5 Арабска република Египет

Основни данни за Египет:
Официално наименование: Арабска Република Египет
Столица: Кайро с население 18 000 000.
Други важни градове: Александрия, Исмаилия, Асют, Джизе, Порт Саид, Минье, Асван, Сювейс, Танта, Димят.
Площ: 998.774 км2
Население: 71.9 милиона (според данни на ООН от 2003 г.) 45% от населението живее в градовете.
Прираст на населението: 2,7%
Гъстота на населението: 57 души / км2
Парична единица: Египетски джунейх.
Етническа структура: Приблизително 91% от египетското население се състои от араби. 91.5% от арабите са мюсюлмани, а останалите християни. 7% от населението са кипти, които изповядват християнство имали свой език, който днес не се използва. Като официален език киптите използват арабския. Останалата част от населението е съставена от християни от европейски произход, нубийци, бежанци, албанци и бербери.
Език: Официален език е арабският. Само някои малки етнически групи все още използват свои местни езици.
Религия: Официална религия е ислямът. 91% от населението са мюсюлмани. Останалата част от населението е образувана от православни християни от киптски и римски произход (киптите имат по-различни вярвания от другите православни християни), християни маруни от арабски произход, католици и протестанти, придошли в Египет от различни европейски страни. Преобладаващата част от мюсюлманите са сунити, следвани от шафиитите и ханифитите.
Географско положение: Египет, която е североизточна африканска страна, граничи на изток с Червено море и Палестина, на юг със Судан, на запад с Либия, на север със Средиземно море. Най-високата й точка се намира на Синайския полуостров – планината Катерина (2637 м.) Най-важният водоизточник е река Нил. Само 4% от общата земя е обработваема като всичко останало е пустиня. Съществена част от подходящите за обработка земи са разположени около река Нил. Средната годишна температура в столицата Кайро, разположена на брега на Бяло море и в точката на вливане на Нил в Бяло море, е 21.9 градуса.
Управление: Египет се управлява от демократична многопартийна система. Страната се управлява с влязлата в сила на 11.09.1971 г. конституция. Върховният управляващ – президентът, притежава широки правомощия. Президентът се избира чрез гласуване. Но след преврата през 1952 г., всички провеждани избори за президент са имали само един кандидат и в 90% от случаите този кандидат е печелил и самите избори. Министър-председателят се назначава от президента. Законодателството е в ръцете на 454-членния парламент, членовете на който се избират чрез избори. През 1991 г. опозиционните партии бойкотират изборите, поради това че не са справедливи и честни. До преди известно време в Египет се прилагаха ислямските закони за специалните случаи като женитба, развод и европейските закони за търговията, наказанието и управленческите механизми. Неотдавна обаче частното-обществено право се промени, съобразно европейската система и цялата правна система се основава върху западните закони. Египет е член на организацията Ислямска конференция, Арабската лига, организацията Арабско единство, Международния валутен фонд, Ислямската банка за възстановяване и развитие.
Политически партии: Най-важните политически партии на Египет са следните: Национална демократическа партия – партията, която все още държи управлението в свои ръце. Партията е привърженик на Запада, има светски характер и е позната също така като партията на президента Хусни Мубарак. Работническа партия– в миналото тази партия е отразявала социалистически идеи, но сега вече има ислямски принципи. Най-важната причина за това е обвързването на организацията "Мюсюлмански братя" с тази партия. След възприемането на ислямските принципи от партията, от нея се отделят тези, които все още защитават социалистическите идеи. Партията продължава да поддържа връзки с "Мюсюлмански братя". Нова Уафд партия– тази партия защитава западно, либерално и светско разбиране под лидерството на възрастния политик Фуад Сираджуддин. Партия на свободите– тя защитава арабската националистичност и западното светско разбиране. Партия Васат — някои от основателите на тази партия, срещнала големи трудности при своето учредяване, са членове на организацията "Мюсюлмански братя". Поради това, че членове на "Мюсюлмански братя" били членове на тази партия е изразено, че това е политическата партия на организацията. Точно поради тази причина били заведени дела срещу основателите на партията и на някои от тях им били наложени различни санкции. В действителност обаче, колкото и да възприема ислямските принципи, партията Васат не е политическото крило на организацията "Мюсюлмански Братя".
