3 Филмът „Страстите Христови“ пробуди спор между евреи и християни

Филмът на известния актьор и режисьор Мел Гибсън „Страстите Христови" най-сетне, след месеци обсъждане, бе оставен на мира. Гледан с невероятно голям интерес в САЩ, филмът накара някои кина да вдишат от въздуха на църквите. Милиони християни се редяха на опашки, за да гледат това значимо произведение за Исус (мир нему) – ъгловият камък на техните вярвания.
Един от аспектите на филма, на който критиците наблягат най-много, е фактът, че той не е просто „забавление", за разлика от класическите холивудски филми. Напротив, има страдание, дори мъчение в много от сцените. Християните вярват, че Исус е бил убит от римляните чрез разпъване на кръст и Мел Гибсън показва каква убийствена форма на мъчение са били разпятието и жестокостта преди това.

РЕАКЦИЯТА НА ЕВРЕИТЕ

Най-голямата реакция относно филма на Мел Гибсън дойде от евреите и тя не е прекратена. Защо се получава така? Отговорът на този въпрос е заложен в историята на Християнството, както е описано в Библията.
Според Библията Исус е спасителят, който евреите са очаквали векове наред, с други думи Месията. Когато започва да проповядва посланието си обаче той от една страна призовавал евреите да вярват в Бог, но от друга – критикувал лицемерието на духовенството, които се радвали на голям престиж сред евреите. По тази причина, въпреки че една голяма част от евреите заобичали Исус, въпросната група чувствали огромна неприязън към него и решили да му заложат капан, за да го убият. В крайна сметка те решили да се оплачат на римляните, които по това време управлявали Палестина. Заставайки пред римския губернатор Понтиус Пилат, те му казали, че Исус е твърдял, че е техен крал, а освен това бил внасял смут. Пилат попитал Исус и като разбрал, че той не е извършил престъпление, поискал да го освободи. Разбира се, еврейските религиозни водачи отказали да приемат това. Те настояли той да бъде разпънат на кръст и Пилат приел тяхното искане. Отново според Библията, евреите били тези, които носели отговорността за решението Исус да бъде екзекутиран.
Това станало причина някои християни да таят враждебност към евреите в историята. Една от причините за появата на „антисемитизма", или омраза към евреите, е, че християните се отнасят към евреите като към „убийците на Исус".
Реакцията на еврейските водачи към филма на Мел Гибсън през последните месеци е такава, че филмът е съживил тази идея, която съществува праз последните 2000 години. В много от сцените на филма са засегнати омразата и гнева на евреите към Исус. Това е важна точка на противоречие, която разделя християнството и юдаизма, които имат много общо помежду си, и дори ги поставя в опозиция.


Разбира се, има една много важна истина зад спора за Исус между евреи и християни.
Тази истина е разкрита в Корана. Според знаменията на Всемогъщия Бог, Исус всъщност не е подложен на смърт чрез разпъване на кръст. Евреите му залагат такъв капан, но Бог го проваля с чудо и спасява Исус, като някой друг бива разпънат на кръста вместо него. Тази истина е описана в сура „Ан-Ниса" така: И изричаха: „Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах." – но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те.“ (4:157)
Изразът „но не го убиха и не го разпнаха" разкрива, че Исус не е убит или разпнат. Следващото изказване също съдържа много важна информация: човекът, който бил разпнат, не бил Исус, а някой друг. Въпреки че тези, които изпълнявали разпятието, вярвали, че е Исус. Станало така, защото този човек приличал на Исус или бил направен да изглежда като него.
Тази информация в Корана е била обект на обсъждане между християни и мюсюлмани в продължение на стотици години. Християните казват, че Исус е бил разпнат пред стотици свидетели, с което се съгласяват евангелията на другите християнски автори, и че това е сигурна и достоверна истина, в която милиони хора са вярвали векове наред.
Всъщност обаче има и християни, които не са приели факта, че Исус е бил разпънат на кръст.


