Висшата нравственост на нашия Пейгамбер

Висшата нравственост на нашия Пейгамбер

Любимият раб на Всевишния Аллах, последният и най-велик пророк Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), се роди и изгря като слънце, което огря и достави щастие на цялата вселена. Така, както зажаднелите за дъжд земи отново и отново се покриват със зеленина, така и човечеството се възроди отново след появата на нашия Пейгамбер.
Благодарение на светлата вяра, която той внесе в сърцата на хората, те се пречистиха от погрешните вярвания, науката измести невежеството и мрака, справедливостта и истината възкръснаха на мястото на насилието и несправедливостта, човеколюбието замени омразата и враждата, любовта и милосърдието изместиха ненавистта и злобата. В света се възцари истинско ислямско братство и обществото заживя в мир и благополучие.
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), който посочи пътя към щастието на хората на този и в отвъдния свят, пръв прилагаше нравствените норми, които проповядваше пред другите.
Когато Всевишният Аллах в Свещения Коран повеляваше: “Ти наистина притежаваш висока нравственост” подчертаваше именно това.
Той черпеше своята нравственост преди всичко от Корана и в него като във фокус се събираха всичките добродетели. Когато попитали многопочитаемата Хз. Айше каква нравственост е притежавал нашият Пейгамбер, тя отговорила: “Неговата нравственост бе нравствеността на Корана.”
Него го отгледа и издигна Всевишният Аллах, за да служи за пример на цялото човечество. В тази връзка нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) заявява: “Мен ме възпита моят Господар и добре ме възпита.”
Със своите постъпки и действия, със своето превъзходно положение той е най-добрият пример и образец за цялото човечество.
В тази връзка Всевишният Аллах в Свещения Коран повелява: “Несъмнено е, че в лицето на Пратеника на Аллах вие ще намерите най-добрите примери, от които да се поучите и настоява да следваме неговия жизнен път.”
Наш дълг като мюсюлмани е да изучаваме задълбочено живота на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), който е изпълнен с нравственост и достойнства и да изживеем живота си като следваме неговите принципи. Нека сега да се спрем накратко на жизнения път на нашия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) и да се поучим от неговата нравственост.

Справедливостта на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) представляваше най-добрият пример за справедливост и почтеност. Още от детските си години той никога не се отклонява от пътя на честността и справедливостта; никога не е лъгал. В предшестващите пророчеството му младежки години той спечелил прозвището “Мухаммед ел-емин” – довереният Мухаммед. Дори враговете му признават неговата справедливост и никога не са могли да го уличат в лъжа.
Когато става пророк, веднъж той свиква хората в Мекка, за да ги призове към Исляма. Изкачва се на могилата Сафа и се обръща към тях със словата: “О, курайшити! Бихте ли ми повярвали ако ви кажа, че иззад тази планина настъпва към нас вражеска войска?” Присъстващите отговарят в един глас: “Да, всички бихме ти повярвали. Защото ти никога през живота си не си лъгал”. Сред тях, естествено, има и негови върли неприятели, но те също признат неговата честност.
Бидейки изключително справедлив, нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) иска и ние, неговите последователи, да бъдем също така справедливи и да отбягваме всякакви лъжи. Затова той повелява: “Не се отделяйте от справедливостта, защото справедливостта води до доброта, а добротата извежда на пътя за рая. Докато човек се придържа към справедливостта и й служи, то той ще заеме своето достойно място сред праведните привърженици на Аллах. Затова пазете се от лъжата, защото лъжата води до злини, а злините завличат човека по пътя на ада. Докато човек следва измамите, неговото място е сред лъжците пред лицето на Аллах.”
Той никак не обича лъжата, лъжците и измамниците.
Когато обещава нещо, той непременно изпълнява обещанията си. Той провъзгласява, че спасението ни се крие в справедливостта и че в Съдния ден справедливите ще бъдат до своя Пейгамбер.
Когато го попитали кои са най-добрите сред хората, нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) отговорил: “Онези, които са с чисти сърца и праведни слова.”

