За начина и стила на спор вкъщи
Един ден в офиса ми дойде жена с посиняло от бой око и мъжът й. С тях беше и 7-8 годишната им дъщеря. Попитах мъжа защо е бил жена си. Каза, че не всякога я биел, но понякога заслужавала боя.
“Заслужава ли казахте?” - го попитах аз. - Кой решава, че тя е заслужила боя?”
Мъжът - вече колко е мъж! - се побърка. Той сам бе решил, че жена му е заслужила боя. (Сиреч, беше влязъл в положение на съдия). Същевременно твърдеше, че жена му е заслужила побоя. (Значи, беше се поставил и в положение на прокурор.) Най-сетне бе изпълнител на решението. (Така да се каже надзирател).
Този разказ, от гледна точка на мъжете ми изглежда много странен. Естествено, когато мъжът заслужава побоя, не е известно кой ще го направи. Защото силата е у мъжа... Следователно, онова, което мъжът твърди, че “заслужава” се опира не толкова на истината и правдата, а на простата физическа сила.
Преди всичко това нещо трябва да се забрави. Схващането “Щом съм силен, значи съм прав!” е разбиране, привнесено от Запада. То е насадено по-късно у нас.
Във всяко семейство, естествено, възникват малки или големи проблеми. Някои женитби са по-дълготрайни не защото, че не са имали проблеми, но защото са съумели да превърнат в навик разрешаването на проблемите преди те да се раздуят.
Вие от ваша страна също така не позволявайте на вашите проблеми да се раздуват. В никакъв случай не ги и прикривайте. Ако има някакъв проблем, не се преструвайте, че го няма.
Не крийте нищо от съпруга си. Седнете заедно и заедно търсете решение на проблемите си. Щом като Аллах е дал мъка, значи дал е и лека. А знайте, че няма нито един проблем без решение. Нека сега да конкретизираме стила на спора: Каквото и да стане, в никакъв случай не прилагайте насилие срещу съпругата си.
Да речем, че в дадено семейство продължава процес на обида поради една или друга причина. Естествено, тази обида няма да трае до свършека на века. Все някога ще настъпи помирение. Но как? При такива случаи мъжете чакат жената да направи първата крачка. Но нека не забравяме, че жените са по-чувствителни, поради което по-дълбоко се засягат. Затова първата крачка след дълъг срок на обида трябва да направи мъжът.
С една сърдечна усмивка, с поглед, изпълнен с обич, понякога с някое и друго цвете или някакъв друг подарък може да доведе до положителен край много сръдни с потенциално скрити в тях решения за развод.
По-голямата част от недоразуменията вкъщи са продукт на липсата на контакти. Преди всичко между вас трябва да има здраво разбирателство. Това означава често да се срещат погледите ви, да се усмихвате, да си давате знаци, че най-сетне ще разговаряте. Не почвайте спора като обвинявате съпруга си. Опитайте се да разберете защо именно така е постъпил. Ако не, попитайте лично него. Ако съпругата ви иска да се защити, дайте й тази възможност.
Мястото, където трябва да се разреши проблема е мястото, където той е възникнал. Споровете, които възникват от проблемите вкъщи, не ги изнасяйте навън. В никакъв случай не смесвайте децата си във вашите спорове.
Вместо да спорите по абстрактни понятия, спорете по конкретни проблеми. Дори предварително анализирайте проблема:
А) Коя е темата на спора?
Б) Как страните виждат проблема?
В) Кои са детайлите на проблема?
Г) Има ли погрешно разбиране на проблема?
Защото по-често разправиите възникват от погрешно разбиране на същността на проблема. По време на спора не съпоставяйте проблема с партньора си. (Не казвайте: Ти поначало винаги си такъв!)
Вместо да насочвате вниманието си да подготвяте следващите отговори към партньора си, насочете се към същността на проблема. Не огласявайте неопределени неща. Например, не казвайте на партньора си колко е безотговорен, какъв е непукист. Вместо това му кажете какъв искате да го виждате. Когато спорите, поставете се на мястото на партньора си, но когато го правите, бъдете до краен предел правдив. При това положение ще видите къде той е прав. Не забравяйте правилото: Не всичко е така, както изглежда! Внимавайте желанията ви да не противоречат на ценностната система на партньора ви. Така например, ако искате да не ходи у майка си, по такъв начин вие ще се противопоставяте на нейната ценностна система.
Умейте да изчаквате. Чакайте. Нека партньора ви да се изкаже. Хубавичко, да излее душата си. Не се опитвайте да отговаряте на всяка негова приказка. Не се преструвайте, че го слушате. Изслушвайте го наистина с голямо внимание. Когато е прав, признайте му. Тази ви постъпка ще го накара да се замисли, че го разбирате добре и той ще омекне.
Спора водете не за да накарате партньора ви да приеме вашето становище, а за да се обедините в истината. Ако партньора ви е прав, великодушно признайте правотата му и поискайте извинението му.
Ако не сте могли да приключите със спора този ден, не напускайте дома под пара, защото ако постъпите така, то целия ви ден ще се опропасти. Освен това много голяма е вероятността като се върнете вкъщи да възстановите спора с още по-голямо настървение. Затова и да не приключи спора ви, кажете на партньора си, че въпреки всичко вие го обичате и че смятате за полезно да спорите с него, но засега не ви стига времето и ако той пожелае, по-късно също можете да продължите спора.
Една по-приемлива основа, една по-весела среда или дори букет цветя ще помогнат спорът да приключи с разбирателство.
Портал 
