11 Призив „Даава“ към Аллах и Неговата религия

Ако искаме хората да разберат и повярват, че Аллах е един и ислямът е единствената религия, приета от Него, всеки един от нас е длъжен да се заеме, доколкото има възможност, с даава (призив) по пътя на Аллах и Неговата религия. Но преди да се заемем с подобно дело, трябва да разгледаме и си припомним няколко важни принципа, които ще бъдат основата за нашия призив към Аллах и Неговата религия. Ще разгледаме тези принципи в три отделни точки според тяхната важност.
1. Призоваващият и качества, които трябва да притежава.
Призоваващият към Аллах и Неговата религия е наследник на Пророка (от чиято общност идва), както ни сочи това Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) в предание, в което казва: „Учените са наследниците на пророците, които не оставят нито динари, нито дирхеми (т.е. нито пари нито имане) за наследство, те наследяват наука..."(Тирмизи : 2683 , Ебу Дабуд . 3641)
Призоваващият се смята също за връзката между даден пророк и неговата общност, дошла след неговата смърт. Той продължава неговата функция, като призовава хората към религията на Аллах. Върши всичко подобно на него, следва неговия суннет (личен пример) и изпълнява всяко нещо, което той е заповядал. Поради тази причина призоваващите към вярата на Аллах по следите на Неговите пророци непременно трябва да се различават от другите хора със своите добри качества, с които да приличат на пророците, чието наследство поддържат. Оттук разбираме, че призоваващият към Аллах и Неговата религия трябва да бъде не само добър оратор и артистично да изнася лекции, напротив, той трябва да бъде истински образец за тези, които го слушат и следват. Като върши всичко според думите си и изпълнява всички заповеди, донесени от религията, към която призовава.
Нека разгледаме някои от най-важните качества, които трябва да притежава призоваващият към Аллах и религията Му:
а) силна вяра в Аллах и искреност. Ако призоваващият по пътя на Аллах иска да получи добър резултат от своят призив, отправен към хората, той непременно трябва да вярва истински в това, към което призовава. В противен случай рано или късно ще се прояви неговото двуличие и ще бъде изоставен и напуснат от неговите последователи. За да се достигне това ниво (истинската вяра), постоянно трябва да се поддържа връзка с нашия Създател Великия Аллах, така че да се избягват дори и най-малките действия, които се смятат за грях. Трябва също да се знае, че дори ние да не Го виждаме, Той постоянно ни наблюдава и нищо не остава скрито от Неговия поглед. Това ниво във вярата се нарича "Ихсан".
А за да се укрепи тази връзка, което е много важно, трябва да се усвои добре Коранът и да се извлекат поуки от всяко негово знамение. Защото призоваващият към религията на Аллах не трябва да се съмнява дори за миг в това, към което призовава, и никога не трябва да губи надежда от Неговата помощ. В противен случай той би загубил своята вяра, преди да я разкаже на хората. Всевишният Аллах казва: "...и не губете надежда за милостта на Аллах! Само невярващите хора губят надежда за милостта на Аллах." (Юсуф, 12:87)
Също така, за да укрепим тази връзка и да имаме успех в нашия призив, трябва да бъдем искрени. Не трябва да забравяме, че искреността е основата на успеха. А работата, извършена без искреност, прилича на тяло без душа.
Що се отнася до същността на искреността, тя е човек да върши всичко само в името на Аллах и да не очаква отплата и награда от никой, друг освен от Него. Великият Аллах казва в Свещения Коран: "И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни..." (ел-Бейинех, 98:5)
"О, народе мой, не искам от вас отплата за това. Моята отплата е единствено от Онзи, Който ме е сътворил. Нима не проумявате?" (Худ, 11:51)
След всичко това трябва да знаем, че излизащите само от устата на говорещия думи достигат само до ушите на слушателите му. А излизащите от сърцето му думи достигат до сърцето на слушателите. За това да бъдем искрени и без съмнение ще получим помощта на Аллах.
б) светско и религиозно знание. Аллах казва в Корана: "И кажи: "Господи, надбави ми знание!"(Та-Ха, 20:114)
След вяра и искреност едно от най-важните качества, които трябва да притежава призоваващият, е светска и религиозна наука. Аллах казва: "И знай [о, Мухаммед], че няма друг Бог освен Аллах!" (Мухаммед, 47:19)
В този айет виждаме, че Аллах ни учи на това, че за да повярваме, трябва да знаем! Като казва:. "И знай", защото без знание няма да ме откриеш! А този, който потърси знанието, ще открие, "че няма друг Бог освен Аллах!"
Никой не би достигнал до целта на призива към Аллах, без да е собственик на религиозна наука. И може би тук е мястото да кажем, че в повечето случаи тези, които призовават хората без наука, носят по-голяма вреда, отколкото полза в обществото, в което се намират. С погрешното си знание или от невежество те карат хората да отбягват и се страхуват от религията. Добре е да посъветваме тези хора, които нямат достатъчно наука, да мълчат и вършат само това, което добре знаят. По този начин те ще бъдат добър образец, който ще повлияе на невежите, т.е. добрите дела, които те ще извършат, също се смятат за призив. Защото по този начин стават добър образец за хората, които ги следват.
