7 Арабска Република Сирия

Основни данни за Р. Сирия:
Официално наименование: Арабска Република Сирия
Столица: Дамаск (Шам)
Площ: 185 180 км2
Население: 16 500 000 души (по данни от 1999г.)
Етническа структура: 80% араби, 6% кюрди, 2,8% арменци, 1% турци, 1% гърци. Останалата част се съставлява от сюръании, келдании, настурии, черкези и евреи.
Език: Официален език на Сирия е арабският. Освен него се говорят кюрдски, турски и други в зависимост от малцинствата.
Религия: Държавата няма официална религия, но 74% от населението са мюсюлмани сунити, 11% нусайрии. Нусайриите според учените от ехл-и суннет (привързващи се към суннета на Пратеника) са разклонение на шиитите и голяма част от тях вярват, че Хз. Али (радиаллаху анх) е Бог. Имат система от вярвания, която е близка на тази за троицата в християнството. Представляват мнозинство в областта Лазкие. 3% от населението са дурзии и са мнозинство в областта ес-Сувейде (Джебелудуруз). Съществуват 0,8%) исмаилити. Приблизително 10% от населението са християни. Има и много малка част евреи.
Географско положение: Като държава в Предна Азия, Сирия граничи на север с Турция, на изток с Ирак, на юг с Йордания, на запад с Ливан и Бяло море. Големи реки са Ефрат, Аси и Хабур. Смята се за богата държава на водни ресурси. 33% от почвите са благоприятни за земеделие, а 10% от тях се напояват.
Държавно устройство: Привидно в Сирия съществува многопартийна система на управление, но в действителност господства партията БААС. Страната се управлява с приетата на 14 март 1973 г. конституция. Конституцията дава широки права на държавния глава. Същата определя управлението на страната – Социалистическа народна демокрация. Правото за назначаване е дадено на избрания чрез гласуване 250-членен парламент. Но смазващото мнозинство на управляващата партия БААС открито разкрива факта, че избирателната система не стои далеч от измамите. Сирия е членна ООН, Организацията ислямска конференция, Арабската лига, МВФ, Ислямската банка за възстановяване и развитие.
История: Днешните сирийски земи са завладени от Хз. Омер (радиаллаху анх) с походите му в периода 634-636 година. Сирия последователно е управлявана от Омаядите, Аббасидите, Египетските владетели, Селджуците и Еюбите. През 1250-1303 г. е нападната от монголците. След това преминава в ръцете на Мамелюците. През 1517 г. се включва към земите на Османската държава от султан Явуз Селим. През 1831 г. преминава в ръцете на египетския паша Мехмед Али, който въстава срещу османците и установява свое управление в Египет. След народното въставане през 1840 г. преминава отново в ръцете на Османската държава. През 1920 г. Сирия е превзета от Франция. Макар населението да се противопоставя на това нахлуване, Франция жертва десетки хиляди човешки живота и с бомбардирането на големите градове потушава съпротивлението. Въпреки това, съпротивлението на хората продължава. През 1943 г. Франция е принудена да се изтегли и на 1 януари 1944 г. признава независимостта на страната. Но зад себе си тя остава бюрократична прослойка, за да поддържа системата, която е създала и внедрила. След обявяването на независимостта на страната с различни интриги от страна на френските нашественици, тази прослойка поема управлението в свои ръце. Първият президент на Сирия след обявяване на зависимостта е Шукриел-Кувветли, който е от турски произход. През 1949 г. той е свален от власт чрез преврат. След спечелването на независимостта си Сирия се превръща в страна на превратите. През 1949,1954, 1961, 1962, 1963, 1966 и 1970 г. се осъществяват различни преврати. След преврата през 1949 г. управлението на страната поема Хусни Заим. След него последователно президенти стават Сами Хуннави, Едиб Чичекли, Хасим Бей ел-Аттаси и Шукри ел-Кувветли. През 1955-1958 г. Сирия се обединява с Египет и заедно създават Обединена Арабска Република. По това време държавен глава на Обединената Арабска Република става тогавашният президент на Египет Джамал Абдун-насър. След прекратяване на обединението Сирия-Египет, президент на Сирия става Назим ел-Кудси. Оглавяваният от генерал Хафиз ел-Емин преврат през 1963 г. осигурява управлението на партията БААС. Преврата от 1966 г. става победоносен за независимото военно крило на партията БААС. След него управлението на страната поема Нуруддинел-Аттаси. Нусайриецът Хафиз Есад, началник на военновъздушните сили и министър на отбраната по време на Арабско-Израелската война през 1967 г., се опитва да направи преврат през 1968 г., но той се оказва неуспешен. Но преврата, който осъществява на 23 ноември 1970 г., му осигурява управлението. След този преврат нусайрийците в партията БААС започват да изключват другите от партията. Есад влиза в тесни приятелски отношения със СССР и получава подкрепа от него до разпадането му. С провежданата политика той не пренебрегва и задоволяване интересите на САЩ и Запада. На 1юли 1988 г. издавания в Судан вестник "Кабас" публикува документ, доказващ, че Есад има тайни връзки с еврейските разузнавателни служби в САЩ.
