1 Защо съм със забрадка?

Това е въпрос, който ме навежда на много размисли и разглеждането на който се свързва с много страни.
Най-важният аспект - това е, че аз съм мюсюлманка, изповядваща Исляма, а една от Божиите заповеди за жената е тя да бъде покрита:
„И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения, освен видяното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десницата им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!" (Сура Ан-Нур:31)
Тук ще отбележа, че всеки човек си поставя цели в този живот, които иска да осъществи. Аз дълго търсих и се лутах, докато открия голямата цел в живота си. Задавах си много въпроси, питах се: „Коя съм аз?", „Защо живея?", „Откъде идвам и накъде отивам?", „Кой ме е създал?"
Впечатлена бях от думите на древен философ, отправящ съвети към родителите, казвайки: "Вашите деца не са ваши деца, те идват чрез вас, но не сте вие тези, които ги създавате..." Размишлявайки върху тези думи, се питах: "След като нашите родители не са нашият Създател, тогава кой е Той?" Постепенно изпитах нуждата да Го търся. Така се породи и моят интерес към религията, а след като я опознах, аз се убедих, че тя е една съвършена система, обхващаща всички страни от живота.
Затова изпълних повелята на моя Създател. Забрадих се. Но това не е една постъпка на сляпо подчинение, без трайно вътрешно убеждение в правилността й. Това е едно дълбоко чувство, което трудно може да бъде обяснено с думи. Ала повярвайте ми, след като жената се облече спрямо нормите на Исляма, тя се чувства спокойна и сигурна в „своята крепост". Осъзнала е истинското си достойнство на човешко създание с ценности, а не е третирана като евтин рекламен продукт, в какъвто е превърната тя днес.
Жената, прикриваща тялото си според повелята на Аллах Субханеху уе Теаля, е като скъпоценен бисер в бижутериен сейф. Докато жената, която не съблюдава повелята относно облеклото, е като красива роза, пораснала край пътя. Всеки може да се наслади на красотата и приятния й аромат. Тя може да бъде откъсната по всяко време. На тази роза се наслаждават и хора с лоши намерения, които след като се възползват от ценните й качества, я захвърлят на пътя.
Мюсюлманката е горда и се чувства свободна с ислямското си облекло, защото то й носи благотворство, целомъдрие и уважение.
Много хора смятат Исляма за остаряла религия, спъваща научните постижения, човешкия прогрес, заробила и обезличила жената като човешко същество... Но всъщност това въобще не е така. Ислямът е религията, дала най-голям тласък на научния прогрес. Коранът съдържа научни факти от всички области които науката впоследствие доказва.
Ислямът е единствената религия, отдала заслуженото място на жената, издигайки я на пиедестал, отдавайки й всички права.
Но Божиите мъдрости са трудни за разбиране от хора, които не познават изцяло Неговото послание. Ислямът е религия, свързана с цялостно разбиране и осмисляне, а не частично, какъвто е въпросът със забрадката. Тази трудност се засилва още повече, че днес голяма част от общество живее в морална криза. Нравствеността се обезличава. Това води до свободно, безкритерийно формиране на човешките ценности, било то в сфери като облекло, поведение, обноски, етика и др.