Ислямска република Иран
Географско положение: Иран (с официално име Ислямска Република Иран), е обширна държава в югозападна Азия. Обхваща географска площ от 1 648 195 кв. км. и граничи с Ирак (1,609 км) на запад, с Турция (486 км) на северозапад, с Републиките Армения, Азербайджан, Туркменистан (всички, част от бившия Съветски съюз), както и с Каспийско море (2,670 км) на север, с Афганистан (945 км) на изток, с Пакистан (978 км) на югоизток, а на юг с Персийския залив (1,259 км) и с Оманско море (784 км). Персийският залив е плитка маргинална част от Индийския океан, разположена между Арабския полуостров и югозападен Иран.
Част от територията на Иран са и голям брой острови в Персийския залив, най-важните от които са: Миноу,Харг, Шейх Саад, Шейх Шуайб, Хендураби, Киш, Фарур, Сири, Абу Муса и др.
Няколко реки се протичат през територията на Иранската земя, като една от тях е плавателна и се нарича Карун (920 км). Други големи реки са: Атрак (535 км), Дез (515 км), Хендижан (488 км), Жовейн (440 км) и др.
Население: В Иран се провежда преброяване на населението на всеки 5 до 10 години. Съгласно последното преброяване, проведено през 1996 г. Централната Иранска Банка обяви, че към 22 март 2003 г. иранското население наброява 66 мил., от които 42,9 мил. души живеят в градовете, а 29 мил., в селата.
Раждаемостта в Иран нараства значително след избухването на Ирано-Иракската война (септ. 1980 г.), която продължава осем години. След войната правителството предприема сериозна и компетентна политика с оглед контрол върху раждаемостта на населението. Успехът от тази политика бе толкова добър, че Иран бе определен като най-успешната измежду развиващите се страни по отношение на контрола върху раждаемостта.
Политически партии: Значимите и активни политически партии и групи в Иран едва надвишават една дузина.
Джами Руханияте Мобарез (МСА) е може би най-старата политическа духовна група след победата на Ислямската революция в Иран през 1979 г. МСА ръководи консерваторите и консервативните групи, координира тяхното политическо поведение и политика с вижданията и решенията на Асоциацията.
За разлика от другите групи и партии МСА не издава никакви вестници и списания и няма издадено разрешение за политически дейности от страна на вътрешния министър. Джаме'е Анжоманхайе Есламие Базаар или Общество на Ислямските Асоциации на Пазара и Търговски сдружения (SIABTU) е организация, състояща се от членове на Ислямските асоциации на различни търговски сдружения в техеранския пазар. Нейната цел е да изгради координация сред Ислямската асоциация на търговските сдружения и бизнесмени, с цел да бъде създадена благоприятна среда на пазара, да бъде приложено на практика ислямското правило за "приканване към доброто и забраняване на злото" и да бъде помогнат процеса на постигане на независимост и самостоятелност на иранската икономика.
Джаме'е Анжоманхайе Есламие Базаарвааснафджаме'е Еслами Мохандесйн или Ислямска общност на инженерите (ISE) е измежду технократските мюсюлмански организации. Тази общност е формирана в края на наложената от Ирак война (1988 г.) с цел "извисяване на ислямските, политическите, научните и технологични знания за мюсюлманския народ на Иран, защита на свободата на словото и събранията, както и продължителна кампания срещу чуждестранните културни агенти, свързани с източния или западния материализъм".
Джаме'е Зайнаб или Общност на Зайнаб е една от политическите организации на иранските жени, чиято цел е да "укрепи идеологическата подготовка на жените, да разшири сферата на влияние на естествената ислямска култура и да елиминира отклоненията, еклектицизмите и привнесената от вън култура сред жените".
Съществуват още девет партии.
Език: Официалният език в Иран е персийският. Той се говори също в Афганистан, Таджикистан и определени части на Китай и Узбекистан и принадлежи към индо-иранската езикова група. Старата форма на този език преобладава в Персийската империя още през VI в. пр. Хр., когато езикът е изписван с клиновидно писмо. По-късно, през II в. пр. Хр. персите създават нова азбука известна като Пахлави, която остава в употреба до Арабската инвазия в Персия през VII век. Оттогава персите използват арабската писменост, но макар персийската и арабската азбука да са сходни до известна степен, самите езици са абсолютно различни един от друг.
