Призив към Всевишния Аллах
Земният живот е само игра и забава. А отвъдният дом е най-доброто за богобоязливите. Нима не проумявате?
(Ал-Анам 32)
Слава на Аллах, Господаря на Световете (Славата му е Велика), да бъдат благословени и с мир дарени водачът на вярващите, Пратеникът на Аллах – Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), семейството, съратниците и сподвижниците му и всички негови следовници, които вървят по пътя му. (Амин!)
Всевишният Аллах, сътворил човеците и цялата Вселена, не е оставил хората неведоми за самите себе си в този земен живот и изпращайки пророци, ги е научил как и по какъв начин трябва да живеят. Чрез тези норми на хората се поднася определен път, начин на мислене, мироглед, накратко казано „религия". Религията е система, вяра и философия, която формира основата на мисленето и живота на хората. Демокрацията, социализмът, капитализмът, лаицизмът (светското начало), Ислямът, всички те представляват вид религия. Религията на човека е тази, на която съответстват неговият живот, вяра и възгледи. Религиите се делят на истински и лъжерелигии. Истинската религия е тази, чийто източник е Всевишният Аллах. А единствената религия, на която източник е Всевишният Аллах, е Ислямът. Всички пророци са били вестители на Исляма. Ислямът е божествен закон, който всички хора трябва да спазват до възкресението за своето щастие. Последният пророк на Аллах е пророкът на ислямската религия Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), а последната книга, чиито норми трябва да се прилагат, е Свещеният Коран. Другите книги са били променени от хората. Коранът е единствената книга, чиято законност (норми) е в сила до възкресението. А лъжерелигиите са всякакви философии, възгледи или течения, чийто източник е човекът. Издигнатите вчера закони са променени днес, а днешните ще се променят утре.
Всевишният Аллах е създал хората, за да Му служат, т.е. да му се подчиняват безпрекословно. Следователно хората, изпълнявайки своите задължения на раби на Аллах, се удостояват с най-високата чест измежду всички създания. Обратното на това също е вярно. Като погледнем историята на човечеството, виждаме, че хората, създадени „да бъдат раби само на Аллах" (Джелле Джелялуху), понякога са служили на Аллах, а понякога – на други, различни от Него същества.
Нашият най-висш дълг е да изпълняваме всяка заповед на Аллах (Джелле Джелялуху). Творецът, който ни е създал и ни е дал очи, уши, сърце, изисква това от нас. В такъв случай възможно ли е да има по-прекрасен дълг от този? Въпреки това понякога се срещаме с хора, скъсали връзката си с Всевишния Аллах, които, при положение че трябва да бъдат раби на Аллах, са станали роби на себеподобни. Когато на такива им говорим за Аллах Теаля, за Исляма, за причината за нашето сътворение, те дават незабавно следния отговор: „Вас какво ви интересува моят живот? Този живот е мой, ще правя каквото си поискам!"
Този отговор задължително поражда въпроса:
- Как така е станал твой този живот, откъде го закупи, от пазара, от чаршията ли? Колко пари плати за него? Колко усилия положи, за да се сдобиеш с този живот, с тази душа? Не! Всичко, което в този момент наричаме „свое", ни е дадено на съхранение от Аллах Теаля. Всевишният Аллах ни е поверил това, за да ни изпита как ще го използваме. Ще се опълчим ли на Аллах Теаля, или ще му се подчиним с това, което ни е дал Той? За да видим това... Ако се опълчим на Аллах Теаля, като вършим неща, забранени от Него, с това, което ни е дал да съхраняваме, ще бъдем от губещите и на този свят, и в отвъдния живот (Да пази Аллах!). Аллах е издигнал заповедите и забраните, за да осигури щастието на този свят и в Сетния дом. Свещеният Коран изобилства с картини от живота на хората, които са се възпротивили на Аллах и чийто край е вечният Джехеннем.
В Деня, когато угнетителят ще хапе ръцете си, казвайки; „Ах, да бях поел път с Пратеника! Ах, горко ми, да не бях взимал такъв за приятел! Той ме отклони от споменаването, след като бе дошло при мен. Сатаната за човека е предател." И рече Пратеника: „О, Господи, моят народ пренебрегва този Коран."
(Свещеният Коран 25/27- 30)
Ако използваме поверените ни на съхранение дарове така, както желае Аллах (Джелле Джелялуху), ще се сдобием с вечния Дженнет и ще живеем щастливо.
Ще бъдат обслужвани с блюда от злато и с чаши, и ще има в тях, каквото душите поискат, и каквото радва очите. Там ще пребивавате вечно. Това е Раят, който ви е оставен в наследство заради вашите дела! Има там за вас много плодове, от които ще ядете.
(Зухруф /71,73)
Да. Пред нас има две възможности за избор: Дженнет или Джехеннем... Нашият, много милостив Господар ни е описал двата пътя много ясно и ни е предоставил свобода в този избор. С други думи, ако желае, човек ще стане раб на Аллах (Джелле Джелялуху) на този временен свят, ще изпълнява Неговите заповеди и ще влезе във вечния Дженнет, или ще стане слуга на същества, ще спазва заповедите на хора и (Да пази Аллах!), ще се сгромоли във вечния Джехеннем.
Не ще вкусят там нито прохлада, нито питие, освен вряща вода и гной.
