2 Хронология на фактите и събитията в Главно мюфтийство

• 1989 г. – главен мюфтия е Недим Генджев, назначен от тоталитарния режим на управление в България
• 1992 г. – Недим Генджев е отстранен след протести, заради сътрудничеството му на комунистическата власт. Назначена е Временна комисия, която има задача да подготви Национална конференция. Същата година за главен мюфтия е избран Фикри Сали.
• 1995 г. – С идването на власт на Жан Виденов, заместникът му Светослав Шиваров назначава като главен мюфтия Басри Хаджишериф, а Недим Генджев става председател на ВМС. Фикри Сали завежда дело в Страсбург срещу тази намеса на държавата и го печели.
• 1997 г. – След преговори под егидата на Дирекция по вероизповеданията към МС Фикри Сали и Недим Генджев подписват споразумение за провеждане на обединителна конференция. Тогава за главен мюфтия е избран Мустафа Хаджи.
• 2000 г. – След изтичане на мандата на Мустафа Хаджи за главен мюфтия е избран Селим Мехмед.
• 2003 г. – След края на мандата на Селим Мехмед се провежда редовна национална конференция. Избран е Фикри Сали за главен мюфтия. Заради политическа намеса част от делегатите напускат форума. Оспорват решенията му пред съда. Конференцията е призната за нелегитимна от съда.
• 2004 г. – Софийският градски съд назначава тричленка, която да ръководи изповеданието до решаване на съдебния спор.
• 2004 г. – Висшият касационен съд обявява тричленката за незаконна.
• 2005 г. – Тричленката свиква Национална конференция. Избран за главен мюфтия е Мустафа Алиш Хаджи. Конференцията е оспорена пред съда.