В персийската азбука има 32 букви, но всяка една от тях приема между 2 и 4 различни форми в текста, и затова според някои учени в персийския език всъщност има около 100 писмени знака.
Религия: Официалната религия на Иран е Ислямът. Според официалните статистики от 1986 г. около 98,5% от жителите на страната са мюсюлмани, повечето от които принадлежат към различни шиитски школи. Някои други школи са Ханефи, Шафии, Малики, Ханбели и Зейди. Всички те се радват на уважение и пълна свобода, Зороастрийците, арменците, евреите, асирийците и халдеиските религиозни малцинства имат свои собствени религиозни организации.
Шиизъм: Повечето от иранците са мюсюлмани шиити, макар че някои иранци практикуват и други големи религии. Като ислямска школа, шиизмът не е нова школа. Всъщност някои учени считат, че началото му е поставено още с възникването на исляма. Школата обаче се появява, когато възниква въпросът за наследяването на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
От гледна точка на шиитите, религията е разделена на две части: а именно, знание и изпълнение. Въпросите, които се отнасят до знанието представляват фундаментите на религията. Тези фундаменти са категоризирани в пет теми: монотеизъм, пророчество, заместничество, справедливост и съживяване.
Основавайки се на принципа на монотеизма, мюсюлманите вярват в единството на Аллах. Според същия принцип, човек не трябва да приписва съдружници на Аллах. На базата на ислямските вярвания всичките пророци са определени от Аллах. Пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е последният Пророк и Аллах не е изпратил никой друг след него. Всемогъщият Аллах е низпослал Корана, Свещената книга на исляма, на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
Това, което отличава школата на шиитите от всички други е нейния начин на разглеждане на въпроса за наследяването на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Шиитите вярват, че Имам Али (радиаллаху анху) и неговите синове и внуци са имамите на мюсюлманите и че 12-тия имам Хз. Махди (алейхис селям) живее в тайнственост (окулт). Това е принципът, който отделя шиизма като духовна школа от другите школи.
Религиозни малцинства: Докато мюсюлманите съставляват повече от 98,5% от населението на Иран, християните в страната са 0,7%, евреите 0,3%, зороастрийците 0,1 %, а привърженици на други религии са 0,1% от населението. Защитата на културните, социалните и политическите права на всички религиозни малцинства са установени с Конституцията на Ислямска Република Иран.
Иранските евреи са представени в парламента, имат 30 синагоги из цялата страна, своя собствена асоциация, издават списание, наречено "Тамоус", поддържат частни училища.
Арменците и Асирийците, които мирно съжителстват с останалото население на Иран още от древни времена, съставляват иранската християнска общност.
Арменците, както и другите малцинства, имат свои частни училища, списание на арменски език, наречено "Алик". Те също имат свои представители в Парламента. В страната има около 20 грегориански църкви, в които се отслужват религиозни служби, както и няколко католически църкви и центрове на арменците-протестанти.
Асирийците имат своя асоциация, която се грижи за общността, имат църкви, в които се отслужват религиозните служби, както и многобройни обществени центрове. Те също имат представителство в Парламента.
В страната има и други християнски движения – протестанти, католици, адвентисти и всички те имат свои центрове за богослужения.
Административно деление на страната Страната е разделена на 26 провинции. Ето някои от тях:
Провинция Столица1. Ардабил Ардабил
2. Бушехр Бушехр
3. Чахар Махал и
Бахтияри Шахр-еКорд
4. Източен
Азербайджан Табриз
5. Исфахан Исфахан
6. Техеран Техеран
7. Хорасан Мешхад
Аятоллах Али Хомейние духовният лидер на Ислямската революция, върховен глава на правителството и главнокомандващ военните сили. Той координира политиката на правителството в съответствие с божествените закони. Техеран е столицата на държавата. Начело на всяка провинция се назначава Генерал-Губернатор, който действа като ръководител на всички правителствени служби в съответната провинция. Всяка провинция е разделена на много окръзи, управлявани от Бахшдар, който надзирава по няколко провинциални окръга, управлявани от дехдари.