в) мъдрост. Призоваващият по пътя на Аллах трябва да бъде собственик на широко виждане. Така че, когато говори или издава решение, свързано с религията, той трябва да се съобразява с положението на обществото, времето и мястото, в което се намира. Това може би е най-големият недостатък, качество, което липсва у призоваващите днес.
Призоваващият към религията не трябва да бъде тесноглед, който не се интересува от положението на обществото, а гледа само собственото си положение. Той трябва добре да вникне и се запознае с проблемите на обществото и начина на живот, преди да издаде решение.
По време на призив трябва да следва винаги средния път, тъй като ислямът е религията, следваща средния път, т.е. да не въвежда нововъведения, несъществуващи в основата на религията, с които да кара хората да мислят, че ислямът е невъзможна за живот религия. Или пък да показва само някои части от нея, като по този начин допуска да се превърне в играчка в ръцете на хората. Те не трябва да бъдат заплашвани, че да намразят религията. Нито пък да бъдат разпуснати до степен да забравят дори основите на тази религия и се подиграват с нея. Аллах казва: "Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените." (ен-Нахл, 16:125)
г) търпение. Призоваващият по пътя на Аллах трябва да бъде търпелив. Трябва да знае, че пътят, който е избрал, е доста труден и пълен с опасности. От една страна, той трябва да се бори със сатаната, който се старае да му попречи и го отклони от правия път, а от друга страна, той трябва да търпи мъката и страданията, причинени от тези, които няма да му повярват и ще се подиграват с него. Защото появата на такива е нещо нормално и очаквано. Хората в повечето случаи отхвърлят истината и трудно намират правия път. А докато го намерят, ние трябва да бъдем търпеливи.
Когато говорим за търпение по пътя на Аллах, не може да не споменем някой от Неговите пратеници, изтърпели безброй страдания по този път. Някои от тях са наричани луди, като Нух (алейхис селям), който призовавал своя народ повече от девет века, но въпреки това той не го последвал. В Корана Аллах ни съобщава за това: "Отричаше преди тях и народът на Нух. Отричаха Нашия раб и казваха: "Той е луд!", и бе прогонен с крясъци. Тогава призова той своя Господ: "Аз съм победен, помогни ми!" (ел-Камер, 54:9-10)
А Ибрахим (алейхис селям) бил хвърлен в огъня заради това, че призовавал хората да се молят на Аллах и изоставят идолите. В Корана Великият Аллах ни съобщава за него така: "Рече: "Нима вместо на Аллах ще служите на онова, което нито може да ви помогне, нито да ви навреди? Уф и на вас, и на онова, на което служите вместо на Аллах! Нима не проумявате?" Рекоха: "Изгорете го и подкрепете своите божества, ако ще действате!" Рекохме Ние: "О, огън, бъди студен и безопасен за Ибрахим!"И желаеха неговата гибел, а Ние сторихме да са най-губещите."(ел-Енбия, 21:66-70)
Трети пък били убивани и измъчвани по най-жесток начин като Зекерийя и Яхия (алейхис селям). А някои – изтезавани и прогонени от родните им места като Муса, Иса u Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Но въпреки всичко нито един от пратениците на Аллах не се отказал от мисията си. Напротив, те наставлявали следващите поколения с търпение и устойчивост по този път. Така например Лукман (алейхис селям) казал на своя син: "О, синко мой, не съдружавай с Аллах! Съдружаването е огромен гнет."(Лукман, 31:13)
"...и бъди търпелив към онова, което те сполети! Това е от решителните дела." (Лукман, 31:17)
Днес нашата общност също се нуждае от търпеливи мъже и жени, готови на всякакви жертви по този път. Хора, готови да поемат тази мисия върху раменете си и да я пренесат на идващото поколение, "...които казват: "Господи наш, повярвахме! Опрости греховете ни и опази ни от мъчението на Огъня!"[Те са] търпеливите и искрените, и смирените, и раздаващите, и молещите опрощение в ранни зори." (Али Имран, 3:16-17)
д) смелост и устойчивост. Това, в което няма съмнение, е, че силната вяра в Аллах е изворът на смелостта. Когато човек истински повярва в Аллах, не се страхува от никой друг освен от Него. Смелостта и устойчивостта в призива по пътя на Аллах и Неговата религия са от най-важните качества, които трябва да притежава призоваващият. Ако той бъде смел и устойчив, това ще накара и много други да го последват. Но ако бъде страхлив и колеблив, това ще стане причина и много други да загубят надежда и се откажат от това дело. Убаде бин ас-Самит, един от сподвижниците на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), казва: „Обещахме пред Пратеника на Аллах винаги да говорим само истината и да не се страхуваме от никой друг освен от Аллах."(Бухари и Муслим)