История: Днешен Египет е превзет от ислямската войска през 639-642 г. по времето на управлението на втория халиф Хз. Омер (радиаллаху анху) от Амр ибн Ас (радиаллаху анху). След тази дата до 868 г. Египет е свързан към халифата. През 868 г. управлението на Египет минава в ръцете на Толунлулар, които са от тюркски произход. Те управляват до 905 г. След това управлението отново преминава в ръцете на халифата, представляван от Аббасидите, които управляват до 934 г. През същата година, в Египет се установява ново тюркско управление под името Ихсидии. Те управляват до 969 г. Тогава Египет бива завладян от Фатимидите, центърът на които дотогава е бил в Тунис и в 972 г. преместват столицата си в Кайро. Фатимидите са използвали различни начини за насилствено разпространяване на своята вяра. Тяхното управление продължава до 1171 г. През тази година Египет пада в ръцете на Салахуддин Ейууб Ейууби, който управлява до 1250 г. След тази дата Египет е управляван от мамелюците, които след завладяването на Багдат от монголците, осигуряват съществуването на халифата на Аббасидите в Кайро. Управлението на мамелюците продължава до 1517 г., когато Египет бива превзет от османците. След завземането му от османците, Египет се включва в халифата и започва да се управлява от областен управител. През 1805 г., обаче областният управител на Египет Мехмед Али Паша се надига срещу халифата и образува полунезависимо управление. След него, потомците от неговото семейство продължават да управляват страната. През времето, когато тези областни управители управляват страната, англичаните по различни канали навлизат в страната и започват да влияят върху управлението. През 1914 г. страната е изцяло завладяна от англичаните. Прякото управление на страната от англичаните продължава до 1922 г. На 15.03.1922 г. официално е обявена независимостта на Египет. Но страната продължава да се управлява под силното въздействие на англичаните.
След обявяването на независимостта, крал на Египет става Фуад I. След неговата смърт през 1936 г. на трона се възкачва неговият син Фарук. На 26.07.1952 г. с военен преврат се слага край на управлението на крал Фарук. След преврата президент става генерал-майор Мухаммед Неджиб. Две години след това обаче на 25.02.1954 г. Джамал Абдуннасър слага ръка на управлението и сваля Неджиб от поста му. Управлението на Абдуннасър се характеризира с диктаторство и мъчения. По негово време са екзекутирани много мюсюлмански учени и мислители, начело с Абдулкадир Удех и Сейид Кутуб. Най-много от неговото управление понасят членовете на организацията "Мюсюлмански братя". Много от членовете на тази организация са били хвърлени в затвора и са могли да излязат оттам след смъртта на Абдуннасър. Абдуннасър е защитавал арабския национализъм, основан върху социалистическо разбиране. Неговите идеи се разпростират в много арабски страни.
По времето на Абдуннасър Египет влиза в две войни, които загубва с тежки поражения. Първата от тези войни е войната за Суецкия канал през 1956 г. Тази война избухва след решението на Египетското управление да национализира Суецкия канал. През октомври 1956 г. Израел, съюзявайки се с Англия и Франция, напада Египет. Това, което подтиква Израел към тази постъпка са Англия и Франция, които дотогава използват Суецкия канал, както намерят за добре. По време на това нападение Израел, подпомаган от Англия и Франция, окупира ивицата Газа и Синайския п-в. Но поради политически причини, се оттегля от тези земи на 07.03.1957 г.
Втората война е Арабо-Израелската война от 1967 г. Тази война, известна още като шест-дневната война, е най-мащабната от Арабо-Израелските войни и избухва с нападението на Израел над Египет сутринта на 05.06.1967 г. Израелските самолети, преминавайки през Бяло море, първоначално бомбардират летищата в западен Египет като за много кратко време унищожават около 300 военни самолети още на земята. Предполага се, че по време на това нападение израелските военни самолети са зареждали гориво от американските военни кораби в Бяло море. Веднага след това Израел напада по суша и въздух ивицата Газа и Синайския п-в. Без сериозна съпротива от страна на египетските войници, ивицата Газа и Синайския п-в преминава в ръцете на Израел. Тук се говори за предполагаемо предателство на Джамал Абдуннасър.
Египет успява да си възвърне Синайският п-в едва с подписаното през 1978 г. в Кемп Дейвид споразумение. След смъртта на Абдуннасър на 28.09.1970 г., президент става Мухаммед Енвер Седат. Първоначално Енвер Седат провежда слаба политика. Той освобождава всички затворници, задържани заради политическите виждания на Абдуннасър. След това обаче и той използва насилие и натиск. Споразумението в Кемп Дейвид, с което Египет официално признава съществуването на държавата Израел е подписано по негово време. След това споразумение арабските страни преустановяват дипломатическите си контакти с Египет, но след това отново ги подновяват. След смъртта на Енвер Седат на 06.11.1981 г., президент става Мухаммед Хосни Мубарак. Мубарак, който все още е президент, отива много по-далеч в насилието и натиска от Седат. Той единствено се кандидатира на провеждащите се на всеки шест години, далеч от демократичните принципи президентски избори и естествено ги спечелва.
Външни проблеми: Египет има неуреден спор със Судан по отношение на местността ел-Халайб, разположена в северен Судан, която Египет счита за своя територия. В действителност Египет не повдига този въпрос преди приемането на ислямски принципи на управление в Судан. Това от своя страна показва отрицателната настроеност на египетското правителство срещу суданския политически живот. Причината за това се крие, че в политика си Египет бива явно повлиян от САЩ.