Християните дават различни отговори на въпроса за това кой е бил разпнат. Тези хора притежавали вяра, определена като „еретическа" според католическата доктрина. Това движение е известно като „докетизъм".
Най-важната информация за докетизъма идва от документа Adversus Haereses (Срещу ересите), написан от свещеника Иренеус (115-202 г.) в края на втори век сл. Хр. Иренеус се обръща към Василидис, един от представителите на това движение. Според Иренеус, Василидис – историк от Александрия – в писанията си от времето между 130 и 150 г. сл. Хр. настоява, че Исус не е бил разпнат. Той твърдял, че някой друг, Симон Киринейски, е бил разпнат, и че Бог по чудо променил външния вид на Симон, за да прилича на този на Исус, че евреите и римляните по този начин вярвали, че разпъват на кръст самия Исус. Василидис дори пише, че Исус е гледал как Симон Киринейски е бил разпънат на кръст, и че тогава той се отдръпнал и бил въздигнат жив от Бог. (Речник на християнската биография, Смит V., том 1, стр. 768)
Как Василидис би могъл да стигне до тази информация? Според писанията на християнския теолог от трети век Клемент от Александрия (150-215) Василидис твърдял, че е получил секретна информация. Според неговия разказ, човек на име Глауциус, който се проявил като преводач на Симон-Петър – един от учениците на Исус, узнал тази тайна от Петър и Василидис я чул от него. Василидис написва нова „Библия", в която евангелията са поправени в светлината на получената от Глауциус информация.
За да подкрепи това твърдение, Василидис не е бил просто докетик. Най-различни хора от секти, определяни като „еретици" от Църквата, също подкрепили мнението, че Исус не е бил разпнат, а е бил сменен от някой, приличащ на него. В „Христос наистина ли беше разпнат?“ християнският писател Фарис ал-Кайрауани пише: „През 185 г. сл. Хр. секта от потомъка на свещениците на Тебес, който включваше християнството, твърдеше, че „Бог забранява Христос да бъде разпнат. Той бе просто вдигнат в небето". Също така през 370 г. сл. Хр. гностическа секта, която отричаше разпятието на Исус, проповядваше, че той „не бе разпнат, но на зрителите, които Го разпъваха на кръст им изглеждаше така". Отново през 520 г. сл. Хр. Северус, монах от Сирия избягал в Александрия и се натъкнал на група философи, проповядващи, че Исус Христос не е бил разпнат, а просто така им изглеждало на хората, които го приковали за кръста. Около 610 г. сл. Хр. монахът Джон, син на губернатора на Кипър, започнал да разгласява, че Христос не е бил разпнат, а само изглеждало така. („Христос наистина ли беше разпнат?", Фарис ал-Кайрауани, Светлината на живота, 1994, стр. 23)
Що се отнася до четвърти век, то след като се установила абсолютната власт на католическата църква, досетистите постепенно изчезнали подобно на другите движения, определяни като „еретически". Учението, че Исус е бил разпнат, утвърждава мястото си на фундаментална догма в християнския свят чрез налагането си от Църквата.
Човечеството узна истината по този въпрос единствено посредством откровението дадено на Пророка Мухаммед в Корана. Там Бог разкрива за Исус следното: „... Но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен..." (4:157)

