На път за вкъщи
На път за вкъщи почти всеки ден минаваше през пазара и според сезона купуваше това онова, каквото е потребно вкъщи. Най-много се спираше пред последната сергия и за да не се връща обратно често оттам си пазаруваше каквото решеше. През същия ден постъпи пак така. На сергията бяха изложени хубави и привлекателни пъпеши. Избра единия, после бръкна в джоба си и заключи: „Ще имам толкова!“ И протегна пъпеша на продавачката.
Жената пое пъпеша и го претегли: „Два лева и 20 стотинки!“ Той отново бръкна в джоба си, извади и преброи: Имаше лев и 92 стотинки. Не му стигаха 20 стотинки. „За съжаление, каза, не ми стигат 20 стотинки! Не може ли утре да ви ги дам?“
„Няма такова положение! – рече жената. - Тук съм само работник. Ако взема на всеки да дарявам по десет, по двайсет стотинки къде ще му излезе края? Какво ще занеса довечера вкъщи?“ И постави пъпеша на мястото си.
Тогава мъжът избра един по-малък пъпеш, плати го и си тръгна. Само че никак не можеше да възприеме поведението на тази жена. Как дотолкова хората си бяха загубили доверие един към друг? Да бяха 20 лева, как да е. „Излъга ме!..“- да рече. Ала кой не знаеше цената на 20 стотинки в днешния ден?
На следващия ден отново напазарува от близкия пазар хляб, кисело мляко и още нещо. В джоба му бяха се насъбрали доста стотинки. Като минаваше покрай вчерашната сергия протегна 20 стотинки на жената и каза: „Заповядайте! За труда ви на работник! Довечера като си тръгнете да не сте без хич!..“
Жената се протегна и взе подадените й стотинки и ги пусна в джоба си. На третия ден той отново минаваше оттам. Отново бръкна в джоба си, из-вади едни 20 стотинки и й ги протегна:
„Вземете! Това е за труда ви! Довечера като си тръгнете, да не сте без хич!..“
Жената го изгледа малко учудено, но отново без да каже нещо пусна стотинките в джоба си. Не попита дори: „Защо ми ги давате? Да не би да ми дължите нещо?“ Щом като й даваше, тя пък прибираше. Това продължи няколко дена така.
На десетия ден отново: „Заповядайте! - рече. - Това е за труда ви на работник! Довечера да не тръгнете с празни ръце!..“
Жената изведнъж се сепна:
- Чакайте! - рече. - Вие тук всеки ден ми подавате по двайсет стотинки. Защо го правите?
- Опитвам се да ви заплатя труда! Преди десет дена поисках да купя един пъпеш от вас. Не ми стигнаха 20 стотинки и вие не ми дадохте. Рекох ви да доплатя следващия ден, но вие отсякохте: „Не може! Аз съм един работник. Довечера с празни ръце ли да си ходя?“ - ми рекохте. Поисках да ви покажа, че по-важно е да бъдеш човек отколкото работник. При това 45 години ядохме попарата на работническата класа! - И си тръгна. Не беше изминал 20-30 крачки, когато чу гласа на жената отзад:
- Ало, господине!! Господине!..
Обърна се и погледна: Жената тичаше след него с торбичка грозде.
- Заповядайте! Сложих ви малко грозде. Да не си отивате с празни ръце вкъщи. И ви благодаря за урока, който ми дадохте! Той леко се засмя и си тръгна.
И. Ч.
Портал 