Призоваващият към Аллах и Неговата религия трябва да вземе за пример живота на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и неговите съратници. Никога не трябва да мълчи пред тези, които искат да опетнят и се подиграят с религията на Аллах. Той трябва да разкаже истината дори това да струва неговия живот. Не трябва да се подмамва от благата на този свят и продава отвъдния си за нищожна цена. Защото не са малко тези, които се продадоха, забравяйки, че животът на този свят е кратък, а отвъдният е вечен. Призоваващият не приема подкуп, отплата и награда. Той знае, че неговата отплата и награда е при Аллах. Не се страхува от никого, защото върши всичко само заради Всевишния. Той е смел и устойчив. Добре разбира словата на Аллах, Който казва: "О, вярващи, който от вас се отрече от своята религия, [знайте, че] Аллах ще доведе хора, които обича и те ще Го обичат, смирени пред вярващите, могъщи пред неверниците, и които се борят по пътя на Аллах, и не се страхуват от хула на хулител. Това е благодатта на Аллах. Той я дарява комуто пожелае. Аллах е всеобхватен, всезнаещ." (ел-Маиде, 5:54)
е) скромност и доброта. Призоваващият към Аллах и религията Му трябва да бъде скромен и смирен пред вярващите. Аллах казва в Корана: "Предупреди най-близките си роднини, и спусни крилото си над вярващите, които те последват!" (еш-Шуара, 26:214-215)
В тълкуването на това знамение имам Шеукани казва: "Спускането на крило над вярващите означава, че призоваващият към Аллах и Неговата религия трябва да бъде скромен и добър към тези, които го следват. Той трябва да ги обича и защитава. Трябва да ги зачита и никога да не се гордее пред тях." (Фетх-ул Кадир: т. 4, с. 120)
Призоваващият не се различава от останалите хора освен със своята скромност. Той не се гордее с дареното му от Аллах богатство и наука или заради знатното си потекло. Не прави разлика в отношенията си между бял и черен, богат и беден, местен или чужденец. Защото в религията на Аллах не съществува расизъм и национализъм. Всички хора пред Аллах са равни, както зъбите на гребена. Той приема за брат всеки, който каже: "Ля иляхе илляллах Мухаммедур расулюллах" и винаги предпочита доброто на своя брат пред себе си. Не забравя, че ако има нещо, с което трябва да се гордее, това е религията на Аллах, която изповядва.
Аллах в Корана ни дава пример чрез сподвижниците на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем): "Настанилите се в дома [на преселението Медина] и [приели] вярата преди онези, които се преселиха там, ги обичат и не усещат в сърцата си завист за онова, което им бе дарено. Предпочитат ги пред себе си, дори ако те самите са в нужда. А които се опазят от скъперничеството на душите си – те са сполучилите. А които дойдоха след тях, казват: "Господи наш, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вярата, и не влагай в сърцата ни омраза към онези, които повярваха! Господи наш, Ти си състрадателен, милосърден." (ел-Хашр, 59:9-10)
Призоваващият трябва да бъде добър и нежен към хората, особено към тези, които с внимание го слушат и не се подиграват с него. Аллах казва: "По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата! А решиш ли [нещо], уповавай се на Аллах! Аллах обича уповаващите се Нему." (Али Имран, 3:159)
ж) добър образец. Всички качества, които изброихме по-горе, не биха били достатъчни и ефикасни, ако не прибавим към тях най- важното качество, което трябва да притежава призоваващият, а то е да бъде добър образец за тези, които го следват. Всички останали качества биха били напразни, ако призоваващият не върши това, което говори. Той трябва да знае, че хората следват повече неговите действия, отколкото думите му. Думите, излизащи от неговата уста, в повечето случаи бързо се забравят, но извършените от него дела оставят следи дълбоко в душата на неговите последователи и трудно се забравят. Като пример нека споменем една случка с Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и езичниците от Курайш, Пратеника наредил на своите сподвижници да се откажат от поклонението Умра, за което имал намерение да се подстрижат и принесат жертва в името на Аллах на мястото, където се намирали. Но те отказали това, защото се чувствали победени и измамени от Курайшите. Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) доста се натъжил от това и влязъл в палатката си. След като Умму Селеме (една от жените на Пророка) го видяла натъжен, го попитала какво се е случило. Той отговорил, че сахабите не изпълнили неговата заповед. След което тя го посъветвала да направи, каквото трябва, и че те щели да го последват. Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) дал пример, подстригвайки косата си, и пръв се отказал от Умрата. А след като видели, това, всички сподвижници направили същото като него. (Заду-лМеад, т. 2 , с. 139)
Тези разкази ни показват, че нашите действия оказват по-голямо влияние върху хората, отколкото думите ни. Затова призоваващият към Аллах и Неговата религия трябва да работи повече, отколкото говори. Аллах казва: "О, вярващи, защо говорите онова, което не вършите? Най-омразно пред Аллах е да говорите онова, което не вършите." (ес-Саф, 61:2-3)
А в сура Бакара Великият Аллах казва: "Нима повелявате на хората праведност, а забравяте себе си, въпреки че вие четете Писанието? Нима не проумявате?" (Бакара, 2:44)
Молим се на Аллах да ни стори от тези, които вършат това, което говорят. И вършат всичко само заради Него.