Правителство: Иран е Ислямска Република, установена след ислямската революция през 1979 г. след провеждането на референдум, на който 98,2% от населението гласува "за". С конституцията от ноември 1979 г. всички културни, социални, политически и икономически институции на иранското общество се основават на ислямските принципи и норми.
Всички правителствени политики са подчинени на божествените закони и са съобразени с тях. Орган по надзора в това отношение е юрисконсултът или Върховния лидер. Според конституцията той е отговорен за това съгласуване пред Бога и пред хората докато 12-ят имам е в окулт.
История: Иранската история датира от преди повече от 9000 г. Страната е разположена в един от трите културни средища на древността, в които писмеността се е появила за първи път. Пиктограмите, открити в западен Иран датират от преди 3200 г. пр. Хр. Първата империя на територията на днешен Иран е основана в провинция на Фарс преди повече от 2500 г. от иланската династия на Ахаменидите. Държавата е просъществувала като монархия оттогава до 1979 г., когато, след осъществяването на ислямската революция, се установява нова система и се създава ислямска република.
Иран е измежду малкото държави в света, които винаги са поддържали своята независимост и никога не са били нечия колония или протекторат. През последните 200 г. Иран претърпява два държавни преврата и две революции.
Държавният преврат от 1920 г., осъществен от Реза Шах, довежда до установяване на династията Пахлави през 1924 г., а държавният преврат от 1953 г., организиран от САЩ в сътрудничество с Великобритания и с подкрепата на сина на Реза Шах –Мохаммад Реза Пахлави, става причина за падането на националното правителство на Мохаммад Моссадек.
Революцията в Иран от 1906 г., която е авангардна за всички революционни движения в региона, включително и за Руската революция, е известна като Конституционната революция. Тя бележи стъпка напред към промяна от абсолютния деспотизъм към парламентарна и правова държавна система. Ислямската революция в Иран завършва през 1979 г. под ръководството на Имам Хомейни, един от великите ирански духовници.
Революцията, която доведе до падане на имперската система в Иран, се счита за движение напред към установяване на демокрация, основаваща се на национално-религиозните вярвания на народа.
Икономика, Постижения в икономиката: Според повечето анализи на иранските проблеми по време на режима на династията Пахлави съдържанието на термина "иранско икономическо развитие", не е нищо друго, освен отклонение от естествения процес на икономически напредък, а също така и силна зависимост от чуждестранни икономики. Нефтът, като независима променлива в цялата структура на икономиката, предопределя зловещата съдба на страната. По-голямата част от договорите в производствената сфера оформяха облика на един вид зависима, ориентирана предимно към внос, капиталистическа икономика, която не притежава близко подобие или връзка с националните културни и социални структури. Поради липсата на хармония между различните отрасли на икономиката нейната производителност не стимулираше растежа. С Ислямската революция, въпреки относителната икономическа независимост и селскостопанско развитие, се набляга на тях като основна и централна политика. За съжаление процесът на развитие бе отклонен от неговия естествен ход заради принудителната война, икономическите санкции и поради факта, че икономиката бе поставена в услуга на нуждите на войната. Повечето от отраслите на промишлеността, включително и добивът на нефт, претърпяват големи загуби. Други спират производство поради недостиг на средства и суровини. Това, наред с действителните разходи във връзка с войната, води до осемгодишен застой в развитието на Иран. След войната обаче, започна изпълнението на динамична възстановителна програма. Промишлеността и селското стопанство бележат значителен напредък, независимо от икономическите санкции, огромните загуби в следствие на отсъствието на големи инвестиции и бързото развитие на паразитната икономика, причинена от войната. Различните стадии на развитието включват възстановяване на промишлени отрасли, максимално използване на съществуващия промишлен потенциал, създаване и разширяване на инфраструктури и главни отрасли, замяна на вноса с вътрешно производство, използване на местни експерти при управлението на заводи и др.
