Спор със социопатолози
„...Иисус в отговор им каза: Пазете се да ви не заблуди някой.” (Евангелие от Матея, 24:4)
Да, г-н Колев, вярно е, че религията е използвана за насилие, но то е защото има хора като вас, които не я разбират правилно и чрез нея преследват политически, икономически или други цели. Религията винаги е била фактор в обществото и ще продължава да бъде. Затова, ако не искаме тя отново да бъде използвана за манипулации и насилие от недобросъвестни среди и лица, които нямат нищо общо с вярата, трябва да я проповядваме открито, без да бъдем неоснователно и несправедливо критикувани.
Това, че има хора, които изповядват исляма и умират с възгласи „Аллаху екбер”, не означава, че мотивите им са били да служат на исляма и че Аллах им е повелил да се самовзривяват. Ако това е веруюто на мюсюлманите, по вашата логика и според обвиненията на проф. Василев, ние и нашите предци не сме истински последователи на исляма и няма да влезем никога в Рая и да вкусим от райските наслади, защото нито режем главите на „неверниците” по улиците, нито, опасвайки се с експлозиви, сме тръгнали по бензиностанциите. (в-к „Труд”, 2 април 2009 г. и в-к „Труд, 27 април 2009 г.) Ако доктрината на исляма е вашето твърдение, то тогава какви сме ние?
Да не забравяме, че не по-малко кръв, насилие и гнет през вековете, а някъде и днес, е имало не само заради религиозни убеждения, а в името на държавата и държавните интереси. Ужасяващ пример за това е чернобилската трагедия. Визирайки чисто българската реалност, смея да твърдя, че скривайки остротата на проблема и не предприемайки превантивни мерки преди 23 години, държавата е осъществила своеобразен геноцид над собствения си народ. Това означава ли, че трябва да се опълчим против държавата? Това, че ежедневно се изтребваме по пътищата, шофирайки пияни и с бясна скорост, означава ли, че трябва да забраним автомобилите? По същата логика религията е спасение, но ако се използва нестандартно, то наистина е силно оръжие. Това обаче не би трябвало да е основание за нейното отричане.
Аз признавам правото ви на мнение, но не мога да се съглася с резонността на вашите твърдения. Питате кой ни пречи и какви проблеми имат вероизповедните общности, та такъв вой сме надали. Да ви дам ли няколко примера? Служещ в българската армия, пардон, в натовската армия си позволи на публично място насила да свали забрадката на 20-годишна студентка от Висшия ислямски институт в столичния квартал „Враждебна”. Военна прокуратура разследва случая, но не и стигнаха силите да подведе под отговорност човек, който е длъжен да спазва желязна дисциплина. През последните няколко години в страната бяха регистрирани над 110 случая на поругаване на джамии, чиито извършители не бяха заловени, а всички следствия приключиха без резултат. В гр. София живеят, работят и я посещават 25-30 хил. мюсюлмани, те имат нужда поне от още две джамии, тъй като се молят по улиците на града, а през зимата студуват с часове навън, но когато заявим мотивирани и законни претенции, сблъскваме се с такива реакции и коментари, че се чудим дали се намираме в Европейския или в Съветския съюз.
Вашият призив - затворете вярата в храма и в дома, тя няма място извън тях, сам по себе си ви издава, че вие не познавате функцията и предназначението на вярата, както не сте осъзнали и нейната сила. Доколкото ми е известно, вие сте социолог. Питам ви - имате ли стратегия и предложение, как да излезем от задълбочаващата се разруха или само водите статистика? Ако имате изграден модел, кога ще го оповестите, или ще кажете, че ние духовниците ви пречим? Както виждате, вече не са ни необходими социолози, защото нямаме социум, а социопатолози, които само констатират и регистрират проблемите в обществото. Защо се случи, как се случи, кой го направи? Въпроси, въпроси, но решение никакво. И още казвате, вън религията от училище, марш в храма! Добре, но не там стават извращенията, а в дискотеките, по парковете, в училище, често в домовете, в парламента, кръчмите. Покойният папа Йоан Павел II проповядваше една универсално идея - „необходима е святост в ежедневието ни, търсейки и откривайки Него”. Вярата да ни съпътства на всяка крачка, за да бъде като щит срещу изкушенията и да ни проправя път в битието. От една страна патетично и демонстративно, приемайки религията като фолклор, традиция и обреди, а не като искрено общуване и смирено служене на Всемилостивия Създател, палим свещи в църквата, а извън нея палим цигара с марихуана. От една страна извършваме жертвоприношение курбан, а от друга се колим един друг. Това е, защото се правят опити да се натика вярата в ъгъла на храма и да деребейства новият бог - Биг брадър, а вип участниците са новите апостоли на нацията. Модел за подражание, за морал и ценностна система. Гордеем се с тях, възхищаваме им се. Религията, обаче, е призвана да помага при формирането на човешкото съзнание и етичния консенсус, не е само сбор от доктринални и ритуални канони, а спасение чрез любов и добри дела.
