Плодовете в живота на нашия Пейгамбер
Пейгамбера ни обичал зрелите плодове.
Традиционната медицина препоръчва плодовете да се консумират след като узреят. Когато на смъртно легло попитали прославения по времето на Пейгамбера ни арабски лекар Харис б. Келеде какви са последните му препоръки казал, че плодовете трябва да се консумират в сезона на зрелостта им. Наш¬ят Пейгамбер обичал да яде плодове, които зреели в неговия роден край. Аллах Теаля също така препоръчва на хората онези плодове, които растат в техния край. Консумирането на достатъчни количества плодове от родния край предпазва от болести.
Расул-и Екрем (салляллаху алейхи уе селлем) винаги е препоръчвал да се ядат зрелите плодове, особено онези, които растат диви в планините. Ебу-л-Хейсем (радиаллаху анху), който е от енсар, един ден предложил чепка фурми от градината си на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) и на приближените му.
Когато нашият Пейгамбер видял, че в чепката има незрели фурми, рекъл: «Да беше избрал от узрелите», с което дал да се разбере, че трябва да се берат зрелите плодове.
Пейгамбера ни обичал да консумира различните плодове заедно.
Ибн Каййим, който ни е оставил информация относно хранителните навици на Пейгамбера ни, подчертава, че той не подбирал нищо, което обикновено се консумирало в страната му. Да се яде от всички храни по малко е най-добрия навик при хранене. Впрочем, нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е препоръчвал да се яде по малко като повелявал: «Най-лошият съд, който човек запълва е стомахът му!»
Според традиционното схващане в медицината за въздействието върху човешкия организъм, храните биват сухи, воднисти, топли и студени. Лекарите са групирали плодовете по тези показатели и са изтъквали, че е по-полезно от здравна гледна точка храни и плодове от една и съща група да не се консумират заедно. Прочутият лекар Гален от Бергама е изтъквал, че е здрав понеже се храни малко и яде храни, които са съвместими едни с други. Съвременната медицина също така приема, че е по-важно различните витамини и минерали, необходими за организма да се приемат от различни храни. Съблюдаването на съвместимостта между храните е изключително важно от гледна точка на здравословното хранене. Съществува предание, че той е ял пресни фурми със салати или с диня. Причината за това той изтъквал така: «Температурата на пресните фурми свалям с прохладната диня, както и обратното?“ Хората със слабо телосложение трябва да консумират повече плодове, които в малки количества се приемат като плод, а в по-големи количества като храна. Пейгамбера ни препоръчвал сушените плодове да се консумират заедно с пресните от тях. Авторите от времето на Пейгамбера ни са изтъквали, че не е целесъобразно да се консумират заедно две студени или две горещи ястия заедно.
Пейгамбера ни препоръчвал лечение с плодове. В някои от своите хадиси Аллаховия Пратеник препоръчва използването на плодовете при лечение на някои болести. Той предлагал плодове на приближените си, които идвали да го посещават като разказвал кой плод за какво е полезен и по този начин ги насърчавал да ядат плодове. Когато веднъж Талха (радиаллаху анху) дошъл при Него, той му подал дюлята, която държал и рекъл: «Талха, заповядай тази дюля. Тя успокоява и укрепва сърцето». Но той не препоръчвал всеки плод при всяка болест. Така например, при оздравяването не препоръчвал да се консумират зелени фурми, за да не затрудняват храносмилането.
Пейгамбера ни обичал плодови сокове и хошаф.
Както във всяко друго така и при питиетата Пейгамбера ни предпочитал обикновеното, естественото. Обичал е много да пие мляко. Дори през нощта Исра, когато му предложили чаша с шира и мляко, той предпочел млякото.
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) пиел медовина, шира, вода и мляко. По негово време поставяли плодове в мех или друг съд и вода. Една нощ след това вадели плодовете и пиели водата като не изчаквали да се ферментира.
Извод: В наше време плодовете се възприемат като важна и неотменна здравословна храна. В протежение на цялата история мюсюлманите са придавали голямо значение на подобряването на плодните дървета и земеделските продукти.