9 Република Судан

Основни данни за Република Судан
Официално наименование: Република Судан
Столица: Хартум (600 хил. ж.).
По-големи градове: Умурман (650 хил. ж.), Северен Хартум, Порт Судан, Ел Убейд, Джуба, Bay.
Площ: 2505 кв. км.
Население: 30 140 000 души.
Етническа структура: Най-големият етнически елемент са суданските араби, които оформят 50% от населението. Те говорят арабски и 99% от тях са мюсюлмани. Втората етническа група са динките, които съставляват 32,3 % от населението. Мнозинството от динките, живеещи предимно в южната част на страната, принадлежат на местни религии, а част от тях са християни. В Судан има над 500 етнически групи, 20 % - номади и полуномади. Някои от етническите групи са: беджа - 6,4 %, фур - 2,1 %, занде - 2,7 %, други - 1,3 %. Извън страната живеят около 1,5 млн. бежанци от Южен Судан. Естественият прираст на населението е 30 %. Средната продължителност на живота е: мъже - 54 г., жени - 56 г.
Език: Официалният език е арабски. Наред с това се говорят и някои местни езици, судански диалект, английски.
Религия: Официална религия в Судан е ислямът. 83% от населението са мюсюлмани (сунити), християни - 18,3 % (от тях католици - 72,1 %, протестанти - 23,8 %, монофизити - 3,0 %, православни - 0,6 %, униати - 0,5 %), местни традиционни вярвания и култове - 10,4 %, други - 0,6 %.
Климат: тропически, пустинен – на север, и екваториален-мусонен на юг. Средни месечни температури - януари 15-20 °С, юли 30-35 °С. Валежи - на север под 200 мм, на юг - 500-1400 мм. Територията на Судан принадлежи към басейна на река Нил, пресичащ страната от юг на север. Тук протичат реките Бахр ел Джебел с притоците си Субат, Бели и Сини Нил, Атбара и др. Растителността от север на юг - от тропическа пустинна през полупустинна до високотревна саванна, а в крайния юг и изток и по долините на реките - тропически гори.
Географско положение: Територията на Судан заема североизточната част на Африканската платформа, голяма част е плато със средна височина 300- 1000 м, на север - пустиня, на юг - планини с най-висока точка вр. Кинети - 3187 м. На север граничи c Египет, на североизток - c Червено море, на изток - с Еритрея и Етиопия, на югоизток - с Кения, на юг - с Уганда и Заир, на югозапад - с Конго Киншаса, на запад - с Централноафриканската република (ЦАР) и ЧАД, на северозапад - с Либия.
Заради ислямската си насоченост суданската държава става мишена на съвременните колониални сили начело със САЩ. Това е причината, поради която Америка налага икономическо ембарго с цел да отслаби управлението в Судан, прибягва до различни методи, като подкрепя сепаратистки групи на юг с оръжие и се старае да доведе въпроса за Южен Судан до задънена улица. Една от целите на военната операция, наречена "операция за надежда", която е проведена под крилото на САЩ спрямо Сомалия, е да подготви условията за заклещване на Судан от юг. Но Америка не постига желания резултат и е принудена да се отдръпне. По-късно убеждава Еритрея и Етиопия да нападнат Судан. Но и от тази операция не се получава желаният резултат. САЩ се опитват да въздействат и на Египет, но управлението в Египет не получава подкрепа от своя народ срещу Судан, поради което и тази игра на Америка излиза напразна.
По-късно, като се използва за повод избухването на бомба в посолство в столицата на Кения Найроби, е извършено въздушно нападение срещу фабрика в Судан под претекст, че се произвеждат химически оръжия. За тази бомба Америка държи отговорен Судан и твърди, че тя самата е бомбардирала фабриката, а всъщност и двете твърдения са неоснователни. Без да може да докаже, че Судан има пръст в избухването в Найроби, за да оневини себе си, Америка напада Судан, докато събитието е още прясно. А във фабриката, която напада, не се произвежда химическо оръжие, а лекарства. Тя доставя необходимото количество лекарства за Судан, а също така осъществява износ и за други африкански държави. Затова, че Америка се страхува Судан да не я конкурира на пазара за лекарства, избира точно тази фабрика, която посреща нуждите на хиляди болни, като я изравнява със земята.
Държавно устройство: Държавен глава е президентът, който се избира за 6 години. Той е главнокомандващ и назначава министър-председателя. Висш законодателен орган е Парламентът – национална асамблея (400 депутати). След военния преврат от 1989 г. за президент е избран ръководителят на преврата Омер Хасан Ахмед ел-Бешир.
История: Когато в историческите източници се говори за Судан, става въпрос за много по-обширен Судан в сравнение с днешния. След като арабите навлизат в Африка, където живеят негри, дават името на обширната площ "Биляди Судан" (Страната на черните), която се простира от бреговете на Червено море до Западна Африка. По-късно думата "Биляди" е премахната и тази област е наречена само Судан. А днешен Судан е областта, която е била Източен Судан. След като през 639 г. Египет е завладян от Амр ибн Ас (радиаллаху анх), заселилите се в тази страна мюсюлмани след кратко време тръгват към суданските пазари да търгуват. За първи път суданците се запознават с исляма благодарение на тези търговци. Някои от суданците се привързват към исляма, а влиянието на по-рано навлязлото християнство започва да отслабва.