Ние не използваме „бойния” си ресурс за налагане на канона. Забелязали ли сте някой свещеник или ходжа да е тръгнал с меч в ръка да проповядва вярата? Опитваме се да водим диалог, дискусия, които да провокират дълбок размисъл сред обществото ни. Вярваме в силата на словото и божието вдъхновение. Има два приемливи начина за мирно налагане на определена идея, религия или теория. Или хората, обществото, водени от силна вяра и неразрешени проблеми, ще наложат дадена религия, или ние религиозните водачи ще им предложим идеи за размисъл и те да ги приемат за меродавни. Както виждате протестираме, даваме своето мнение по наболели проблеми, но не сме предприели, нито кръстоносен поход, нито джихад. От вашите думи излиза, че ние сме тръгнали на свещена война срещу неверниците. Неоспорим факт е, че в държавата ни няма нито една област, включително и религиозната, в която да няма определени проблеми. Посочете ми една сфера от живота, която да е напълно изрядна и приемлива? Затова, съвсем демократично, предлагаме идеи за дебат, а обществото ще реши кога и как ще сме необходими и полезни. Лошото е, че, докато се наумуваме, други ще се налудуват, и за жалост, губим „кръв”. Вярващите трябва да обединят усилията си и да възпрат насилието по света. Не е редно да виждаме гладни, преследвани, тормозени и болни хора и ние да мълчим.
Искаме религията да влезе в училището, защото именно там се колят, бият и насилват децата ни. Кой когото свари - учители, ученици, родители. Дадохме ви 20 години, през които имахте възможност да приложите педагогическия, психологическия и методологическия си ресурс за омиротворяване на децата и обществото ни. Издънихте се. Колко време още ви е необходимо, за да ни докажете, че вашият секуларистичен подход е действащ и не се налага промяна? 10-20 години? Но в края на този срок, към кого да адресирам критиката си? А ние имаме нравствен коректив и той е страхът от Бога и наказанието в отвъдния свят. Лично аз, а съм убеден, че и всички искрено вярващи, се страхуваме, че Господарят на световете ще ни попита, „Какво стори ти, за да спреш насилието и разрухата в обществото? Защо позволи да се разпадне държавата ти? Къде бе и защо не проповядва любов между хората, а позволи на мракобесието да наложи хаос?” Според философската доктрина на исляма у човека по принцип е заложено доброто, но по внушение на лукавия, той често излиза от рамките на позволеното, затова ние се опитваме чрез божието слово и любов да го върнем към неговото истинско „аз”. Длъжен съм да взема отношение и го правя по най-демократичния и законен начин. Обичам родината си и не ми е безразлично дали тя ще е модел за поведение или повод за коментари и критики от страна на международната общност и структурите на Европейския съюз. Искам да блеснем с прословутите си добродетели - трудолюбие, находчивост и изобретателност, а не с кражба на евросредства, незачитане на закона и правилата и далавери на всяка крачка.
Някой да е тръгнал да раздава забрадки и кръстчета пред училищните врати? Ние твърдим, че тези, които искат не само да вярват, а да живеят според вярата си, не трябва да бъдат ограничавани. Правите ли разлика? По вашите думи излиза, че на всяка цена се опитваме да наложим религията. Ние не я налагаме, а пропагандираме. Да знаят хората, че имат алтернатива и когато настъпи времето, те сами ще ни поканят и в дома си, и в училище, и на улицата, и даже няма да ви питат. Водени сме от необходимостта не улицата и телевизията да възпитават в религия и вяра, а храмът на познанието - училището. Изучаване на религията и възпитаване в нейните ценности, но под наблюдението на държавата. Твърдите, че „обществото казва: „Нямате място в училище” . Подразбира се, че не смятате за част от обществото другите граждани, които казват точно обратното. Искате ли няколко стотин хиляди подписа в защита на моята теза? (Преди време имаше събрани към 400 000 подписа за изучаване на религия-ислям в училище.)
И сега не нахалстваме, а чистосърдечно споделяме, че един ден сами ще ни поканите в училището. Говорите така лекомислено, защото не носите отговорност. Вие доволен ли сте от моралния упадък на обществото? И аз като родител кого да държа отговорен за ставащото сега? Министрите, учителите, Вас? Кого? Колко наказани има от тези, които носим морална отговорност за насилието в обществото? Наказани са само извършителите или поне тези, които са открити. А ние, които гледаме само сеир и даваме акъл?
Мюсюлманското изповедание се опитва да реагира именно в джамията, но тогава биваме обвинявани в ислямизация, фундаментализъм. Аз знам защо се страхувате, г-н Колев, но няма да ви издам. Това, което не мога да премълча е, че така успявате да държите обществото в подчинение, по-лесно го манипулирате и управлявате, ако на това му се казва управление! Вие действате на принципа - хляб и зрелища. Дай на народа препитание, колкото да не пририта от глад и зрелища за забавление и приспиване на сетивата - Биг брадър, мюзик айдъл, чалга-красавици, Азис и т.н.
Осъзнавайки риска и отговорността, които поемам, както и дебата, който ще предизвикам, ви отговарям и за насилствените помохамеданчвания. Ако имаше такава държавна политика от страна на Османската империя, сега нямаше да има ни един „друговерец” по тези земи. „Светкавична” кампания за 500 дни от еничарския корпус на султан Баязид I и сега нямаше да водим този спор с вас, защото нямаше да остане и един етнически българин-християнин. Нямаше да сте Кольо Колев, а най-вероятно Корай Карабунар.
И накрая отново подавам ръка на всички, които са готови за диалог. Религиозният дебат трябва да е диалогичен. Нека си подадем ръка в името на общото благо. Да прозрем истината и да не оставаме глухи, слепи, неми пред толкова много лични и обществени беди и трагедии.
Хюсеин Хафъзов