Хазрети Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) и любовта му към децатаДецата са онези беззащитни същества, които най-много се нуждаят от милосърдието на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), изпратен като милост на световете. В привнесените от него принципи на милосърдие се съдържат общочовешки правила по отношение на децата. Що се отнася до децата на следващите поколения, тези принципи на обич и милосърдие остават валидни и за тях, без да са изгубили нещо от стойността си.
Животът на Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) представлява своеобразен начин на претворяване в живота на принципите, залегнали в Коран-и Керим. Ето защо не е възможно да разглеждаме неговото отношение към децата отделно от постановките в Корана.
Според Коран-и Керим любовта на хората към децата е даденост от Всевишния Аллах, сиреч тя е вродено качество. (Ал-и Имран, 14). У Пратеника на Аллах тази любов се вижда в по-изявена форма. Той и като човек и като пратеник на Аллах е изявявал тази своя любов без всякакви недостатъци.
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) много обичаше децата. Неговият живот е изпълнен с примери, които показват неговата обич към тях. Независимо от някои погрешни разбирания и практики, утвърдили се в тогавашното общество, той винаги е поздравявал децата, питал ги е и ги разпитвал как са, какво чувстват. (Бухари. Едеб, 81; Муслим; Селям, 15). С всяко свое действие той е показвал своята обич, милосърдие и щедрост към тях.
Понякога Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) вземал лично участие в игрите им, интересувал се от тях и обичал да ги зарадва. Децата оставали много доволни от това негово отношение и винаги се стараели да го срещнат.
Едно от нещата, което развива чувството за увереност у децата, е да ги назоваваш по име. От гледна точка на педагогиката, Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) наистина е показвал примери, които трябва да се следват. Той се обръщат към децата или с някоя дума, която ще им хареса, или им казват: “сине мой”. По такъв начин той им спечелвал сърцата.
Любовта е важна за децата, както от гледна точка на детството, така и от гледна точка на бъдещето им. Децата се нуждаят от обич, както се нуждаят от храна. Обичта е важна за тях и от гледна точка на бъдещето, защото те са утрешните възрастни на всяко общество и като такива биха разбрали какво е това обич, уважение, взаимопомощ, вярност, сътрудничество, отговорност и доверие само, ако сами изживеят тези неща. Много е трудно тези чувства да се култивират по-късно. Те биха усвоили тези качества по-добре чрез практически примери, отколкото от наставленията на възрастните. Когато се изследва живота на Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) от тази гледна точка, виждаме неговия безпогрешен пример. Със своя живот и образцов морал, Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) е бил истински пример за децата от своята епоха, които са израснали като достойни мюсюлмани.
Неговата любов към децата не е била просто една суха, декларативна любов. Той е направил всичко необходимо, за да могат те да израснат физически и духовно здрави, положил е големи усилия за образованието им като за целта е дал ценни съвети и наставления той е повелявал:
„Един баща не може да остави по-добро наследство на своя син, освен едно добро възпитание”. (Тирмизи, Бирр, 33) Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) е давал специални указания да не се убиват децата по време на войните. Той многократно е разказвал колко тежко е преживял смъртта на едно дете по време на война.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е повелявал:
"Който отгледа и възпита две девойки до зрялост, в Съдния ден с него ще сме рамо до рамо.” (Тирмизи, Бирр, 13).
“Когато някому се дадат за отглеждане осиротели момиченца и той се грижи за тяхното възпитание като истински баща, в отвъдния свят те ще го пазят от огъня”. (Бухари, Зекят, 10). Тези негови разбирания са изиграли изключително важна роля в промяната на мисленето на тогавашното патриархално общество.
Във връзка с това трябва да заявим, че повелите и наставленията на нашия Пейгамбер са изиграли важна роля за спечелването на сиротните деца за обществото. Айетите и хадисите ни дават ценна информация за неговото отношение към проблема:
“Онези, които присвояват имуществото на сиротните, без да имат право на това, все едно си пълнят стомасите с огън и жарава; те без това ще горят в пламъци.” (Ниса, 10)
“Тъй че не огорчавай сирака!” (Духа, 9)
“Най-праведният сред мюсюлманските домове е домът, в който се отглеждат сираци, а най-лошият е този, в който се отнасят зле с тях.” (Ибн Мадже, Едеб, 6)
“Мюсюлманин, който нахрани и облече сираче, ще му бъдат простени греховете с изключение на непростимите и Аллах ще го прати в дженнета.” (Тирмизи, Бирр, 14)
Тези наставления на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) са още по-ценни днес, когато в големите градове хиляди бездомни деца обикалят без цел и подкрепа. Децата имат много повече право да се запознаят е живота и делото на нашия Пейгамбер, който така искрено ги обичаше. Лишаването им от това право е най-голямата неправда, която може да се извърши спрямо тях. Ето защо знанието за него трябва да заеме подобаващо място в живота на децата, защото те са чисти и неопетнени създания. Тези невинни същества, нуждаещи се от много обич и закрила, трябва да се запознаят с живота и дейността на Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), за да могат утре най-правилно и най-добре да различават чистото от нечистото, красивото от грозното, естественото от престореното. Трябва да го опознаят, за да запазят своята същност. Всеизвестно е, че в наше време не се дава възможност на децата да се запознаят с любимия ни пратеник (салляллаху алейхи уе селлем). Ала децата, чиито глави пълним с имена и понятия, далечни и чужди на нашата култура, имат нужда да се запознаят отблизо с живота и дейността на любимия ни пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем).
Източник 
Портал 
