Висшата нравственост на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)Прекрасната нравственост, знанието, чувството за свян, набожността, честта и другите подобни висши качества са принципи, присъщи на чистите сърца. Именно за това ние обичаме нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) и Аллаховите приятели.
В един свещен айет се повелява:
„Няма съмнение, че ти притежаваш висша нравственост.“ (ел-Калем, 4) С тези думи Аллах възвеличава нравствеността на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем).
А Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) в един от своите свещени хадиси е разкрил целта на своето пребиваване в света:
„Аз бях изпратен, за да допълня прекрасната нравственост“. А когато бе поискал да оцени благата на Аллах, той бе повелил:
„Мен ме възпита моя Създател и то по най-прекрасния начин!“ (ес-Суюти).
Следователно, нравствеността на нашия Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) е висша нравственост, прецедена през Аллаховата дестинация. А тези, които съумяват да почерпят от неговата нравственост, са хора, почерпили Аллаховата и пророческата светлина в същата степен. Неговата висша нравственост са описали последователите и приближените му, които също така са били хора като него.
Хазрети Айше (радиаллаху анха) заявява: „Неговата нравственост беше Коранът. Той се съгласяваше с това каквото Коранът одобряваше и приемаше, а отричаше онова, което не се харесваше в Корана.“ (Муслим)
Хазрети Хюсеин, на когото нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е дядо, помолил един ден баща си Хз. Али да му разкаже каква нравственост е притежавал. Хазрети Али, който се явява син на чичо му и негов зет, отговорил: „Ресул-и Екрем беше винаги засмян, приветлив, с прекрасен нрав и нежно сърце. В никакъв случай не беше груб и твърд. Никога не бихте чули от устата му непристойни думи. Никога не укоряваше постъпките на другите.
Самият той винаги странеше от три неща, а именно:
От прения и борби,
От излишни приказки,
Да се занимава с неща, които не го интересуват.
А на останалите хора вниманието им обръщаше на следните три неща:
Никого не критикувайте убийствено,
Никого не обиждайте,
Никога не искайте да узнаете тайните на другите – като сам избягваше излишното любопитство.
Проблемите, от които се интересуваше нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), бяха онези неща, които можеха да допринесат полза на хората. Когато Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) говореше, всички сахабии мълчаха и го слушаха с наведени глави. Когато някой казваше нещо, Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) го изслушваше внимателно. Той не обичаше да го възхваляват. Ако някой поискаше да му благодари за добрините, които му бе направил, той приемаше благодарността му. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) не прекъсваше думите на никого. Сам той винаги обичаше да прави добрини. Каквито бяха думите му, такива бяха и делата му. Беше нежен и чистосърдечен човек, с когото се разговаряше приятно. Онези, които го виждаха за пръв път, трепереха пред достойнството и духовното му величие. Онези, които дружаха с него, оставаха възхитени от него.“ (Шемаил-и Тирмизи)
Хинд бин Хале, доведен син на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), разкрива по следния начин нравствеността и природата му:
„Той бе човек с нежно сърце и благ характер. Не искаше да засрами никого. Ако някой се опитваше да се противопостави на истината, той цяла нощ се мъчеше да го разубеди, като защитаваше истината и правдата. Ако обаче някой се опитваше да постъпва несправедливо спрямо него, никога не се ядосваше. Той не обичаше да отмъщава заради злините, които му бяха правили. Ако трябваше да се обиди на някого, никога не му го казваше в лицето.“
Мехлика ДоанИзточник 
Портал 
