ХАДИС: СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ, НЕГОВАТА МИЛОСТ И МОЩ
«إنّ الله كتب الحسنات والسيئات ثمّ بيّن: فمن همّ بحسنة فلمْ يعملها كتب الله عنده حسنة كاملة، وإنْ همّ بها فعملها كتبها الله عنده عشْر حسنات إلى سبعمائة ضعف إلى أضعاف كثيرة، وإن همّ بسيئة فلم يعملها كتبها الله عنده حسنة كاملة، وإن همّ بها فعملها كتبها الله سيئة واحدة» — رواه البخاري ومسلم في صحيحيهما بهذه الحروف.
От Ибн ‘Аббāс (Аллах да е доволен от него и баща му) е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: Всевишния Аллах каза: «Наистина Аллах е записал и добрините, и злините, сетне е обяснил, че който възнамерява да стори добрина, но не я стори, Аллах я записва като пълна добрина; а ако и я възнамерява, и я стори, Аллах я записва при Него като десет добрини до седемстотин и много повече добрини. Ако възнамерява да извърши злина, но не я извърши, Аллах записва това при Него като пълна добрина, а ако и я възнамерява, и я извърши, Аллах я записва само като една злина». — Хадис, предаден от Бухāри и Муслим в техните два достоверни сборника с тези думи.
Обърнете внимание на огромната милост на Всевишния Аллах, когато използва думите “при Него” — като израз на зачитане на това дело, и “пълна” — като потвърждение и зачитане на тази дейност. Когато говори за злината, която човек възнамерява, но не извършва, Аллах казва, че я пише при Него като пълна добрина. Като потвърждава, че тази добрина е пълна. А когато човекът извърши злина, Аллах я пише като една злина, без да я потвърждава и да казва, че е пълна.
Бухāри разказва хадиса в глава “الرقاق” (ар-Рикāк), раздел “من همّ بحسنة أو سيئة” (Мен хемме бихасенетин ау сеййиетин — Който възнамерява да върши добрина или злина), номер 6126; също и в глава “التوحيد” (ат-Таухид — Единобожието).
Муслим го разказва в глава “الإيمان ” (ал-Имāн — Вярата), раздел “إذا همّ العبد بحسنة كتبت وإذا همّ بسيئة لم تكتب” (Изā хемме-л-‘абду бихасенетин кутибет, уа изā хемме бисеййиетин лем туктаб — Ако рабът реши да направи добрина, тя се пише, а ако реши да извърши злина, тя не се пише), номер 131.
Значимост на хадиса:
В този кудси хадис има радостно известие и надежда във всеобщата милост на Аллах, която обхваща всичко. Този хадис подбужда в душата светли надежди и я привиква на дейност и труд под контрола на Аллах, Неговото знание, Неговата власт, Неговия надзор, справедливост и милост.
Пояснение на някои думи от хадиса:
“Записал и добрините, и злините”: Аллах е заповядал на ангелите надзиратели да ги запишат — както Той ги е узнал — точно така, както е в действителност.
“Възнамерява”: иска, има за цел; тук възнамеряването означава също, превес на намерението за извършване на някакво действие, то е нещо повече от самата поява на мисълта за действие.
“Добрина”: като стори задължително или препоръчително послушание.
“Много повече”: без да има някаква граница на увеличаването.
“Злина”: грях, все едно дали е малък или голям.
Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:
Въведение:
Хадисът включва в себе си записването но добрините и злините, и възнамеряването на добрината и злината. Нека сега обясним тези четири вида:
1. Извършването на добрини.
За всяка добрина, която вярващият раб извърши ще му се пишат десет добрини. Това е така, защото той не е останал само с намерението и решението да я стори, а наистина я е сторил. Доказателство за това са думите на Всевишния: “Който дойде с добрина, ще има десет като нея...”, (ал-Ен‘āм: 160). Що се отнася до увеличаването над десет — за когото Аллах реши да увеличи —, това сочат словата на Всевишния: “Хората, които раздават своите имоти по пътя на Аллах, приличат на зърно, родило седем класа, а във всеки клас по сто зърна. Аллах умножава комуто пожелае. Аллах е всеобхватен, всезнаещ”, (ал-Бакара: 261). В хадис, предаден от Муслим, с първоизточник Ибн Мас‘уд се казва: “Веднъж един мъж докара една камила и каза: О, Пратенико на Аллах, дарявам тази камила в името на Аллах”. А той му каза: “Заради нея в деня на Възкресението на тебе ще ти се дадат седемстотин камили”.
