Защо не учим?Новата учебна година започна. Учениците и желаещите да повишат познанията си младежи заеха местата си в класните стаи. Но - има и такива, които имат желание да се образоват, но поради родителската незаинтересованост те не са сред връстниците си. Причините, които изтъкват родителите, са много и различни: “Нямаме средства. За една девойка толкова учение е предостатъчно. Като ще учи, хафъз ли ще го правим? Колко ще спечелят като се изучат?” ...Спомням си един случай отпреди 50 години. Бях млад и неопитен учител в моето село. Имах си вуйчо на име Мюмюн, чиято дъщеря Фатма беше в седми клас. По думите на учителя й по математика, тя била “чудо”. Преди още да довърши диктуването на задачата, тя вече я била решила.. ” Един ден на път за училище, срещнах вуйчо и нали е наш човек, му казвам: “Вуйчо, имам една молба към тебе! Казват, че вашата Фатма по математика била блестяща. По другите предмети също била много добра. Какво ще кажеш да я изпратим в гимназията?” Вуйчо ми се понамръщи: “Ти, имаш ли си работа?” Какво да отвърна? „Да, викам, имам си.” „Тогава, иди си гледай работата!” - ме стрелна с поглед вуйчо ми и с бързи стъпки се отдалечи от мене... А аз, естествено, отидох да си гледам работата...
Откъде вуйчо ми можеше да знае, че това е част от работата на един съвестен учител? Както и да е, после явно нещо друго му дошло на ум и все пак изпрати Фатма в гимназията, която тя завърши с отличие и бе приета да следва математика в университета. Има ли смисъл да казвам как завърши и висшето си образование? След това се омъжи за младия агроном от село, създадоха прекрасно семейство. Сиреч, не остана стара мома. Когато през 1989 година прогониха хората ни и те намериха убежище в Турция, впоследствие узнахме, че тя и там е станала блестяща учителка по математика...
...Преди години бях командирован в Южна България. Възнамерявах да се срещна с един млад и надежден поет, който изпращаше хубави стихове във вестника ни. Като се видяхме го попитах: Какво е завършил? Отговори ми: “Гимназия!”. “Прави, струвай, братко, запиши се в Пловдивския университет!” - му казах аз. Ти си талантлив млад човек и не трябва да се задоволяваш само с гимназиално образование“. Отговорът му беше: „Не е наложително да си завършил университет, за да станеш добър поет”. Казах му, че не е но все пак е добре да учи в университета. Там така или иначе ще научи още много нови полезни неща. Пък и ще си има и диплома в джоба, която няма да му е излишна.
Както и да е, след години узнах, че все пак той се завършил университета и понякога си признавал: „Еди кой си стана причина и аз да стана висшист...“
Лично аз не съм имал някакви облаги от тези хора. Просто изпълнявах учителския си дълг, което правя и сега. Но от това печелеше народът ни.
Тази есен узнах, че две девойки от айтоско имали желание да следват в Ислямски институт, но „родителите им не давали“. Стана ми тъжно. Рекох си: „Все още ли има такива родители? Не бяха ли достатъчни изминалите 50 години?“ Едната от девойките дори вече се била омъжила. Но нека родителите й да знаят, че за нея животът вече е приключил. Какво е разбрала тя от този живот? Да се омъжи на 14-15 години, на почти детска възраст, да роди деца, да й сложат мотиката в ръцете и да хваща пътя за нивата...
Питам тези родители: Защо постъпвате с децата си така, както някога, в епохата на невежеството? Бързате да ги хвърляте в огъня. Може би ви е страх, че няма да могат да се омъжат? Или че ще пристанат на някой друговерец? Ще пропаднат морално? Ще се омъжат надалече ли? Защо не погледнат как постъпват хората наоколо? Та нали другите хора карат децата си да учат. А вие в ХХI век ги карате да забравят учението. Ако дъщерите ви завършат някакво училище и получат професия, след което да се омъжат за някой подходящ младеж, лошо ли ще ви бъде? Няма ли да се гордеете с тях? А сега какво? Докато е жива, тя ще носи този горчив спомен и ще съжалява. И винаги с болка ще казва: „Някога майка ми и баща ми не ми позволиха да уча, а имах не лош успех в училище...“ Тогава дори в гроба ще ви заболят костите.
