Не трябва да се забравя, че жената е съблазън, и че това е най-голямата фитна (изкушение) за мъжете на този свят, което Всевишният Аллах е поставил преди имуществото и всичко останало, като е казал в Свещения Коран:
Разкрасена е за хората любовта към страстите към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и добитъка, и посевите. Това е насладата на земния живот, но най-прекрасният пристан е при Аллах./3:14/Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Наистина, Аллах е определил за сина Адамов част от прелюбодеянието зина, която той ще получи непременно. Прелюбодеяние с очите е поглеждането, прелюбодеянието с ушите е слушането, прелюбодеяние с езика е говоренето, прелюбодеяние с ръката е хващането, прелюбодеяние с краката е ходенето. Сърцето мечтае и иска, а половия орган потвърждава всичко това или го отхвърля (опровергава)./Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим/.
От Сахл Ибн Саад радияллаху анху е разказал:
“Когато Абу Усайд ас-Саиди се женеше, той поканил на сватбата си Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и неговите сподвижници. Храната за всички тях приготвила и подавала само Умм Усайд, съпругата му. Когато Пророк салляллаху алейхи ве селлем, приключил с трапезата, тя разтворила във вода останалите плодове и го угостила с поучената напитка.”/Този хадис е сведен ал-Бухари, Муслим, Ибн Маджа и др. Ал-Бухари го поместил в раздела “Как жената се появява пред мъжете на сватба и самостоятелно им поднася гозбите” Коментирайки това предание, Ибн Хаджар ал-Аскаляни е казал:
“От хадиса следва, че на жената е позволено да подава храната и напитките на своя съпруг и неговите гости. Ясно е, че това е допустимо при условие, че няма опасности от съблазън, и че жената спазва всички изисквания, предявени към нея относно облеклото. При такива случаи е позволено на мъжа да се ползва от услугите на жената”. /Виж “Фатх ал-Бари”, т. 9, стр. 312./
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
"Нека след този ден, мъж да не влиза при тази жена, чиято мъж отсъства, освен ако с него не бъде един или двама човека!" /Този хадис е сведен от Муслим 2173./
Кади Ийад е казал:
"Тази повеля е заради това, да няма забранени уединения, никакви подозрения и лоши мисли ". /Виж "Икмал ал-муалим" 7/62./
Шейх ал-Албани след като е споменал мъжете махрами за жената, които могат да влизат при нея е казал следното:
"Това е основата, обаче всяко правило има изключение. Ние в наши дни слушаме такива разкази, от които ни обхваща страх! Да правилото е такова, но ако някой от махрамите е известен със своето неморално поведение, то тогава той не трябва да влиза при жената"Също така шейх Ибн Бааз е казал:
"Няма проблем, ако в една стая седят жената и братята на нейния съпруг, или сина на нейния чичо, ако те всики са заедно, и ако тази жена е облечена по подобаващия на Шерията начин. Ако обаче в подобно събиране могат да заподозрат жената в нещо лошо, то не бива да се прави такова събиране ". Виж "Фатава ад-Дауа" 2/224./
От казаното се разбира, че в Исляма има основа и разрешение за някои неща, но също така има изключения и дори забрани, ако има опасения от изкушения и т.н.
Хвала на Аллах!
Известно е, че религията на Аллах забранява да се следва пътя на шейтана. Всичко, което подтиква човек към извършване на забраненото – също така се явява забранено, дори ако изначално, в същността си, това действие да е позволено. Учените наричат това “принцип на отделяне (отбягване) от забраненото-" قاعدة سد الذرائع "”.
Относно първото Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран:
О вие, които повярвахте! Не следвайте стъпките на шейтана! А който следва стъпките на шейтана, на него повелява той покварата и порицаваното./24:21/ Относно второто Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран: И не хулете онези, които зоват други освен Аллах, за да не похулят и те Аллах несправедливо, без да знаят!/6:108/ Тук Всевишният Аллах е забранил да се хулят и оскърбяват невярващите, за да не хулят те Повелителя на световете, Който е далеч от всяко несъвършенство. Съществуват огромно количество други примери от този шериятски принцип. Ибн ал-Кайим рахимеху Аллах, е споменал много от тях в своята известна книга أعلام الموقعين “А’лям aл-Муакки’ин (виж 3/147-171стр.). Обсъждания проблем попада под тази категория. Общуването – устно и посредством писма – между мъж и жена е само по себе си разрешено, но то може да вкара човека в мрежите на шейтана. Ако човек знае, че той е слаб в това отношение и може с лекота да се отклони от правия път, то той е длъжен да се откаже от подобен род общуване, за да се предпази от греха. Ако човек добре контролира себе си, то ние смятаме, че общуването в дадения случай (има се предвид всяко интернет общуване) – е позволено, но при строгото спазване на следните условия:
1. Не трябва много да се отклоняват(общуващите) от обсъждания въпрос; или разговора трябва да се състои и води с цел призив на другите хора към Исляма.
2. Не трябва да се говори с нежен глас, както и да не се използват в разговора изречения, изпълнени с ласки и нежност.
3. Не трябва да се задават лични въпроси, които нямат отношения към обсъжданата тема, такива като за възрастта на някой човек, неговия ръст, домашен адрес и т. н.
4. Други братя (в случая с мъжете) или сестри (в случая с жените) трябва да вземат участие в разговора или да четат кореспонденцията, за да не може шейтан да намери път към сърцата на хората, участващи в разговор или кореспонденцията.
5. Разговорът или кореспонденцията трябва да бъдат незабавно прекратени, ако човек почувства, че в неговото сърце започнат да проникват съблазни.
И Всевишният Аллах знае най-добре!
Шейх Мухаммед Ибн Салих ал-Мунаджид
http://www.islamqa.com/ar/ref/6453
Портал