Увеличаването на добрините над десет става според това доколко човек е добър мюсюлманин, според това до каква степен е искрен и според дейността и извършването й в подходящото време и място.
2. Извършването на злини.
Всяка злина, който рабът извършва се пише като една злина без да се увеличава. Всевишния казва: “...А който дойде със злина, ще му се въздаде само колкото нея и не ще бъдат угнетени”, (ал-Ен‘āм: 160). Само че злината понякога се увеличава поради святостта на времето, мястото или вършителя:
а) забраната на злината е по-голяма при Аллах през свещените месеци[1];
Това е така, поради святостта им при Аллах. Всевишния казва: “Броят на месеците при Аллах е дванадесет месеца според повелята на Аллах в деня, когато сътвори небесата и земята. Четири от тях са свещени. Това е правата вяра. Не угнетявайте през тях себе си...”, (ат-Тауба: 36). В тълкуването на този айет Катāда казва: “Знайте, че несправедливостта в свещените месеци е по-голям по провинение и тежест, отколкото през другите месеци. Въпреки че несправедливостта е винаги безполезна, Всевишния Аллах увеличава онова, което пожелае”.
б) грехът, извършен в Мекка е по-голям заради святостта на мястото;
Всевишният казва: “Поклонението хадж е в знайни месеци и който през тях си наложи поклонението, да няма съвокупление, нито безпътство, нито прение по време на поклонението хадж!...”, (ал-Бакара: 197). Ибн ‘Омар казва: “Безпътството” е извършването на грехове в Мекка, Всевишния Аллах казва: “...И искащия там безбожие чрез гнет тези Ние ще накараме да вкусят болезнено мъчение”, (ал-Хадж: 25). Именно поради това някои от сподвижниците (сахāба) и предците избягвали да живеят в Мекка от страх да не би да извършат грехове в нея. Такива са били: Ибн ‘Аббāс, ‘Абдуллах ибн ‘Амр ибн ал-‘Āс и ‘Омар ибн ‘Абдул‘азиз. В предание от ‘Омар ибн ал-Хаттāб се казва: Седемдесет грешки извън Мекка се равняват на една в Мекка. Муджāхид казва: В Мека и злините се увеличават, както се увеличават и добрините.
г) злината от някои раби на Аллах е по-голяма, заради достойнството на извършителя, силното му познаване на Аллах и близостта му към Него.
Всевишния казва: “О, жени на Пророка, която от вас извърши явно безсрамие, мъчението є ще бъде удвоено. А това за Аллах е лесно. А която от вас се покори на Аллах и на Неговия Пратеник, и върши праведни дела, ще є въздадем двойна отплата”, (ал-Ахзāб: 30-31).
3. Възнамеряването на добрините.
Ако някой реши да направи една добрина, Аллах я записва при Него като една добрина. Това е така, защото възнамеряването на добрината се явява като причина и начало на осъществяването й, а причината за добро се явява като добро. Възнамеряването е обяснено в хадис, предаден от Муслим, с първоизточник Абу Хурайра, в който се казва: “Ако Моят раб каже, че ще стори една добрина, Аз я пиша като една добрина за него”. В хадис, предаден от Хурайм ибн Фāтик в Муснед, се казва: “Който реши да стори една добрина, но не [успее да] я стори, въпреки че я желае с цялото си сърце и направи всичко възможно, Аллах го разбира и му я пише като една добрина”. Абу ад-Дардā’ казва: “Ако някой възнамерява да се кланя допълнителен нощен намаз легне и сънят го надвие чак до сутринта, на него му се пише онова, което е бил възнамерявал”, това предание се разказва от него и като приписвано на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), както го е предал и Ибн Мāдже. А Дāркутни казва: [Това предание е] махфуз, маукуф. Са‘ид ибн ал-Мусеййиб казва: Който възнамерява намаз, говеене, хадж или битка, но не може да го изпълни, Всевишния Аллах му предостави степента на онова, което е възнамерявал.