Един приятел от шуменския край сподели: „Един наш учител - ентусиаст обиколи цялото село, къща по къща, да убеждава родителите да изпратят децата си в „Нювваб“. Не можа да убеди нито един. “Какво ще спечели като се изучи?..“ „Селски имам ли да става?“ „Колко ще получава?.. „Как ще преживява?..“ - питали всички. Това са все обясними въпроси. Но и те имат отговори. „Знаете ли вие, че днес светът преживява икономическа криза? Че тази криза вилнее из България? Чували ли сте, че уволняват хората от работа? Знаете ли колко тежък момент преживява страната ни поради тази криза? И не можете ли да разберете, че „Нювваб“ и останалите ни училища и Висшият ислямски институт са просто спасителни пояси, които предлагат пансион, храна, обучение за вашите деца. И че тези от тях които завършат успешно училището, могат да продължат образованието си в което и да е висше училище. Дори и селски имами да станат, няма да са като някогашните полуграмотни имами, на които все пак дължим нашата благодарност за достойно изпълнения дълг. И ако въпреки всичко не можете да разсъждавате, поне примерите край вас не виждате ли?
Това лято в с. Межден, Дуловско, срещнах един от випускниците на Висшия ислямски институт. Качи се в колата си и замина в близкото село на погребение. Та как можех да го сравня с някогашните ни имами?
Или вие, родителите, все още не знаете, че сме влезли в Европейския съюз? Утре вдруги ден границите ще се отворят още по-широко. Дъщерите и синовете ви ще тръгнат да работят из Европа, независимо дали вие искате или не. И какво ще работят там? Ще метат улиците на европейските градове? И вие смятате, че вашите деца ще са доволни от тази работа? Или ще речете: „Нека да стоят при нас. И за тях ще се намери парче хляб... Ние тютюн копахме, животни гледахме и пак не сме умрели от глад!..“ Но все пак не е лошо да знаете, че скоро и животновъдстството ни ще се развива по европейски образец, така, както машините превзеха полята. При това положение няма ли да е по-приятно дъщеря ви или синът да се облекат чистичко и да заемат местата си в лабораторията или пред компютъра в офиса?
Ние не обучаваме тези младежи в училищата ни, за да станат утре полуграмотни селски имами. Но колко ще получават ли? Да се надяваме, че утре, вдруги ден икономическата криза ще отмине, ще настъпят по-добри времена. Тогава и заплатите им ще нараснат. Като че ли сега всички хора, които работят, получават пълната си заплата? Та вие знаете ли какво значи безработица, изпитвали ли сте го на своя гръб?
Ако един селски имам има 20-30 пчелни кошера, какво ще загуби? Ако има половин декар лозе? Или кокошки, гъски, агнета в двора си? Завъди зайци, засади домати, лук, краставици? Нима това не са допълнителни доходи? Като прибавим към тях участието му в мевлиди, четене на Корана? Тогава има ли място за съмнение?
Искате ли да ви подскажа още нещо? В нашите училища, освен религиозни предмети, се изучават и светски дисциплини. Така че от училищата ни излизат честни, достойни, знаещи млади хора. А утрешните бизнесмени ще предпочитат да работят именно с такива кадри, които няма да знаят какво е кражба, лъжа и измама и ще се прочуят като честни и съвестни служители.
Зная, и вие като покойният ми вуйчо един ден ще поумнеете. Има една приказка: „Де да имах акъла на турчина, който му идва със закъснение!“ Стига обаче да не е твърде късно. Затова нека отсега да се опомним. Защото, колкото по-рано се върнем от погрешния път, толкова е по-добре са рекли предците ни. А аз не зная някога те да са казали някоя погрешна мисъл.
Исмаил А. ЧаушевИзточник 
Портал 