Заселилите се мюсюлмани в Египет след средата на VII в. извършват някои военни действия за превземане на Судан. Тези завоевателски движения продължават дълго време. През 1172 г. братът на Саляхуддин Ейуби Туран шах, а през 1260 г. Байборс организират по един поход в земите на днешен Судан. След тези походи ислямът се разпространява още повече.
Завладяването на Египет през 1517 г. от Османската държава оказва влияние в Судан. В същия период Фунджската империя, която се намира в Судан, се изтегля на юг и продължава да съществува там. Валията на Египет Мехмет Али паша от Кавала през 1821 г. изпраща войска срещу Фунджската империя и завладява суданските земи. Мехмет Али паша провежда политика, която никак не задоволява суданския народ. Той освобождава от длъжност Исмаил паша, който завладява Судан, като на негово място назначава сина си. Работи съвместно с французите и англичаните от политически интереси и на някои валийства в провинциите назначава техни хора. Това положение обезпокоява мюсюлманското население в Судан. Мухаммед Ахмед ел-Мехди събира хора около себе си и през 1881 г. сформира движение. На последвалите го той дава името "енсар", а на движението - "движение енсар". За кратко време движението на Мехди се разпростира широко. Изпратените войски за потушаване на движението загубват битките. В земите, които Движението Енсар успява да вземе под свое командване, формират отделно управление. Мехди умира на 22 януари 1885 г., като на негово място застава синът му Абдуллах бин Мухаммед, който пада в Умурман срещу египетските сили, водени от английския генерал Хърбърт Кичнер. По-късно английските сили, изтъквайки, че имат за цел да поправят грешните действия на управлението в Египет, през 1899 г. влизат в Судан.
Първото нещо, което англичаните правят, е изцяло да разпръснат движението на Мухаммед Ахмед Мехди. Судан остава под английско завоевание до 1 януари 1956 г., когато получава независимост.
Ислямски движения: Ислямската група, която притежава най-много последователи в Судан, е Ислямски национален фронт, ръководена от Хасан Абдуллах ет-Тураби. Този фронт преди военния удар на Ел-Бешир работи като политическа партия. След въпросния преврат заедно с други политически партии партията на Тураби също е забранена. Не след дълго се разбира, че военните, които осъществяват удара начело с Ел-Бешир, са хора, възприели възгледите на Тураби. Това положение се проявява при политиката, следвана от управлението. Общата грешка на почти всички източници, свързани със Судан, е представянето на движението на Хасан Тураби като судански "Мюсюлмански братя". Всъщност известно време Тураби се е намирал в джемаата на суданските "Мюсюлмански братя" и макар да се издига до предните редици, заради различните свои мисли и схващания през 1979 г. се отделя от този джемаат. Движението "Мюсюлмански братя", чийто корен е пуснат още докато Судан е под английска власт, е създадено през 1940 г. и продължава да съществува като самостоятелно движение. Това движение, макар да не е толкова широко разпространено, както групата на Тураби, е по-дисциплинирано и притежава по-здрава организационна структура. Привържениците на движението са предимно от образованата, културна класа.
Сред суданските организирани ислямски сдружения на трето място са Джемаату Енсари'с-Суннету'л-Мухаммедие, които възприемат идеите на селефитите. Тази група е продължение на същия джемаат в Египет и подчертава линията на другите селефитски течения. Наред с тях в Судан съществуват и други тасаввуски течения.
Стопанство: Судан е аграрна страна със слабо развита икономика. Около 80 % от населението е заето в селското стопанство. Главни експортни култури – памук (2-ро място в Африка), сусам, фъстъци. Отглеждат се още просо, сорго, овошки, финикови палми. С животновъдство се занимават главно номадите, като отглеждат овце, кози, едър рогат добитък и камили. Слаборазвита промишленост. Нефтопреработващ и циментов завод, хранително-вкусови, кожено-обувни и дървопреработващи предприятия. Добива се злато, хром, желязна руда и нефт.
Туризъм: Някои от най-посещаваните туристически дестинации са:
Атбара. Намира се близо до Петия нилски водопад. Няколко часа са достатъчни, за да се разгледат водопадът и няколкото стари парни локомотива.
Ерковит. Разположен е на красивите хълмове на брега на Червено море. Градът е изцяло реконструиран от англичаните, но въпреки това все още могат да се видят няколко запазени оригинални сгради.
Джебел Мара. Изключителен район, осеян с малки планини. Намира се в Западен Судан и е известен с многобройните маршрути за катерене. В центъра на местността е разположен обширен вулканичен кратер, известен като "Окото на Джебел Мара".
Хартум. Столицата се намира там, където се сливат Бели и Сини Нил. От тук може да се предприеме плаване по реката, да се посетят Националният, Етнографският и Националният природо-научен музей. Но безспорно най-красивото място в града е, където се сливат Бели и Сини Нил. Там е разположен увеселителният парк "Морган".