4. Възнамеряването на злините.
Ако някой раб реши да извърши една злина, но не я извърши, това му се пише като пълна добрина. А в хадис, предаден от Муслим, с първоизточник Абу Хурайра се казва: “Той я изостави само заради Мен”. А при Бухāри: “Ако я изостави заради Мен”. Това сочи, че изоставянето на злината трябва да е заради Всевишния Аллах, и че само в такъв случай този, който я изоставя заслужава пълна добрина. Това е така, защото той решава да извърши добро дело, а именно да удовлетвори всевишния Аллах като изостави злодеянието. Що се отнася до този, който изоставя злината, след като е решил да я извърши поради страх от другите хора или поради лицемерие пред тях, такъв човек не заслужава то да му се запише като добрина. Казано е дори, че той бива наказван заради изоставянето на злината с това намерение, защото той измества страха от хората пред страха от Аллах, което е харāм, точно така, както и намерението за лицемерното държане пред хората е харāм.
Ал-Кāди ‘Ийāд одобрява ограничаването на хадиса на Ибн ‘Аббāс с хадиса на Абу Хурайра.
Хāфиз Ибн Хаджер казва: “... Както казахме, въздържането от прегрешение е въздържане от злина, а въздържането от злина е добро... Ако се въздържа от него поради страх от Всевишния Аллах, тогава му се пишат повече добрини”.
Хаттāби казва: “Написването на добрина за този, който се въздържа от злината се отнася за този, който се въздържа от нея при положение, че може да я извърши. Това е така, защото човек се отказва от нещо, когато може да го извърши, но нещо го възпира да го направи. Например, ако отива при жена, за да извърши прелюбодеяние с нея, но намери вратата заключена и не може да я отвори...”
5. Голямата милост.
В преданието на Муслим има следната добавка: “Или Всевишния Аллах я премахва, погубва се само този, който сам се изложи на опасност”. Тази добавка сочи, че милостта на Аллах е много голяма, погубва се само този, който сам се изложи на опасност като премине всички граници, като се осмели да извърши злини и се отвърне от добрините. Именно заради това Ибн Мас‘уд казва: “Горко на този, злините на когото надделеят над неговите добрини”.
6. Ангелите узнават онова, което човек възнамерява.
Те постигат това или чрез вдъхновение, или чрез разкриване на онова, което таят сърцата. Казва се също, че ангелите усещат намерението за извършване на злина по една неприятна миризма, а намерението за извършване на добрина, по една приятна миризма.
7. Предимствата на говеенето.
Говеенето се отличава от другите ‘ибāдети с това, че увеличаването на наградата за него се знае единствено от Всевишния Аллах. Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Всяка дейност на човека е за него освен говеенето. То е за Мене и Аз ще възнаградя за него”. Това е така, защото изисква голямо търпение. Всевишния Аллах казва: “...Наистина на търпеливите ще се изплати безмерна награда”, (аз-Зумар: 10).
8. Ползи:
—1) Милостта на Аллах към вярващите раби е много голяма. Опрощаването Му е всеобхватно. Даровете Му са безкрайни.
—2) Всевишния Аллах не наказва заради помислите и възнамеряването на извършване на прегрешение, докато то не се случи и изпълни.
—3) Мюсюлманинът винаги трябва да възнамерява да върши добро, за да може да се сдобие с наградата за това. А ако му се удаде случай, да привиква себе си да го върши.
—4) Искреността в изпълняването на покорството и изоставянето на прегрешението е основата, която води до спечелването на награда. Колкото по-голяма е искреността, толкова и наградата и отплатата е по-голяма.
[1] Това са месеците, през които войните били спирани. Те са: зу-л-ка‘да; зу-лхиджа; ал-мухаррам; и реджеб. — Б. пр.
Портал