Милостта на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)
Сърцето на нашия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) е изпълнено с обич, с милост и с любов към хората. В Свещения Коран Всевишният Аллах повелява за него: “О, Мухаммед! Ние те изпратихме единствено като милост и състрадание за световете.”
Неговата милост и състрадателност можем да открием във всяка негова постъпка от живота му. Неговото сърце винаги е изпълнено с доброта. Той не желае на никого злото, не иска някой да бъде обиден. Почитаемата му съпруга Хатидже и чичо му Ебу Талиб му помагат много. Когато с малък промеждутък и двамата се преселват в Отвъдния свят, враговете на Исляма увеличават своя натиск срещу нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) и привържениците му. Вследствие на това нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), заедно със Зейд б. Харисе, пристигат в Таиф, за да приканват тамошните жители в лоното на исляма. Освен че жителите на града не приемат Исляма, но даже го замерват с камъни, за да го прогонят от града. Тогава Зейд го закрива с тялото си, за да го спаси. Въпреки това те успяват да наранят краката му. Той целият е облян в кръв и не е в състояние да ходи. Затова се приютява в едно лозе край пътя.
Когато Аллах Теаля вижда неговото състояние, изпраща му Джебраил като му повелява, да му бъде в помощ, и да изпълнява, каквото пожелае. След това ангелът, повелител на планините, се явява на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), поздравява го и му казва:
“Готов съм да изпълня всяка твоя молба. Ако пожелаеш, тези две планини да се срутят върху меканците и да заличат окончателно от лицето на земята езичниците, то и това можеш да повелиш!” Ако нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) бе пожелал, за миг щяха да бъдат унищожени онези, които го нападаха безмилостно и го раниха. Но въпреки че нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е крайно огорчен от сполетялото го нещастие, то неговото сърце, изпълнено с обич и милосърдие, не му позволява те да бъдат наказани. Тогава той отговаря със следните слова на Джебраил:
- Не, не искам това. Аз искам Аллах Теаля да направи така, че от рода на тези езичници да израснат хора, които да служат единствено на Аллах Теаля и да се прекланят само пред Него.”

Сейфеттин Язъджъ

Източник

Висшата нравственост на нашия Пейгамбер

(продължава от миналия брой)
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) учеше, че онези, които проявяват любов и милосърдие към хората и към всяко живо същество, Всевишният Аллах ще ги дари също така със Своята милост и повеляваше: “Аллах също ще покрие със Своята милост онези, които проявяват любов и милосърдие. Затова бъдете милостиви към всички на земята, за да може и тези, които са в небесата, да бъдат милостиви към вас”.
А за онези, които не проявяват обич и милосърдие, той е повелил: “Не може да има милост към онези, които не проявяват милосърдие”.
Той проявяваше особено голям интерес към съдбата на сираците и препоръчваше мюсюлманите да бъдат милостиви към тях.
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) проявяваше своята обич и милосърдие не само към хората, но и към животните. Бяха го виждали да поднася вода на една зажадняла котка. Той наставляваше хората никога да не оставят животните гладни, а така също хората да се отнасят милостиво към тях.
Един от приближените му си спомня как веднъж, когато са пътували заедно, видял врабче с две пиленца и взел малките. Врабчето кръжало край тях и с крясъци го умолявало да остави рожбите му. Тогава нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) му казал: “Ти ли причиняваш страдание на тази птичка като измъчваш малките й? Върни й пиленцата!”

Великодушието на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)
Пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) беше достоен и великодушен човек. Никога не важничеше, даже когато отиваше някъде, не позволяваше да му се става на крака и да му целуват ръка. Веднъж, когато един човек се опита да му целуне ръка, той я отдръпна. На събрания сядаше там, където има свободно място, не протягаше нозете си срещу другите. Той казваше:
“Който се отнася великодушно към брата-мюсюлманин, Аллах го възвеличава. А който се възгордява и подценява другите, Аллах го унизява!”
Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) не делеше хората на богати и бедни, даже на поканата на слугата се отзоваваше. Сядаше на софрата на бедните, ходеше в домовете им и питаше за състоянието им. Посещаваше болните и се молеше за тяхното оздравяване. Беше посетил дори и едно болно еврейче.
Изслушваше другите и не ги прекъсваше, когато говорят. Водеше обикновен живот. С удоволствие ядеше от поднесената му храна. Не ядеше храна, която не му харесва, но никога не го показваше. Нашият Пророк не одобряваше прекалената почит и хвалба.