Според историческите записи на юдаизма, християнството и исляма, Исус е живял преди около 2000 години. Той бил избран пратеник на Бог и е на почит както в този свят, така и на другия. В евангелието на Матея се казва, че той е роден или по време на управлението на Херод I, или в един период на смяната на режима (4 г. пр. Хр.). Според евангелието на Лука, той е роден по време на управлението на император Август, когато се е преброявало населението в Юдея (6 г. сл. Хр.). Такава информация не може да бъде потвърдена. От друга страна експерти, анализиращи най-различни източници, вярват, че Исус се е родил около 7-6 г. пр. Хр.
Истинската религия, донесена от избрания пратеник на Бог – Исус, който бил дарен с Рая и ред чудеса, съществува днес. Също така откровението, дадено на Исус от Бог, съществува само на име и вероятно не в оригинал, защото християнските свещени книги са се намесвали и са били преправяни. Щом не можем да придобием вярно знание за Исус от този източник, се обръщаме към единствения източник, който може да представи вярна информация – Корана, който Бог обеща да пази до Последния ден. Коранът разкрива много за раждането на Исус, живота му, примери от срещите му с други хора, положението на живеещите около него и много други въпроси. Дава много примери за опитите му да прикани евреите към вярата. Коранът предава следните думи на Исус: ,,[И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено... И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете! Наистина Аллах е моят Господ и вашият Господ. На Него служете! Това е правият път." (3:50-51)
Много малко евреи откликнали на призива му и станали негови последователи. Коранът разкрива съществуването на тези отдадени вярващи: „И когато Иса почувства неверието у тях, рече: „Кои са моите помощници [по пътя] към Аллах?“ Неговите ученици рекоха: „Ние сме помощниците [по пътя] на Аллах. Повярвахме в Аллах и свидетелствай, че сме отдадени." Господи наш, повярвахме в онова, което Ти низпосла, и последвахме пратеника. Впиши ни редом със свидетелите." (3:52- 53)
Според Новия завет Исус пътувал до всички краища на Палестина с 12-те си ученици, за да призовава хората към вярата. По време на това пътуване Бог му позволил да извърши много чудеса. Той лекувал болни и сакати, изцерявал хора, страдащи от проказа, карал да прогледнат хора, които били слепи по рождение и съживявал мъртвите. Коранът разкрива тези чудеса в следните знамения: „И ще го стори пратеник при синовете на Исраил: „Донесох ви знамение от вашия Господ. Ще създам за вас от глина образ на птица, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах. И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах. И ще ви съобщавам какво ядете и с какво се запасявате по домовете си. Наистина в това има знамение за вас, ако сте вярващи." (3:49)
„Когато Аллах рече: „О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката си като възрастен! И как те научих на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието. И ето, сътворяваш от глина образ на птица с Моето позволение, и духваш в нея, и става птица с Моето позволение. И изцеряваш слепия и прокажения с Моето позволение. И ето, извеждаш мъртвите с Моето позволение. И как възпрях от теб синовете на Исраил, когато им донесе ясните знаци. И рекоха неверниците измежду тях: „Това е само явна магия." (5:110)
Исус извършвал големи чудеса и много хора се впечатлявали от тях. Разбира се, той винаги твърдял, че тези чудеса се случвали единствено по волята на Бог и според Библията той винаги казвал на хората, които излекувал: „Вашата вяра ви спаси." В отговор хората възхвалявали Господ, щом виждали чудесата му:
„И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там. И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели: Така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог. (Матей, 15:29-31), (Лука 22:1-2, Йоан 11 ;47-53)
Като всички други пророци Исус призовавал хората да вярват в Бог, да Му се подчинят от все сърце, да живеят за задоволството Му, да странят от грехове и злини и да вършат добро. Той им напомнял за временния характер на живота и близостта на смъртта и им казвал, че ще трябва да отговарят за всичките си дела на Съдния ден. Призовавал ги да почитат само Бог, да се боят и да уважават единствено Него. Библията съдържа и много напътствия и възпитателен материал в това отношение. Според Новия завет Исус наставлявал тези, на които им „липсвала вярата", благовестявал ги за предстоящата Божия власт и ги молел да потърсят Божието опрощение. Тази власт била управлението, което евреите очаквали да се установи, когато дошъл Месията. Управление, което щяло да им донесе нова вяра и избавление.
Исус останал верен на Мойсеевите догми (повелите на Тората) и порицал евреите за това, че са се отклонили от тях и за тяхната лицемерна практика. Според Новия завет той им казал: „ако вярвахте Мойсея, повярвали бихте и Мене; понеже той за мене писа". (Йоан, 5:46) Исус призовавал хората да се върнат към хората. В евангелието на Матей е запазена заповедта му да се съблюдават Мойсеевите догми („свещения закон"): „Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня". (Матей, 5:17)
„И тъй, който наруши една от тези най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство". (Матей, 5:19)
Коранът казва за Исус следното: „[И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено... И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете.!" (3:50)