Висшата нравственост на нашия Пейгамбер
Любимият раб на Всевишния Аллах, последният и най-велик пророк Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), се роди и изгря като слънце, което огря и достави щастие на цялата вселена. Така, както зажаднелите за дъжд земи отново и отново се покриват със зеленина, така и човечеството се възроди отново след появата на нашия Пейгамбер.
Благодарение на светлата вяра, която той внесе в сърцата на хората, те се пречистиха от погрешните вярвания, науката измести невежеството и мрака, справедливостта и истината възкръснаха на мястото на насилието и несправедливостта, човеколюбието замени омразата и враждата, любовта и милосърдието изместиха ненавистта и злобата. В света се възцари истинско ислямско братство и обществото заживя в мир и благополучие.
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), който посочи пътя към щастието на хората на този и в отвъдния свят, пръв прилагаше нравствените норми, които проповядваше пред другите.
Когато Всевишният Аллах в Свещения Коран повеляваше: “Ти наистина притежаваш висока нравственост” подчертаваше именно това.
Той черпеше своята нравственост преди всичко от Корана и в него като във фокус се събираха всичките добродетели. Когато попитали многопочитаемата Хз. Айше каква нравственост е притежавал нашият Пейгамбер, тя отговорила: “Неговата нравственост бе нравствеността на Корана.”
Него го отгледа и издигна Всевишният Аллах, за да служи за пример на цялото човечество. В тази връзка нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) заявява: “Мен ме възпита моят Господар и добре ме възпита.”
Със своите постъпки и действия, със своето превъзходно положение той е най-добрият пример и образец за цялото човечество.
В тази връзка Всевишният Аллах в Свещения Коран повелява: “Несъмнено е, че в лицето на Пратеника на Аллах вие ще намерите най-добрите примери, от които да се поучите и настоява да следваме неговия жизнен път.”
Наш дълг като мюсюлмани е да изучаваме задълбочено живота на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), който е изпълнен с нравственост и достойнства и да изживеем живота си като следваме неговите принципи. Нека сега да се спрем накратко на жизнения път на нашия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) и да се поучим от неговата нравственост.
Справедливостта на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) представляваше най-добрият пример за справедливост и почтеност. Още от детските си години той никога не се отклонява от пътя на честността и справедливостта; никога не е лъгал. В предшестващите пророчеството му младежки години той спечелил прозвището “Мухаммед ел-емин” – довереният Мухаммед. Дори враговете му признават неговата справедливост и никога не са могли да го уличат в лъжа.
Когато става пророк, веднъж той свиква хората в Мекка, за да ги призове към Исляма. Изкачва се на могилата Сафа и се обръща към тях със словата: “О, курайшити! Бихте ли ми повярвали ако ви кажа, че иззад тази планина настъпва към нас вражеска войска?” Присъстващите отговарят в един глас: “Да, всички бихме ти повярвали. Защото ти никога през живота си не си лъгал”. Сред тях, естествено, има и негови върли неприятели, но те също признат неговата честност.
Бидейки изключително справедлив, нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) иска и ние, неговите последователи, да бъдем също така справедливи и да отбягваме всякакви лъжи. Затова той повелява: “Не се отделяйте от справедливостта, защото справедливостта води до доброта, а добротата извежда на пътя за рая. Докато човек се придържа към справедливостта и й служи, то той ще заеме своето достойно място сред праведните привърженици на Аллах. Затова пазете се от лъжата, защото лъжата води до злини, а злините завличат човека по пътя на ада. Докато човек следва измамите, неговото място е сред лъжците пред лицето на Аллах.”
Той никак не обича лъжата, лъжците и измамниците.
Когато обещава нещо, той непременно изпълнява обещанията си. Той провъзгласява, че спасението ни се крие в справедливостта и че в Съдния ден справедливите ще бъдат до своя Пейгамбер.
Когато го попитали кои са най-добрите сред хората, нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) отговорил: “Онези, които са с чисти сърца и праведни слова.”
Милостта на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)
Сърцето на нашия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) е изпълнено с обич, с милост и с любов към хората. В Свещения Коран Всевишният Аллах повелява за него: “О, Мухаммед! Ние те изпратихме единствено като милост и състрадание за световете.”
Неговата милост и състрадателност можем да открием във всяка негова постъпка от живота му. Неговото сърце винаги е изпълнено с доброта. Той не желае на никого злото, не иска някой да бъде обиден. Почитаемата му съпруга Хатидже и чичо му Ебу Талиб му помагат много. Когато с малък промеждутък и двамата се преселват в Отвъдния свят, враговете на Исляма увеличават своя натиск срещу нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) и привържениците му. Вследствие на това нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), заедно със Зейд б. Харисе, пристигат в Таиф, за да приканват тамошните жители в лоното на исляма. Освен че жителите на града не приемат Исляма, но даже го замерват с камъни, за да го прогонят от града. Тогава Зейд го закрива с тялото си, за да го спаси. Въпреки това те успяват да наранят краката му. Той целият е облян в кръв и не е в състояние да ходи. Затова се приютява в едно лозе край пътя.
Когато Аллах Теаля вижда неговото състояние, изпраща му Джебраил като му повелява, да му бъде в помощ, и да изпълнява, каквото пожелае. След това ангелът, повелител на планините, се явява на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), поздравява го и му казва:
“Готов съм да изпълня всяка твоя молба. Ако пожелаеш, тези две планини да се срутят върху меканците и да заличат окончателно от лицето на земята езичниците, то и това можеш да повелиш!” Ако нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) бе пожелал, за миг щяха да бъдат унищожени онези, които го нападаха безмилостно и го раниха. Но въпреки че нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е крайно огорчен от сполетялото го нещастие, то неговото сърце, изпълнено с обич и милосърдие, не му позволява те да бъдат наказани. Тогава той отговаря със следните слова на Джебраил:
- Не, не искам това. Аз искам Аллах Теаля да направи така, че от рода на тези езичници да израснат хора, които да служат единствено на Аллах Теаля и да се прекланят само пред Него.”
Сейфеттин Язъджъ
Портал 