Търпимостта и прошката при нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) беше винаги усмихнат, благ и деликатен. Не беше груб и отмъстителен. Никога не употребяваше обидни думи. През целия си живот той не е отправял лоша дума, по адрес на никого, не е обидил с поведението си и не е хокал никого.
Енес (радиаллаху анху), който му е служил десет години, казва: ’'Нашият Пророк не ми е казвал нито една лоша дума. Нито веднъж не ми се е карал за свършена или несвършена работа.”
Никога не натякваше в лицето на човека недостатъците му. Когато забележеше някоя неправилна постъпка, казваше: "Някои постъпват така, но това не е хубаво..." По този начин, без да посрамва другия, поправяше грешките. Оценяваше и най-малката почерпка, всяка добрина и благославяше хората, които правят добро.
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) беше предан човек. Никога не забравяше хората, които са му сторили добро и винаги ги споменаваше с благодарност. Първата жена, която прие Исляма, бе неговата високопочитаема съпруга Хатидже (радиаллаху анха). Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) не забрави и след смъртта й съпругата си, която беше образец на морал и благородство. Споменаваше я винаги с добро и когато колеше овца, от месото изпращаше дял и на близките й.
Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) винаги се отнасяше с внимание към своята дойка и нейните деца. Когато го посещаваше дойката Халиме, той я посрещаше с думите “мамо, мамо” и й постилаше своята дреха, за да седне.
Той беше опрощаващ. По време на битката при Ухуд, стрелите на враговете нараниха лицето и счупиха благословения му зъб. Въпреки това нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) не каза лоша дума за враговете и не ги прокле. Когато изтриваше кръвта от лицето си, той каза:
“О, Аллах, прости на народа ми! Те не знаят какво вършат!”
Всевишният Аллах повелява: “Ти тръгни по пътя на опрощението, заповядай необходимото, и не обръщай внимание на непосветените.”
Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) е простил причинените му злини, и въпреки възможностите да отмъщава, той не го е сторил. Но никога не е позволявал другите да бъдат онеправдани и ощетени. Винаги е полагал усилия за тържеството на правдата и справедливостта. Без съмнение, за да простиш за нередностите и несправедливостите, които ни се случват, трябва да притежаваш висша нравственост.

Смелостта на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)
Едно от качествата на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е безграничната му смелост. Когато той прикани хората към Исляма, беше самичък. В първите години броят на хората, приели Исляма, беше малък. Многобройни и мощни бяха противниците му, които искаха да унищожат Исляма. При изпълнение на свещения си дълг, Пейгамберът ни (салляллаху алейхи уе селлем) срещна големи опасности. Враговете скроиха жестоки планове за ликвидирането на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и слънцето на Исляма. С могъщи армии нападнаха мюсюлманите. Но Пророкът ни (салляллаху алейхи уе селлем) нито веднъж не се уплаши, не изпадна в униние и продължи делото си.
Многобройни са примерите за смелост и героизъм в неговия живот. Той наистина е най-добрият пример за мюсюлманите на търпение, решителност, смелост и героизъм.

Гостоприемството на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)
Едно от превъзходните качества на Пророка ни (салляллаху алейхи уе селлем) е неговото гостоприемство. Многобройни бяха неговите близки и далечни посетители. Посрещаше гостите си по най-добрия начин и лично ги обслужваше. По същия начин той се отнасяше и към гостите – немюсюлмани.
Във връзка с гостите той повелява: "Този, който вярва в Аллах и отвъдния свят, да гощава своя гост!”

Чистотата на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)
Животът на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) беше чист и обикновен. Винаги беше чистоплътен и обръщаше голямо внимание на чистотата на дрехите си. Почистваше редовно зъбите си и ползваше мисвак, своеобразна четка за зъби, позната в ония времена. Препоръчваше на последователите си винаги да бъдат чисти.
Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) мразеше мръсотията. Казваше на последователите си да идват чисти в джамията. Веднъж на тези, които бяха дошли в джамията потни и мръсни, им каза: „Щеше да е по-добре, ако бяхте дошли изкъпани.”

Ибадетът на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)
Пророкът ни (салляллаху алейхи уе селлем) вършеше всяко нещо в пълен порядък. Часовете за ибадет и почивка бяха строго определени. Времето му беше запълнено и използваше всяка своя минута за полезна дейност.
Въпреки че беше най-любимият раб, той много се боеше от Аллах Теаля, безпокоеше се за деня на Страшния съд.
Той всеки миг споменаваше Аллах Джелле Джелялуху и чувстваше голямо удовлетворение от богослуженията. Краката му се подуваха от дългите нощни молитви. Съпругата му Айше (радиаллаху анха) като видяла това негово състояние казала: “О, Пратенико на Аллах! При положение, че Аллах Теаля ти е опростил минали и сегашни твои грехове....”
Тогава Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) отвърнал: "Да не бъда ли един признателен раб към своя Господар?”

Сейфеттин Язъджъ

Източник