(Ан-Наба 24-25)
В замяна на преходния свят – вечен безсмъртен живот. В замяна на мимолетните удоволствия – вечни наслади. Изборът е оставен на нас. До вечния живот остава много малко – месеци и години, които на нас ни се струват продължително време. В Свещения Коран се казва така:
В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една привечер или утрин.
(Ан-Назиат:46)
„Струва ли си в името на ей този свят, който трае колкото 1-2 часа, да се загуби вечният отвъден Дом? Трябва да се помисли. Нашият Господар е съобщил в Корана: Този свят е игра и забава, отвъдният дом е по-добър, не проумявате ли? Нашият Създател ни предупреждава. Да се вслушаме в това предупреждение. Всичките ни планове траят до смъртта, докато легнем под земята. Живеем, сякаш оттам насетне няма живот, няма равносметка, няма разпит. Нека да помислим и за гроба под земята. Или не ни минава и през ум?
Нека Нашият Господар ни накара да проумеем това. (Амин!)
ДА ПОРАЗСЪЖДАВАМЕ МАЛКО!
1. Колкото и истина да е животът и смъртта е толкова истина.
2. Докато преследва единствено материални цели, кризите на човек се увеличават.
3. Действителното далеч, не е времето след 20 години, а времето преди 20 секунди.
4. Джехеннема, в който ще отидат хора, който огън сами те са запалили със собствените си ръце.
5. Всяко наше дихание е крачка, която ни приближава към смъртта.
6. Единственото хубаво нещо в преходния земен свят – благочестивите дела (амели салих), са деянията, които Аллах Теаля и Неговият Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) обичат.
7. Гробовете са предупреждение за съществуването на един друг свят.
ДУА
[и зоват:] "Господи, не отклонявай нашите сърца, след като си ни напътил! И дари ни с милост от Теб! Ти си Вседаряващия. Господи, Ти ще събереш хората в Деня, за който няма съмнение. Аллах не нарушава обещаното."
(Ал-Имран 8-9).
4. ИЗ ОБРЪЩЕНИЯТА
Избрани откъси от обръщенията на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)
„О, хора! Вие сте в период на изпитание. Времето минава бързо. Когато срещнете проблеми, които според вас ще са по-мрачни от тъмните части на нощта, вие, прегърнете Свещения Коран. Защото Свещеният Коран е застъпник, чието застъпничество се приема, и ищец, в чиито думи се вслушват. Отвежда в Дженнета тези, които го превръщат в свой водач. А тези, които го захвърлят зад гърба си и отвръщат лице от него, той ги повлича към Джехеннем. Той е водачът по пътя на всяко добро. Той е сбор от слова, който намира разрешение на всяко нещо.
О, хора! Истински се срамувайте от Аллах. Този от вас, който се срамува от Аллах, да не си ляга нито една нощ, без да си спомни смъртта. Да си пази стомаха, главата и всичките си органи от забранените неща. Да си припомни смъртта и гниенето след смъртта и да се откаже от земните прелъстителства.
На мене ми бяха показани Дженнета и Джехеннема. Добро и зло като днешното не видях. Ако и вие знаехте това, което аз зная, щяхте малко да се смеете и много да плачете."
Избрани откъси от обръщенията на достойния Абу Бакр, Аллах да е доволен от него:
„О, хора! Вие прекарвате утрините и вечерите си в продължение на един живот, който не знаете кога ще свърши... Използвайте възможностите си и побързайте в добрите си дела, преди смъртния час да ви отнеме благоприятния момент да го сторите. Защото има хора, които забравят за смъртния си час и остават на други своите дела.
Наказанието на Аллах може да бъде предотвратено единствено с подчинение на Аллах и спазване на повелите Му. Няма полза от един щастлив живот, който свършва в Джехеннема. Няма лошо и в един живот в несгоди, краят на който е Дженнет.
Вземете си поука от тези, които са умрели преди вас и помислете за тяхното положение. Вчера бяха сред вас, къде са днес? Секнали са всичките им желания и стремежи, останала е единствено равносметката от техните грехове. Когато си заминаваха, отнесоха със себе си делата си, а оставиха света на другите. Ако се поучим от тях, ще се спасим, ако нехаем за това, ще бъдем като тях.
Светът е надделял над всички тях и ги е заровил в пръста, телата им са изгнили и са се превърнали в пръст. Приемете се за смъртни и бъдете търпеливи."
Откъс от обръщенията на достойния Осман, Аллах да е доволен от него:
„Отдавайте толкова значение ни света, колкото му е отдал Славният Аллах. Работете за отвъдния живот.
Аллах Всевишният ви е дал света, за да търсите чрез него отвъдния дом, а не за да се увличате по него."
Откъси от обръщенията на Достойния Али, Аллах да е доволен от него:
„Побързайте да вършите благочестиви дела, докато все още смъртта не е прекършила копнежите и не е отровила удоволствията и насладите. Защото светът е дом, чиито блага не са вечни, а нещастията му са безчет.
О, хора! Светът е като стока, която ви е на разположение. И добрите, и лошите взимат своя дял от нея. А Сетният дом е живот, чието бъдеще известява един достоверен източник, и който се дава не на всеки, подобно на земния живот, а само на тези, които служат на Всемогъщия владетел на оня ден.
Аллах да ни превърне и нас, и вас в хора, които се вслушват и приемат съвети и действат, когато ги приканят към дела."
(АМИН)
Есма Чаглаян
Вестник "Мюсюлмани", брой 5 (83), Април, 1999 година