1 Защо още се съмняваш, че Бог съществува?

Огледай се наоколо! Ще забележиш, че всичко в стаята е „направено": стените, тапицерията на дивана, столът, на който си седнал, таванът, списанието, което държиш в ръцете си, чашата на масата и безброй други неща. Никое от тях не е дошло в стаята по собствена инициатива. Дори простите бримки на килима са направени от някого: те не са се появили спонтанно или случайно.
Започвайки да чете дадена книга, човек знае, че тя е била написана от автора си поради определена причина. През ум не би му минало, че тази книга може да е дошла на белия свят внезапно от нищото. По същия начин човек, който вижда скулптура, няма каквито и да било съмнения, че тя е била сътворена от скулптор. И не само произведенията на изкуството - дори няколко тухли, лежащи една върху друга, карат човек да мисли, че трябва да са били подредени по този начин от някого с определена цел. Следователно навсякъде, където има ред, би трябвало да съществува основател и защитник на този ред. Ако един ден някой се изправи и каже, че необработеното желязо и въглищата са се събрали, за да образуват стомана случайно, не бихме ли се отнесли към него и към тези, които му вярват, като към побъркани? На свой ред това означава конструиране на Айфеловата кула отново случайно?!
Еволюционната теория – уникалният метод за отричане съществуването на Бог, не е по-различна от това. Според нея безжизнените атоми случайно образуват аминокиселини, аминокиселините случайно формират протеини и накрая протеините изграждат живи същества отново случайно. Разбира се, вероятността живо същество да се сформира по случайно стечение на обстоятелствата е по-малка от вероятността Айфеловата кула да се е построила спонтанно, защото дори най-просто устроената жива клетка е по-сложна от която и да е направена от човека структура на Земята.
Как е възможно да мислим, че равновесието в света съществува по случайност, когато изключителната хармония на природата е видима дори с просто око? Възможно най-неразумното твърдение би било да казваме, че Вселената, всяка точка от която предполага съществуването на неин Създател, е просъществувала от само себе си.
Следователно би трябвало да има дизайнер на баланса, видим навсякъде - от нашето тяло до най-отдалечените кътчета на несъмнено обширната Вселена. И така, кой е този Създател, който е разположил всяко нещо така прецизно?
Той не може да бъде някакво материално същество, присъстващо във Вселената, защото Негова трябва да е волята, съществувала преди Вселената и създала я впоследствие. Всемогъщият Създател е този, при който всяко нещо намира съществуване и в същото време чието съществуване е без начало и край.
Религията ни учи да опознаваме нашия Създател, чието съществуване ние откриваме с разума си. Чрез това, което ни е разкрил като религия, ние знаем, че Той е Бог – Състрадателния и Милосърдния, който създаде небесата и Земята от нищото.
Въпреки че повечето хора са напълно способни да разберат този факт, те прекарват живота си без да го осъзнаят. Когато гледат живописна картина, те се чудят кой е художникът й. Часове по-късно дълго възхваляват художника за красивата му творба.
Макар че застават лице в лице с многобройни оригинали от природния свят, които той е нарисувал, обръщайки се продължават да се отнасят с пренебрежение към съществуването на Бог – Единственият притежател на всички тези красоти. Всъщност не е нужно дълго изследване, за да се осъзнае съществуването на Бог. Дори ако някой от нас трябваше да живее в една стая от времето на своето раждане до ден-днешен, безброй доказателства в тази стая сами по себе си биха му били достатъчни да схване съществуването на Бог.
Човешкото тяло например прелива от доказателства, които не биха се побрали в десетки многотомови енциклопедии. Отделянето само на няколко минути съзнателен размисъл върху всичко това е достатъчно, за да се проумее съществуването на Бог. Настоящият ред е защитаван и поддържан от Него.
Човешкото тяло не е единственият повод за размисъл. Животът обитава всеки квадратен милиметър от земята, бил той видим за човека или не. Светът прелива от живи същества – от едноклетъчни организми до растения, от насекоми до морски животни и от птици до човешки същества. Ако вземеш шепа пръст и се вгледаш в нея, дори там би могъл да откриеш многообразни живи същества с най-различни характеристики. Същото важи и за въздуха, който дишаш. Дори на кожата ти има много живи същества, чиито имена са непознати за теб. В червата на всички живи същества има милиони бактерии и едноклетъчни организми, които спомагат за храносмилането. Популацията на животните в света е много по-голяма от тази на хората. Като вземем предвид и растителния свят, виждаме, че няма нито едно място на Земята, където да няма живот. Всички тези същества са пръснати върху площ от милиони квадратни километри и имат различни телесни системи, различен живот и различен принос в екологичното равновесие. Нелепо е да се твърди, че всички те са просъществували случайно, без цел или предназначение. Нито едно живо същество не е дошло на белия свят по свое собствено желание. Едно случайно събитие не би могло да завърши с толкова големи последици.
Всички тези доказателства ни отвеждат към извода, че Вселената работи с определено „съзнание". Какъв тогава е източникът на това съзнание? Със сигурност това не са нито живеещи, нито безжизнени същества в нея. Те не биха могли да бъдат тези, които поддържат хармонията и запазват реда. Съществуването и славата на Бог се разкриват с безброй доказателства във Вселената. Всъщност няма дори и един човек на Земята, който не би приел тези очевидни истини със сърцето си. И все пак „...ги отрекоха с гнет и надменност, въпреки че душите им се убедиха в тях." (Сура Ал-Намл: 14)