Някои от най-важните постижения в икономиката на Иран, през постреволюционния период са в областта на енергетиката, водоснабдяването, нефтодобива, добива и износа на природен газ, нефтохимията, ядрената енергетика, комуникациите, транспорта – развитието на железопътния, въздушния и водния транспорт, селското стопанство, животновъдството, риболова. Постиженията в различните отрасли, описани тук, отразяват само малка част от усилията, направени през последните две десетилетия.
Имам ХомейниИмам Хомейни е роден на 24.09.1902 г. в Хомейн, град в централната провинция на Иран, в почтено семейство. Наречен е Рухаллахал-Мусавиал-Хомейни.
Той е наследник на здравите традиции на своите предци, които включват водачеството на хората и придобиването на божествени знания. Благородният баща на Имам Хомейни е Аятоллах Сейед Мустафа Мусави, съвременник на великия Аятоллах Мирза Ширази (радиаллаху анху). След придобиване на значителни познания за исляма по време на престоя си в Наджаф и след като получава правото да практикува религиозен "Фикх" (тълкувание на закона), бащата на Имам Хомейни се завръща в Иран и става религиозен водач и опора за хората в Хомейн. Когато Рухаллах е едва на пет месеца, баща му, който се опълчва срещу тиранията на правителствените агенти, е убит по време на едно пътуване от Хомейн до Арак заради неговия призив за търсене на истината.
Така още от своето ранно детство Имам Хомейни (радиаллаху анх) се запознава със значението и болката на сирачеството и мъченичеството. Неговото детство и младежки години преминават под грижите на неговата всеотдайна майка Бану Хаджар.
От детска възраст и ранна младост Имам Хомейни (радиаллаху анху) успява да се изучи, благодарение на своята изключителна интелигентност, огромния обем от светска наука, която овладява, придобития значителен запас от знания по теологическо право. Този запас включва арабска литература, логика, ислямско право и закони. През 1919 г. той постъпва в Теологическия университет в Арак.
Скоро след преселването на великия Аятоллах Хадж Шейх Абдолкарим Язди в Ком през 1921 г., Имам Хомейни също се премества в Ком, където завършва образованието си при учените и преподавателите от Теологическия университет в града.
Изтънченият и търсещ дух на Имам Хомейни не се задоволява само с арабската литература и лекциите по "Фикх". Той проявява интерес и към другите науки. Затова успоредно с изучаването на правото и законите на Фикх от "Фукаха" (ислямските юристи) той взема уроци и по математика, астрономия и философия при Хадж Сейед Аболхасан Рафией Казвини, а също и по спиритическите науки и мистицизъм от Мирза Али Акбар Хакими Язди. Той взема уроци също и по мерена реч и рима, както и по ислямска и западна философия от Ага Шейх Мохаммад-Реза Масджид-Шахи Исфахани. След това продължава с изучаването на етика и ''Ирфан" (гностицизъм) при Аятоллах Хадж Мирза Джаваде-Малеки-Табризи. По нататък продължава с най-висшето ниво на теоретическия и практическия "Ирфан" в продължение на 6 години при Аятоллах Ага Мирза Мохаммад-Али Шахабади.
Имам Хомейни е великият революционер, който през 1978 г. успява да проведе Ислямската революция, чрез която сваля монархическата система на управление и създава Ислямска Република Иран. Умира през 1989 г.
Литературните творби и сборници на Имам Хомейни:
Описание на утринните молитви, Описание на традицията Рааеалджалоот, Коментар-преписка на Имама в традицията за рааеалджалоот, Коментар-преписка към описанието на Фавайдулразавийа, Описание на армиите на интелигентността и на невежеството (Джонудаклеваджахле), Описание на чехел хадис (Четиридесетте предания), Серрол-салат (Салатул Арефиинваме'ераджулсалекиин), Правила на молитвата (Адаб-ул-Салат), Трактатът Лекаоллах, Кашфул-Асрар, Ислямско управление или Валаят-е-фикх, Великият поход (предизвикателство към собственото аз), Естифтаат (отговори на въпроси върху указите). Антология на поетическите произведения, Мистични писма, Послания, речи, интервюта, укази и писма (22 тома) - (Сборник от политически и социални трудове на Имам Хомейни), Божественото и политическото завещание. Това са само част от неговите произведения.
Портал 