С поемането на управлението на страната от партията БААС започва един период на натиск и насилие над мюсюлманите. Есад увеличава още повече този натиск и насилие. По негово време много мюсюлмани са хвърлени в тъмниците и подложени на всякакви изтезания. Едно от най-големите престъпления на Есад е кръвопролитието в Хама. Хама е градът с един от най-силните центрове за развитие на Исляма. Именно поради тази причина градът е подложен на голямо избиване през 1982 г. Братът на Есад, Рифат Есад, началник на генералния щаб, напада Хама през една февруарска нощ на 1982 г. по суша и въздух. Повечето от войниците, които не били съгласни да участват в нападението, са убити веднага. Други преминават на страната на мюсюлманите. В кръвопролитието, продължило няколко дена са убити 40 000 мюсюлмани.
Външни проблеми: Израел, който държи територията на Палестина под окупация по време на войната през 1967 г. окупира и Голанските възвишения на Сирия. Сирия има проблеми с Израел по отношение на тази окупация. Тя настоява Израел да й върне окупираните Голански възвишения.
Неразбирателството между Сирия и Турция се дължи до голяма степен на град Хатай. Сирия твърди, че има право над този град. Другият проблем на Сирия с Турция е свързан с проекта за югоизточен Анадол. Със стартирането на този проект Сирия се опасява от намаляване на водите, подхранващи нейните територии.
Вътрешни проблеми: Най-важният вътрешен проблем на Сирия е породен от натиска, който се оказва върху ислямските групи. В резултат на този натиск периодично между управлението и членовете на тези ислямски групи възникват въоръжени сблъсъци. Друг проблем е преминаването на опозиционните сили към подземните сили, което е породено от диктаторството на партията БААС.
Ислямски движения: От гледна точка на Исляма, Сирия притежава изключително богато наследство. По тези земи в миналото са израстнали твърде много мюсюлмански учени и с научните си изследвания просветляват ислямския свят. Борбата на Исляма срещу режима в Сирия започва с д-р Мустафа ес-Сибаи през 1941 г. Сибаи има много тесни връзки с основателя на организацията "Мюсюлмански братя" Хасан ел-Бенна и самият той става основател на сирийското крило на организацията. Преди основаването на "Мюсюлмански братя" в Сирия, ислямските дейности се осъществяват посредством различни социални групи за помощ. С дейността си през 1945-1946 г. д-р Сибаи обединява всички тези дейности под крилото на "Мюсюлмански братя". Настоящият ръководител на организацията в Сирия е Мухаммед Ебу'н-Насрел-Беянуни.
Най-голямата група, която днес провежда ислямската борба в Сирия е "Мюсюлмански братя". Наред с нея дейност провеждат и селефитите. Селефитите обаче отдават повече значение на въпросите, свързани с вярата и делата, отколкото на политическите въпроси и тези, свързани сдържавата.
Сирийското управление е негативно настроено срещу ислямските движения. В резултат на огромния натиск много мюсюлмани са принудени да напуснат родината си. Само в Саудитска Арабия броят на сирийските бежанци наброява 1 млн. Освен всичко друго, сирийският режим създава закон, който все още е в сила, и според който всеки, който членува в "Мюсюлмански братя" трябва да бъде екзекутиран.
Икономика: Сирийската икономика се базира най-вече на земеделието и животновъдството. Приходът от земеделски продукти възлиза на 27% от брутния вътрешен продукт (БВП). 26% от работоспособното население е заето в земеделието. Петролът, оказващ важно влияние върху сирийската икономика, се добива предимно от американски компании. Природният газ също има принос към икономиката на страната. Добиват се също и полезни изкопаеми като фосфат, желязо и др.
В Сирия са развити много сектори на леката промишленост. Най-разпространените й такива са: текстилният, конфекционният, обработването на кожи (предприятията в този сектор съставляват 30% от всички предприятия в отрасъла), хранително-вкусовият. Производството на безалкохолни напитки и цигари съставлява 24% от всички предприятия в отрасъла. Развити са също дървообработването, мебелното и хартиеното производство, застъпено е и производството на химически продукти и бои, дълготрайни хранителни стоки, цимент и други строителни материали, метални и глинени изделия, механични машини, канцеларски и електрически материали. Индустрията дава 6% от БВП. В промишлеността е заета около 14% от работоспособната работна сила.