Милостта на родителите към децата е дар от Всевишния Аллах
От възвишените чувства, които Всевишният Аллах е вложил в сърцата на родителите – милостта, състрадателността и нежността към децата. Това са святи чувства и отношения във възпитанието им, които оказват най-голямо влияние в изграждането и формирането на личността и характера на детето. В същото време оставят най-благородни следи и резултати. Сърце, което е лишено от милост, неговият притежател е коравосърдечен и жесток. И несъмнено, когато човек с такива чувства възпитава децата, се отразява негативно върху тях, въвличайки ги в жестокост и нещастие. Затова ислямската религия, която е внедрила в сърцата това възвишено чувство – милостта, призовава всички родители, преподаватели и възпитатели да го усъвършенстват и да се разкрасят с него. Нека разгледаме делата и отношението на нашия любим пратеник Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), свързани с милостта – този, който е изпратен като милост за човечеството. В сборника на Ебу Давуд и Тирмизи е предадено, че Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: „Не е от нас този, който не проявява милосърдие към по-малките и не уважава по-възрастните.“
Ебу Хурайра (Аллах да е доволен от него) предава: „Един човек дойде при Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Той водеше детенце и го прегръщаше. Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) го попита: „Изпитваш ли милост към него?“. Той отвърна: ,Да, да“. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) продължи: „Аллах изпитва по-голяма милост към теб, отколкото ти към твоето детенце. Аллах е най-милостивият от милостивите.“ Когато Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) виждал някой, който бил лош към децата си, го наставлявал да се отнася с внимание и добро. Веднъж един бедуин дошъл при Пратеника го попитал: „Нима целувате децата си, а ние не ги целуваме?“. Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) му отвърнал: „Какво да направя, когато Аллах е премахнал милостта от сърцата ви?!“. В сборника на Бухари, Ебу Хурайра (Аллах да е доволен от него) предава, как Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) целунал внука си Хасан, син на Али. До него седял мъж на име ел-Акра ибн ет-Темими, който казал: „Аз имам десет деца, досега не съм целунал нито едно от тях.“ Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) го погледнал и казал: „Който не е милостив и към него няма милосърдие.“
Веднъж една жена с две дечица отишла при Айше (Аллах да е доволен от нея), която й дала три фурми, жената дала двете фурми на децата си. Те ги изяли и погледнали към третата, която била в ръката й. Майката се смилила, разделила я и им дала по половина. Когато дошъл Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), Айше (радиаллаху анха) му разказала развълнувано това, а той й отвърнал: „Защо се учудваш? Аллах я дарил с Неговата милост, за да проявява милосърдие към децата си.“
Когато Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) виждал болно дете, което е на смъртен одър, очите му преливали от сълзи, изпълвал се с тъга и милосърдие и в същото време учел своята общност на превъзходните качества нежност и милост. Веднъж един човек го повикал, защото детето му било на смъртно легло. Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) му пратил поздрав и заръка: „Всичко принадлежи на Аллах, Негово е каквото вземе и каквото даде и всяко нещо при Него е с определен срок, да се прояви търпение и да се очаква награда.“ Когато посетил болното детенце, Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) го взел в скута си и искал да го раздвижи, а очите му се напълнили със сълзи. Тогава един от сподвижниците попитал: „О, Пратенико на Аллах, какво е това?“ Отвърнал: „Това е милост, която Всевишният Аллах е вложил в сърцата на рабите Си, и наистина Аллах проявява милосърдие към милосърдните Си раби.“ В същото време трябва да се подчертае, че наред с проявата на милост, родителите не бива да пренебрегват задълженията към децата си, които се изискват от Аллах за правилното им възпитание.
През 60-те години на ХХ век антропологът Джеймс Прескът е провел мащабно проучване относно начините на отглеждане на децата и насилието в различни общества. Той открил, че в обществата, в които докосват по-рядко малките деца и им дават по-малко нежност, има много повече насилие сред възрастните. Очевидно е, че колкото повече топлина и ласки има в живота на децата, толкова по-сигурни ще се чувстват и ще бъдат по-любящи като възрастни. Топлото и любящо отношение към децата ги имунизира срещу желанието или необходимостта да навредят на околните.
В ислямската религия милостта е водещо чувство в отношението ни към всички хора, животни, жива и нежива природа. До Съдния ден ще останат наставленията на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем): „Бъдете милостиви съм тези, които са на земята, за да бъде милостив към вас Онзи, Който е на небето.“ И е казал: „Не ще повярвате истински, докато не проявите милост.“
Молим Всевишният Аллах да отреди да бъдем милосърдни и нашите деца да израснат сред братство, обич и милост.
Мюмине Шерифова
Портал 