Египет има и други неуредени въпроси със Судан, всичките от които се поставят на дневен ред от страна на Египет след възприемането на ислямска линия на управление от страна на Судан. Египет твърди, че в създадените в Северен Судан лагери се обучават военно младежи, които са членове на ислямските организации в Египет. Чрез въздействието на различни западни медии Египет се опитва да излезне прав. Този и подобни въпроси стават причина за политически и икономически проблеми между двете съседни мюсюлмански страни. Всичко това е поучително за това как в много от случаите външни сили използват еднакви методи и средства за постигане на целите си.
Вътрешни проблеми: Най-важният вътрешен проблем на Египет е недоволството от страна на народа и политическите събития, дължащи се на държавния тероризъм, породен от липсата на връзка между управляващите и народа. В Египет съществува изключително голям натиск, особено върху ислямските организации. Реалните протести на някои организации срещу този натиск понякога стават причина за сериозни събития и въоръжени сблъсъци. С цел да оправдае държавния тероризъм египетското правителство на 16.07.1992 г. приема закон, наречен "Закон за борба с тероризма". Този закон дава право на служителите на реда да задържат за шест месеца всяко едно лице, което счетат за подозрително без каквото и да е било съдебно решение. В същото време законът предвижда до 5 години затвор при особено тежки условия на всички, които са членове или привърженици на ислямски организации, които правителството определя като терористични организации. Влизането в сила на този закон още повече усложнява проблема. Полицията в различни времена извършва нападения над ислямските организации, които са силни в Асют и околността му. От друга страна в някои крайни квартали на столицата Кайро се извършват нападения с войскови части. Много хора биват убивани, и пак поради това, че са членове на ислямски организации много хора биват екзекутирани.
Ислямски движения: Натискът върху ислямските движения започва в периода на английското завоевание и продължава без прекъсване. Положението не е по-различно и в периода след обявяването на независимостта на Египет. Държавният тероризъм погубва много хора, които поддържат ислямските идеи. Най-много привърженици има организацията "Мюсюлмански братя" с основател Хасан ел-Бенна. Организацията се разпространява в почти всички арабски страни и ислямските държави. Тази организация извършва дейности и в други страни, насочени към малцинствата, както и в много европейски страни. Самата структура не участва в шествия, дейността й обикновено има приканваща и разяснителна функция. Организацията притежава и някои търговски и социални структури. Египетското правителство без да посочи убедителни доводи ги закрива и забранява.
Най-голямото движение след "Мюсюлмански братя", възприело идеите на проф. Омер Абдуррахман, е наречено Танзимул-Джихад. В миналото членовете на това движение са участвали в митинги и понякога във въоръжени шествия срещу режима. В последните години коренно променят поведението си. В самата организация липсва йерархическа структура. Организацията е по-силна в южните части. Основателят и духовният лидер на организацията проф. Омер Абдуррахман е задържан в САЩ.
Друга организация, която защитава протестите е Ислямски джемаат. Тази организация осъществява своята дейност предимно сред студентите.
Друга видна организация в Египет е Ислям хидайет джемаат, която набляга повече на образованието, и която има открити различни образователни институции.
Съществува и движение, възприело идеите на селефиите, наречено Джемаату Енсарис Суннетил Мухаммедийе. Това движение няма голям успех срещу системата, защото се спира върху някои итикад отклонения сред народа. Селефитското движение е по-влиятелно върху средните слоеве и младежите. Движението в Судан, което носи същото име е клон на това в Египет. Джемаати като Хизбут-Тахрир и Теблии, центровете на които са извън Египет, също извършват дейност в страната, но не е много влиятелна. Освен описаните, има и други малки и групови образувания, които имат подкрепата на масите.
Икономика: Египетската икономика се основава на земеделието, животновъдството и туризма. Земеделието се извършва предимно в долината на река Нил. Приходите от земеделието и животновъдството съставляват 20% от брутния вътрешен продукт (БВП). 40% от работоспособната работна сила е заета в тези сектори. Начело на земеделските продукти стои памукът. Освен това се произвеждат различни житни култури и зеленчуци. Риболовът също е разпространен. Добиват се желязо, фосфат, манган, цинк и злато, приходите от които съставляват 2% от БВП. Добива се и петрол.
Египет е доста богата на исторически произведения на изкуството, начело на които са джамиите Амр ибн Ас, Хз. Хюсеин, Султан Хасан, Езхер, Имам Шафии, Мехмед Али Паша в Кайро, както и пирамидите. В Кайро има много музеи, които експонират антични и ислямски произведения. Цялото това историческо богатство привлича много туристи. Определена част от отрицателното салдо по външнотърговския баланс се покрива от приходите от туризма.
Промишленост: Водещи отрасли са хранително-вкусовата, питейната и цигарената индустрия. Те съставляват общо около 28% от индустрията на страната. След тях на второ място се нареждат текстилната и кожарската промишленост, чиито отрасли заемат общо около 18% от индустрията на Египет. Значителна част от памука, произвеждан в страната се обработва в местните фабрики. Наред с това са налице и предприятия, занимаващи се със стомана, строителство, химия, мебели, хартия, лекарства, пластмаси и др. Приходите от промишлеността съставляват 20% от БВП. Приблизително 13% от работоспособната работна сила е заета в промишлеността, включително работещите в мините.