта и достойнството си; казвайки "нашият Създател е Аллах", продължават по верния път, който Аллах е показал; спечелват близостта на Аллах.
Ислямското общество се отличава с призоваването към исляма. То приема за основа страха от Аллах, постоянното Му подчиняване и отказването от лихвата. То отбягва пороците, които са дело на шейтана (сатаната) като алкохол, хазарт, идолопоклонничество и предсказания; призовава хората към добро, дава наставления за доброто и предпазва от злото; повелява истината и търпението.
Ислямското общество е предано. То се съобразява с повелите на Аллах като казва "чухме, научихме и се подчинихме", с което наподобява своя прародител Хз. Ибрахим, а той е отдавал голямо значение на това.
Ислямското общество има достойнство. Според него, да бъдеш вярващ е най-голямата чест и повод за превъзходство, той не е небрежен и не изпада в безнадеждност.
Ислямското общество е почтено. То се бои от Аллах и се предпазва от всякакъв вид поведение, което би могло да се тълкува като неуважение и пренебрежение към повелите на Аллах и думите на Неговия пратеник (салляллаху алейхи уе селлем).
Мюсюлманското общество приема, че трябва да се влиза в дома съобразно правилата; да бъде търпеливо и готово за изпълнение на задълженията си; да търси различни поводи за спечелване одобрението на Аллах и да бъде старателно в това отношение; да помни благодеянията на Аллах, които са безбройни; да споменава Аллах, което е истинската храна за духа и блясъкът на сърцето, и да търси отреденото (късмета) за тях от Неговото благодеяние; да работи, за да натежат добрините на везната; да предпочита пред себе си братята по вяра и да се пази от скъперничество, дори да се намира в нужда и затруднение и да се отзовава на нуждите им; да се грижи за роднините, бедния, бездомника, като търси одобрението на Аллах; да приема за истински пътеводител Свещения Коран, който е лек и извор на напътствие; да го изучава и да обучава други на него, да живее според него и да спомага и други да живеят според него. То е общество, което приема, че успехът във връзка със спазването на заповедите и забраните на Аллах е дар, даден му от Всевишния Аллах, приема всичко това като задължение към Него и критерий за страхопочитанието към Аллах, да е убедено, че трябва да бъде разумно и да приема непоколебимо, че всичко това е в основата на мира и щастието на света и спасението на ахирета.
Ислямското общество е прозорливо. Следователно знае, че угнетителите, грешниците и магьосниците, неверниците и тези, които измислят лъжи спрямо Аллах и злословят, в никакъв случай няма да бъдат избавени.
Ислямското общество е изпълнено с обич, милосърдие, състрадание и уважение.
Ислямското общество е формирано съобразно справедливия и правия, а не съобразно силния. Осъзнава важността на братството, полага усилия за укрепването му, стои далеч от грехове като клюки, злословене и узнаване грешките на другите, което ще разедини братството и ще наруши мира и сигурността. То не обръща сериозно внимание на никоя вест, която не е потвърдена, не говори с подозрение и приема всичко това за порочност и прегрешение.
В мюсюлманското общество не може да става въпрос за държавно насилие. Защото държавният глава поема своята длъжност като нещо поверено му и в рамките на това съзнание се стреми да изпълни съвестно мисията си. Както Хз. Ебу Бекир (радиаллаху анху), един от изтъкнатите привърженици на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казвал: "Ако изпълнявам задачите си целесъобразно, помагайте ми, а ако греша, поправете ме". И Хз. Омер (радиаллаху анху) когато попитал: "Какво ще предприемете ако сгреша и се отклоня от правия път?", "Ще те поправим със сабите си" – му отговорили сподвижниците.
То е също така общество, чиито членове се оневиняват, считат за задължение прикриването на грешките на своите братя. Това е общество, което не се гордее нито с построените затвори, нито със струпаното огромно количество съдебни досиета. То не е общество на наказанието. Неговите съдии не дебнат така сякаш чакат улов. Не е пристрастено нито да отреже ръка, нито глава.
То е общество на прошката и мира, а не на гнева. То е общество на героите, които превъзмогват и побеждават гнева си. За него е чуждо схващането, че богатото общество е най-силно.
Общество, което възпрепятства доброто, опровергава религията, не зачита сирака, не храни бедния и не насърчава да бъде хранен, не е ислямско общество. Ислямското общество е общество на сигурността и надеждата, а не на страха.
С други думи ислямското общество е същото, за което Всевишният Аллах повелява: "...които последват Моето напътствие, не ще има страх и не ще скърбят." Всевишният хвали това общество, повелявайки: "Тези са напътени от своя Господар и тези са сполучилите.“ В следващия айет Той споменава задоволството си като заповядва: "...Аллах ще е доволен от тях и те ще са доволни от Него."
Реджеб Джиджи
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (123), Август, 2004 година
Портал 
